Споменът за праведния е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

 Братя и сестри,

           На днешния ден – Усекновение Църквата възпоменава убийството на праведния и свят Господен Предтеча, извършено по заповед на злия цар Ирод – син на печално известния Ирод – убиеца на Витлеемските младенци.
           Как се сдобива с мъченичество ангелоподобният пустиножител, проповедникът на покаянието? Как се увенчава онзи, който бе удостоен да кръсти във водите на Йордан Стария по дни – Богочовека Христос? Как най-великият сред родените от жена претърпя посичане и отходи славен във вечния живот?
           Евангелистите Марк, Матей и Лука разказват за това. Предтечата Господен е бил затворен в тъмница, заради своите изобличения. Подобно на древните пророци, той не се е страхувал да казва истината, заклеймявайки пороците на силните на деня.
           Така свети Йоан изобличава цар Ирод, че е взел братовата си жена – съпругата на цар Филип, а това е напълно забранено от Мойсеевия закон – при жив съпруг, неговият брат да вземе жена му.
           Затова Господният Предтеча е тъй мразен от царицата – прелюбодейка, от Иродиада.
           А на угощението, по случай рождения ден на Ирод, дъщерята Иродиадина – младата Саломия се впуска в разпътен танц. Повлиян от алкохола, очарован и приповдигнат, цар Ирод се заклева на девойката, да ѝ подари всичко, което пожелае.
          Тогава, подучена от майка си, Саломия иска в този миг да донесат на блюдо главата на затворения в тъмницата Йоан. Затова на много от иконите на Кръстителя го виждаме да държи на блюдо отсечената си глава.
           И забележете – заради клетвата и сътрапезниците си, опияненият цар издава тази ужасна заповед. Макар и нечестив, той не би го направил при обичайни обстоятелства. Не би го направил, защото знаем от евангелист Марк, че Ирод се страхува от Йоана, пази го, слуша го с приятност, макар и да го държи затворен.
           Но ето – заради своето честолюбие, за да не наруши царската дума, дадена пред велможите, за да не изглежда слаб, да не изглежда клетвопрестъпник, натъженият Ирод издава заповед за убийството на праведника. И всичко това е под влияние на разгулната атмосфера, на придруженото с алкохол угощение. Защото колко разпътство, безчестия и престъпления се извършват, повлияни от това гибелно опиянение на алкохола, никой не би могъл да изброи.
           Така се представя в Господа Христовият Кръстител, служейки Богу в правда и истина до сетния миг на своята тридесетгодишна възраст.
           И неслучайно Бог го въздига толкова горе – над сомна на светиите. Защото свети Йоан Предтеча, ведно със света Богородица, предстои пред Божия престол и всеки миг умолява Господа за прощение на грешния свят. Знаем, че и в часа на Страшния съд Божий Майката Божия и Честнѝя Предтеча ще умоляват Съдията за прощение греховете на грешниците.
           Да се молим за покаяние, за съкрушение, да се молим на Йоана Кръстителя да измоли смекчение и съкрушение на нашите закоравели в грехове сърца. Защото и ние също като Ирод, поради човекоугодие и самолюбие, сме сторили немалко грехове. И нашите души също като безпътната Саломия, дъщерята Иродиадина, са танцували, са флиртували с толкова много грешни помисли, грешни учения, грешни практики. И нашите сърца също като порочната Иродиада са питаели лоши чувства, неприязън и злоба при всяко изобличение.
            Господ да се смили над нас, да ни обнови с живителната роса на покаянието, да ни отрезви със Своите спасителни слова, да ни обнови в съкрушение, та животрептящата сила на Светия Дух да избели всичките ни грехове.
            Божието благословение да е с всички ни, по застъпничеството на Майката Божия и великия Господен Предтеча – Кръстителя Йоан. Амин!

