Като си подражавал на нрава на ревностния Илия и последвал правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние, станал си жител на пустинята и опора на света с твоите молитви. Затова моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Братя и сестри,
Днес честваме свети Антоний, наречен от църквата „Велики“ – прославен аскет и чудотворец от четвъртото столетие, родоначалник на отшелничеството в Египет, стожер на православието и пример за достигнал богоуподобяване Христов воин. Знаем, че неговият произход е скромен – той е копт, съвсем необразован, не е знаел гръцки, което не му пречи да се издигне на висотата на истински църковен авторитет. Така свети Атанасий Велики по време на вълненията, предизвикани от арианската ерес, вика в Александрия свети Антоний. Вика го, за да може прославеният пустиножител със своя авторитет да заяви отново истините на Христовото учение. От древните египетски патерици са останали някои кратки слова и съвети, произнесени от свети Антоний пред негови ученици, защото мнозина, мнозина светилници на православието са просияли през онова време в кръга на отшелниците, живели в монашеската общност около свети Антоний. Това е времето на свети Павел Тивейски, когото честваме наскоро, времето на блажени Макарий и мнозина други подвижници, известни ни от съчиненията, наречени патерици. Патериците още не са жития в сегашния смисъл на думата, като цялостно систематично изложение в изящно слово на живота и делата на даден светия. Те съдържат кратки, непринудени бележки, споделени от някой ученик на отшелник, разказал чудо, станало по молитвите на неговия старец. Свети Антоний е съветвал винаги да държим в ума си мисълта за смъртта. Защото онзи, който мисли за смъртта, ще бъде предпазен от грях. Вечер да лягаме с мисълта, че утре може и да не се събудим. Сутрин да ставаме с нагласата, че може да не дочакаме залеза. Вижте колко мъдро и правилно учи свети Антоний – да помним нашата преходност, обратното на цялото онова безгрижие, което ни внушава света – да живеем така, сякаш тук на земята сме вечни. И ние наистина сме вечни, но не в този изменчив свят. Вечни сме, защото сме създадени за блажената вечност. А свети Антоний е един от сподобилите се да идат там. И отходил в Небесното Царство, той се моли за грешния свят, разкъсван от грях, болка и смърт. По неговите свети молитви, Господ да ни вразуми и помилва. Амин! Честито на всички именици! Божието благословение да е с всички вас!
Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си. Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира „Св. Богородица Пътеводителка“ бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската „Света Гора“ и в местността „Устие“, обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат „Калороман“ по гръцки или „Добрият Роман“ по български. Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит преминал да живее на българска земя в местността „Парория“ („пригранична“ – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение. Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство. След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира „Св. Възнесение“, гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година.
Свети свещеномъченик Дамаскин, родом от Габрово, бил Хилендарски монах и игумен. По уреждане на манастирски работи отишъл в Свищов в Светогорския метох. Турци, имащи парични задължения към манастира, вместо да се издължат, наклеветили преп. Дамаскина, че имал връзки с една туркиня. Изправен пред съда, кадията разбрал, че е невинно обвинен. Но събралата се тълпа турци поискали да бъде потурчен или да се обеси. Преп. Дамаскин твърдо изповядвал вярата си в Христа. Вързали му ръцете отзад, повели го и го обесили – 1771 година. На мястото на тогавашния метох сега се намира манастирът „Св. св. Петър и Павел“, дето се сочи издънка от дървото на обесването и гробът му.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Той беше от Варнейската митрополия. И той, като остави областта на своята митрополия и излезе, засели се в планината Козяк. И много пакости прие от бесовете. И така, благодарейки на Бога, предаде своя дух на Бога. Като чуха благоверните християни за неговото успение, дойдоха, та взеха мощите му. И съградиха на негово име църква на реката, наречена Пшина. И положиха в нея мощите на светеца, които дават изцеление и до ден дннешен.