Иконата е копирана от http://www.tsn.ua/ru

Проповед на Усекновение, 2022   Изтегляне

          На 20 август Църквата почита свети пророк Самуил. Българската православна църква на този ден прославя паметта  на светите 37 пловдивски мъченици и пострадалите с тях свети мъченици Севериан, Мемнон и Дионисий Станимашки.  
          По време на 10-тото гонение срещу християните, предприето от император Диоклетиан, във Филипопол (днешния Пловдив) 37 мъже – християни и изповедници на вярата, пострадали за Христа през 304 г., заедно с други двама пловдивски мъченици – светите Севериан и Мемнос и свети мъченик Дионисий Станимашки, чиято памет почитаме на 20 август.
          Хванати от римския управител на Филипопол – Апелиан, те били подложени на жестоки мъчения в подземията на укрепителната и охранителната система на вътрешния град, намираща се при източната порта, известна като Хисар капия.
          След многократни увещания, когато мъчителите видели, че не могат да принудят 37-те християни да се отрекат от вярата си в Христос, те прибегнали към друго средство. Запалили огромна пещ и започнали да отсичат главите, краката и ръцете на изповедниците и да ги хвърлят в огъня.
          Н. Алваджиев в книгата си „Старинни черкви в Пловдив” посочва, че светите мъченици Севериан и Мемнон били траки, воини в римската армия, оставени живи да гледат нечовешките мъчения на 37-те пловдивски мъченици, за да се изплашат и отрекат от Христовата вяра. Но напразно!
          В житията намираме описание на тяхното мъченичество: „Севир, родом от Тракия, Мемнон стотник,  пострадали за Христа във Филипопол, заедно с тридесет и седемте мъченици пловдивски. Севир бил стърган с железни остриета, след това на гърдите му сложили нагорещени пръстени, след това бил препасан с железен пояс, нагорещен в огън и накрая отсекли главата му. Стотникът Мемнон бил разтегнат на два стълба и предаден на мъчение, при което мъчителите отрязали от кожата му три ремъка от главата до петите; след това отсекли ръцете и нозете на Мемнон и на другите тридесет и седем мъченици, запалили голяма пещ и хвърлили всички Христови страдалци в огъня.“
          Свети мъченик Дионисий, родом от Станимака (днешния Асеновград), впоследствие станал част от сомна на християнските светци като св. Дионисий Станимашки. Сведения за светия мъченик открива протопсалт Аргир Малчев през 1996 година в библиотеката на Солунската духовна академия, в книгата на френския писател и изследовател Делле.
          От направения превод става ясно, че Дионисий бил млад мъж от Станимака, който произхождал от богат род. Бил твърд последовател на християнството и когато станал свидетел на екзекуциите и мъченията на други християни, той не останал равнодушен и започнал да се моли за тях, като смело и открито изповядал вярата си в Христа. Това не останало безнаказано за него и заедно с останалите 37 души той бил изгорен на клада.
          На лобното място била издигната малка бяла черквица, в която намират покой душите на първите мъченици – християни на древния Пловдив. След канонизирането на император Константин за светец, жителите на града решават да посветят съществуващия храм на него и на майка му царица Елена и така той остава през вековете с името „Св. равноапостолни царе Константин и Елена”.
          През 2001 г. в него е поставена за поклонение икона в чест на 37-те пловдивски мъченици. Тя е изписана от Дечко и Елена Дечеви, а върху каменния зид, ограждащ християнската църква, е поставена паметна плоча, която свидетелства за събитията, свързани с тяхната мъченическа смърт.

Иконата на светите пловдивски мъченици е изложена за поклонение в пловдивската църква „Св.св. Константин и Елена“.

Източници:

Св. 37 мъченици Пловдивски + 304 година, http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=27534

Честваме празника на светите 37 пловдивски мъченици, https://dobrotoliubie.com/2021/08/20

Св. Дионисий Станимашки, https://www.facebook.com/

           Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.

 Из „Завет на свети Йоан Рилски Чудотворец“

             „И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения.“

Стенописът е копиран от http://www.pravoslavieto.com.

    При раждане си съхранила девството,
при смъртта не си изоставила света, Богородице,
представила си се пред Живота,
ти, която си майка на Живота,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