„И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни! Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се. А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин. Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.” (Лука 17:12-19)
Братя и сестри,
Днешното литургийно свето евангелие разказва за дивното изцеление, сторено от нашия Господ Иисус Христос. Спасителят изцелява десетима, които го молят горещо „Иисусе, Наставниче, помилуй ни”. Ала от десетте единствен излекуваният другородец-самарянин се връща да Му благодари. Ето това е човешката природа. Знаем да искаме, да просим, да настояваме, знаем да дирим нужното. Ала веднъж получили го, малцина се сещат да благодарят. Тъжна гледка е грешният човешки род. Приемаме за даденост всички Божии благодеяния и милости. Небрежни и бавни сме обаче за благодарение. И ние като деветимата прокажени, изобщо не мислим да се връщаме към нозете Иисусови. Изобщо не се сещаме да благодарим за всичко, което Бог ни дава. И чак когато изгубим нещо от онова, което сме мислили за изконно наше, чак тогава се обръщаме към Господ. Да бъдем като самарянина, който не е от богоизбраните. Не е благочестив юдеин. Не е сред тия, с които юдеите общуват и се молят. И точно този другородец излезе благодарния, достойния, обичащия! Затова и Господ казва, че на трапезата Господня не ще седнат поканените височайши, а хромите, куците, недъгавите, убогите ….. Защото Бог не гледа на лице. По Божия милост да бъдем като благодарния самарянин. За всичко да благодарим, както съветва апостолът. Защото точно на самарянина Господ казва: „Иди си смиром. Твоята вяра те спаси”. Да имаме такава силна и чиста вяра – ето копнежът на всяко християнско сърце! Да даде Бог всекиму спасение според вярата! Амин! Честит възкресен ден! Божието благословение да е с всички вас!
Свети великомъченик Потит Сердикийски – първият раннохристиянски мъченик на София
В края на месец февруари 2020 г. Българската православна църква получи в дар от Ватикана частици от св. мощи на двама древни светци – св. Климент Римски и св. Потит, свързани с ранната история на Сердика. И ако за първия светител на Църквата е писано много, то второто име е почти неизвестно на българските християни. В настоящата статия ще се опитаме да прелистим страниците на историята от 2 в. до нашето време, за да съберем частиците памет за този свидетел на Христа, широко почитан в италийските земи, но напълно забравен в земите на своя подвиг и мъченичество. И както всяко изследване в областта на агиологията, и настоящото има за цел не просто реконструкция на случилото се в миналото, но е призив към възстановяване на молитвената връзка с този Христов мъченик. Дълбоко съм убеден, че църковната памет е жива, само когато подбужда към молитва, само когато се превърне в молитвена памет.
Почитането на свети Григорий, епископ Български от Българската православна църква на 8 януари според някои източници започва скоро след неговото канонизиране. Историческите извори относно времето и мястото, където е живял, както и относно катедрата, която е заемал, са твърде разнопосочни. Според едни автори, свети Григорий е живял по времето на българските царе Симеон и Петър през 10-ти век и бил епископ на Пелагония (Битоля) и Прилеп, а според други – епископ Охридски, като в някои случаи се посочва годината на кончината му 1012 г., а в други – това се отнася към първата половина на 14 век. С датата 8 януари се свързва и почитането на свети Григорий Мизийски, който според изследователите може да се отъждестви и с един от Преславските патриарси. Някои руски изследователи посочват, че свети Григорий, епископ Мизийски е изиграл голяма роля за просвещението на народа на Киевска Рус. Възможно е зад името на свети Григорий Български да се крият различни светци. По една или друга причина да е станало припокриване на личностите им, вероятно поради факта, че е била избрана една дата за тяхното почитане. Предоставяме на вниманието ви материали на различни изследователи.
Свети Григорий, епископ Български
Сведенията за този светец са оскъдни. Предполага се, че това е „презвитер и монах Григорий, клирик на всички български църкви“, който е живял по времето на българските царе Симеон Велики (893-927) и Петър (927-969). Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, особено като преводач и преписвач. Той превежда хрониката на Йоан Малала (VІ в.), като я допълва с бележки от библейските книги и други исторически паметници. Допуска се, че е превел и известната „Хроника“ на Георги Амартол. Вероятно е ръкоположен за епископ на Пелагония (Битола) и Прилеп. Канонизиран скоро след смъртта му, а в катедралата „Св. София“ в Охрид дори е имало малък престол, посветен на него. Българската православна църква тачи паметта на светеца на 8 януари.
Христо Темелски, Българи светци, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2010 г.
Патриарх Григорий
В Бориловия синодик са изброени като преславски патриарси Леонтий, Димитрий, Сергий и Григорий. Тъй като са посочени като патриарси, ако действително са имали този сан, то най-вероятно са заемали този пост след патриарх Дамян в периода 927-971 г., т.е. между признаването на патриаршеския сан на българския църковен глава и превземането на Силистра. В една преписка към превод на Стария завет е посочено, че е тя е писана по времето на „княз Симеон, син на Борис” от „презвитер и мних Григорий, църковник на всички български църкви”. Посочването „църковник на всички български църкви” може да означава, че Григорий е глава на българската църква. Титлата пък на Симеон – княз, означава да се отнесе времето на неговото архиерейство в периода между 893 г. и 913 г. Следователно дори да се приеме застъпваната от някои теза, че българският църковен глава е бил провъзгласен за патриарх по същото време, когато Симеон е приел царска титла, то и тогава ако споменатия в преписката Григорий е идентичен с този от Бориловия синодик, неговия сан ще е бил архиепископ. В Месецослова на Остромировото евангелие е отбелязано, че на 8 януари се чества паметта на „свети Григорий, епископа на Мизия” (л. 262). Филарет (Святие южних славян, стр. 12-13) предполага, че е възможно да става дума за някой от охридските архиепископи, но тези с име Григорий са живели след написването на Остромировото евангелие (1056-1057 г.) – от 1325 г. насетне. Филарет отъждествява този епископ и с Григорий Пелагонийски и Прилепски, който бил направил превод на Метафраст и бил починал през 1012 г. Той е починал преди дякон Григорий да напише Остромировото евангелие, но пък като епископ на Пелагония и Прилеп едва ли е щял да бъде титулуван епископ на Мизия, тъй като това понятие се е използвало за земите между Балкана и Дунава или от българските архиепископи като синоним на България. Все пак не е изключено да става дума и за него, тъй като епархията му е влизала в Охридската архиепископия и в този смисъл той се е явявал български епископ. Доколкото обаче, за да бъдат разграничавани охридските архиепископи са били наричани български, а търновските архиепископи и патриарси мизийски, то последното е малко вероятно. Сред владиците от Охридската архиепископия има и други с името Григорий, напр. серският митрополит и синкел Григорий (около 1050 г., Laurent, Corpus V.1 no. 776; Nesbitt – Oikonomides I no. 42. 3), тъй че ако се приеме едно толкова широко определяне на понятието „Мизийски“, то ще е трудно да бъде направена някаква по-конкретна идентификация. Възможно е да е някой от духовниците екзекутирани като ответна мярка заради покушението срещу Крум, чиято памет се отбелязва на 21 януари, но в Санаксира на Цариградската църква (ГИБИ, т. 5, стр. 287-288) и Месецослова на Василий ІІ (ГИБИ, т. 6, стр. 55) не е споменато такова име. Във ІІ книга, гл. 15 на съчинението „За церемониите“ на Константин VІІ Багренородни сред лицата от свитата на киевската княгиня Олга при посещението й в Цариград е посочен и свещеника Григорий, който е получил като подарък 8 милиарсии (т.е. толкова, колкото получили и нейните прислужнички). Някои въз основа на името предполагат, че е възможно да става дума за българският духовник, но липсват каквито е и да е допълнителни данни за неговия произход. С оглед малката сума, която е получил като подарък, то той едва ли е заемал висока позиция (Известия государственной академии метериальной культуры. № 91, М, ОГИЗ, 1934).
Григорий най-вероятно е ученик на големия византийски учен Максим Плануд.[1] Той заема охридската катедра след Макарий, последните сведения за когото са от 1299 г. Името му е споменато в гръцки тухлен надпис върху западната стена на добавения по негово време към църквата „Света София“ двуетажен притвор: …Григорий…, като издигна храм, всемъдро поучава мизийския народ на богописания закон. Година 6825 [1317 г. от Р.Х.][2] Запазени са три негови писма до различни лица[3] и съчинена от него църковна служба за отците от Седмия вселенски събор.[4] Вероятно до Григорий се отнася и молитвеното посвещение върху една дарена на Охридската архиепископия плащаница: „Помени при светите жертви, пастирю на българите, цар Андроник Палеолог„.[5] През 1327 г. Григорий преговаря от името на византийския император с претендента Андроник III Палеолог.[6] Неизвестно е кога точно умира или напуска архиепископската длъжност, но това е станало с положителност преди 1341 г.[7]
Бележки
Chrysochoou, S. Maximos Planoudes and the Diagram of Ptolemy. – In: T. Kolias, K. Pitsakis, C. Synelli (eds.), Aureus: τόμος αφιερωμένος στον καθηγητή Ευάγγελο Κ. Χρυσό, Athens, 2014, 113 – 129.
Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996. № 91716.
София, НИМ, инв. № 29231; Бойчева, Ю. Функционални и иконографски особености на плащаницата през ХІV-ХV век. Византийски плащаници в България. – Проблеми на изкуството, 38, 2005, № 4, 15 – 26.
Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996. № 91716.
Свети Григориј Охридски е христијански светец и епископ Охридски. Благoчестив учител и пастир на Христoвотo стадo, се упoкoил во 1012 година. Во еден натпис во црквата “Св. Сoфија” во Охрид се нарекува “Григориј премудриот”[1]. Во православната црква неговиот ден се слави на 8 јануари.
«ИзслѢдования и замѢтки княза М. А. Оболенскаго по русскимъ и славянскимъ древностямъ» (приложенiя къ сочиненiю его: “о первоначальной русской лѢтописи”. Москва. 1870 г., и др. статьи) – с материала може да се запознаете в сайта www.academia.edu, преводач: Веселин Тракийски
Икона: Българи светци, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2010 г.
А като чу Иисус, че Йоан е предаден, отиде в Галилея; и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина“. Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: Покайте се, защото се приближи царството небесно.
Братя и сестри,
В Неделята след Богоявление си припомняме думите на Спасителя, с които Той начева Своята проповед. След като Предтечата Йоан е предаден, Христос отива в Галилея. Там Той се заселва в града Капернаум, сред земите на Завулоновото и Нефталимовото коляно. Това е предречено от пророк Исаия, който казва, че именно от езическа Галилея ще изгрее светлината. Тази духовна светлина е Господ Иисус Христос, Слънцето на правдата, Изтребителят на преизподнята, Всемилостивият Изкупител, Когото наричаме „Тиха Светлина“ на Небесния Отец при всяко вечерно богослужение. Христос просвети света, Христос просветли краищата на вселената, Христос прогони смъртната сянка със Своята божествена сила. И Безгрешният Богочовек започва Своята проповед сред галилейския народ с думите: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно“. Какво значи това за нас? Защото всяка дума, всеки ред от евангелието е послание лично, лично към всеки от нас. И същевременно е послание насочено към целокупното човечество, към целия свят, който „лежи в злото“. Какво значи, че Христос започва Своята проповед с призив за покаяние? За покаяние призоваваше и Господният Предтеча. Нима това е насочено само към езичниците – галилейци, забравили вярата в Единия Бог. А нима ние не сме многократно по-затънали в духовна нищета, в груб материализъм и в най-окаяни езически практики, много повече от тях. Нима ние, наследници на славни, истински богоносци, хранители на вярата, строители на черкви, манастири и читалища, нима ние не сме отстъпници от православните си корени. Нима нашето незнание, безразличие към вярата, прегръщане на всички съвременни извращения, на „новата нормалност“ не ни прави по-окаяни и от онези езичници от Галилея, които са усвоили злото от околните народи. По-окаяни сме, защото проповедта на Богочовека, проповед с божествена сила, е обърнала мнозина от езическа Галилея към Христовата светлина. А ние имаме Христа, имаме светото Кръщение, имаме пълната възможност да научим за вярата и да тръгнем по спасителния път, а еснафски се задоволяваме единствено с обредовата страна на вярата. Животът ни е кратък, а ние нямаме дори най-малко намерение да се върнем към Христовите истини, да поставим Христос в центъра на нашия живот. И като започнем с истинско покаяние, да се потрудим с духовен труд за душите си, които са най-ценни в Божиите очи. Всеки от нас е като оная загубена овца, която овчарят дири, оставяйки 99-те от стадото в пустинята. Господ да ни вразуми, да ни облагодати и помилва по молитвите на Майката Божия, на Честния Предтеча и на всички светии. Амин!
Споменът за праведния е с похвали, а за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взема върху Си греха на света и ни дарява велNНа ика милост.
Хасково празнува 145 години от своето освобождение
На датата на големия християнски празник Знеполският епископ Арсений, в съслужение с епископ Макарий, отец протосингела и ректор на Пловдивската духовна семинария, духовния надзорник на Пловдивска епархия, архиерейския наместник на Хасковска духовна околия и хасковското духовенство, отслужи Божествена света литургия в обновения катедрален храм „Успение Богородично“. На богослужението присъстваха г-н градоначалникът, областният управител и други официални гости, както и множество миряни, дошли да съучастват молитвено в празничното богослужение. В своята проповед епископ Арсений акцентира върху празнуваната годишнина – 145 години от освобождението на Хасково, като засегна темата за свободата и нейната важност в живота на човека и цялото общество.
Когато Ти се кръщаваше в Йордан, Господи, се разкри поклонението на Светата Троица, защото гласът на Отец свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син, а Духът във вид на гълъб потвърди верността на думите. Слава на Тебе, Христе Боже, Който се яви и просвети света.
Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно Те възпяваме: Дошъл си и си се явил Ти, непристъпната Светлина.
Братя и сестри,
Велик Господски празник е днешният ден на Кръщението Господне, известен като Богоявление. На този ден Всемилостивият Изкупител, макар и Сам съвършено свободен от грях, пристъпва към кръщението Йоаново, за да изпълни всяка правда. Затова и в днешния ден водната стихия е осветена и просветлена чрез потапянето в нея на Божия Син. Чрез Своето Кръщение Спасителят дава пример за нас – за важността на нашето Кръщение в името на Божествената Троица. „Една е вярата, едно е кръщението, един е Господ и Отец на всички“ – допълва апостол Павел. Наричаме този ден Богоявление, защото в мига на Кръщението Христово във водите на Йордан, слиза Светият Дух във вид на гълъб и се чува гласа на Отца: „Този е Моят Възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Така Света Троица явява Себе Си по достъпен за нас начин. И всички ние, наричайки се християни, изповядваме Единия и Троичен Бог. Тази свръхнеописуема и божествена тайна е поверена единствено нам – Христовите следовници. Защото не е достатъчно да казваш, че Бог е Един, ако не допълниш, че Той е Троичен. „Единица в Троица, Троица в Единица“– възхвалява Бога свети Григорий Богослов. А ние всеки път на светата литургия възпяваме единосъщната и неразделима Троица. И Богоявление е точно празник на Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух. Този велик празник е неречен от древните Празник на Просвещението, защото много оглашени са кръщавани в осветените богоявленски води. И самата дума „просвещение“ обозначава светото Кръщение, което ни е извадило от мрака на заблудата в неописуемия блясък на новата, охристовена природа. Ето на каква дивна висота сме възкачени ние – християните. А колко жалко и тъжно е, че животът ни не съответства на светоносното начертание на христоносната ни душа. И най-силният аргумент срещу християнството са самите християни, чийто морал и дела не са съответни на високото ни призвание. Да се молим, братя и сестри, Христовата благодат да се възцари в нашите огрубели сърца, за да можем – не друго – да принесем покаяние овреме, в дните на земния си живот. Божествената благодат на Живоначалната Троица да е с всички вас. Честит и благословен празник! Честито на всички именици!
Днес, 5 януари, е навечерието на Просвещение, както древните са наричали празника Кръщение Господне. Христос се явява на река Йордан, за да освети водите. Христос Спасителят обновява чрез вода и Дух нашата овехтяла и окаяна природа. Христос се явява, пожелал да обнови цялото творение. Нека не забравяме, че Кръщението на нашия Господ Иисус Христос е описано и в четирите евангелия. Според древно предание проповедта на свети Йоан Предтеча и Кръщението Господне е извършено в плитчина, около 5 километра преди вливането на Йордан в Мъртво море. Смята се, че именно на това място, дванадесет столетия преди идването на Спасителя, древните израилтяни прекосяват реката и навлизат в Обетованата земя. От раннохристиянско време днешният ден – Навечерие на Богоявление е постен. Вероятно това е спомен от пост, който е предшествал Рождество Христово от онези времена, когато двата празника са се чествали заедно. Потапянето в осветените богоявленски води е древна традиция. Тържеството на великия водосвет се извършва само два пъти годишно – на днешния 5 януари и на 6 януари – Богоявление. Осветената вода е силно лековита, използва се благоговейно от болните, а остатъкът ѝ се влива във водата, останала от предходната година. Тази вода укрепява душата и тялото, прогонва бесовете, утвърждава в кротостта и благочинието, съхранява сърцето в радост и покой. Да я ползваме с почитание пред Божията всевластна мощ, пред Божия мир, пожелал да претвори дори и водната стихия в спасителна и лечителна природа. В раннохристиянско време в осветената богоявленска вода са кръщавани оглашените, тоест тези, които са готвени за свето Кръщение. А потапянето от свещеника на светия кръст прав изобразява потапянето на Спасителя в река Йордан. Честити сме, че Господ ни удостои да почетем още един път славния ден на Неговото Кръщение – деня, когато се чу гласа на Отец и се видя Божествения Дух във вид на гълъб, деня, в който се разкри великата тайна – явяването на Единосъщния и Троично проявен Бог. Божието благословение да е с всички вас. Честито Навечерие на Просвещение! Амин!
Светлината на Храма 