Братя и сестри,

           Велик християнски празник честваме днес. Велика Божия милост е представянето на Владичицата, Майката на Спасителя Христос – представяне в Господа, наречено Успение – сладка, блажена кончина, с която са удостоени най-праведните. Не е ден за скърби, а за радост – радост за целия свят, че Богоматер вече лице в лице ще умолява Своя Божествен Син за грешния свят.
           Ние помним – Той стори първото си чудо на сватбата в Кана Галилейска, по нейна молба. През целия си земен път Пречистата благоугождаваше Богу с дума, дело и помисъл, бидейки истинско съвършенство на добродетелта.
           Свободна дори от сянката на грях, по силата на своята воля, света Богородица е сърцето, средището на ранната Христова Църква. Апостолите и благочестивите жени, които следвали Господа, виждат в нейно лице чертите на Възлюбения Учител. Умирени от смирението ѝ, първите християни с възторг говорят за блаженството от срещата с Онази, Която се удостои да стане Вместилище на Невместимия. Тя присъства на Петдесетница, когато Светият Дух слиза над апостолите в Сионската горница. Тя е удостоена с нежната синовна грижа на най-младия, любимия Христов ученик, облегнал се на гърдите на Господа в часа на Тайната вечеря. Ние помним, че на Кръста Спасителят я повери в ръцете на свети Йоан, казвайки: „Майко, ето сина ти“. И така, осиновявайки свети Йоан Богослов, Пренепорочната Дева осиновява нас – цялото грехопаднало човечество.
           И както свети архангел Гавриил ѝ извести, че ще роди Божия Син, така пак светият архангел, съзерцателят на Божиите тайни, е пратен при Владичицата преди нейното Успение. Той ѝ казва радостната вест, че скоро, съвсем скоро тя ще бъде при своя Син и наш Бог, за да царува с Него в блажената вечност. Архангел Гавриил ѝ дава райско клонче, което ще бъде носено пред смъртното ѝ ложе в деня на Успението на светата Дева.
           По чуден начин, от близо и далеч, са събрани апостолите пред дома на свети Йоан Богослов в Йерусалим в деня на Успение Богородично. Всички присъстващи съзират небесата отворени, а Владиката Христос, ведно с безчислено множество светли ангели, слиза от небесата, за да приеме душата на Своята Майка по плът.
           Така я виждаме на иконата Успение Богородично. Дванадесетте апостоли, сред които са и свети апостол Павел, заедно със свети Иаков, брат Господен, свети Тимотей, блажени Йероним и свети Дионисий Ареопагит, са около украсеното ложе, а при ангелско пение е понесена към гроба в Гетсиманската градина Пресвятата Майка на Въплътилия се Бог. Дивни чудеса съпровождат погребалното шествие. След три дни свети апостол Тома идва, закъснял, и иска да се поклони на положената в гроб скиния на Бог-Слово. Гробницата обаче се оказва празна, защото Господ Иисус Христос е взел Своята обична Майка с тяло на небето.
           Там Тя, по-горе от серафими и херувими, в блясъка на невеществената Божия слава, ходатайства и се застъпва за света. И кой знае колко пъти, именно по нейните молитвени въздишки, Вседържителят отлага края и прибавя дни за покаяние на многогрешния ни свят.
            Тя е нашата Майка, Тя е облажаваната от всички родове Владичица, Царицата Небесна, застъпницата за грешниците, гореща молителка за страдащите, утешителката на скръбните, поборницата-воевода, избавителка от злото, преславната, Пресвятата победителка на мрака, чието семе смаза главата на змията.
            Да не спираме да ѝ се молим: „Пресветая Богородица, спаси нас!“, защото по нейните молитви Господ може да ни помилва.
            Няма майка, която да не обича чадата си, а всички ние – Христовите сме нейни чада. Затова да не спираме да се обръщаме към нашата небесна Майка, та по нейните молитви да намерим милост и спасение. Амин!
            Божието благословение да е всички вас, по молитвите на Майката Божия. Честито на всички, носещи това най-благословено име!

Стенопис „Успение Богородично“, снимка: Симона Василева.

Проповед на Успение Богородично, 2022 Изтегляне

Свети новомомъченик Трендафил от Загора на Пелион

           Голяма част от новомъчениците са били малки деца, момчета и момичета, които, въпреки своята незряла възраст, са заложили твърдата си вяра в истинския Триединен Бог, срещу езическите османски тирани, които са искали да ги обърнат към исляма и да загубят гръцкото си самосъзнание. Един от тях бил свети новомъченик Трендафил.
           Той е роден през 1663 г. в Загора на Пелион, в мрачните години, когато нашият народ и всички православни народи на Балканите са живели в един от най-тираничните периоди в историята. Родителите му били прости и бедни хора, но богобоязливи, които го отгледали и възпитали в наставление Господне. Те вдъхнали в детската му душа вярата в Единия истински Триединен Бог, научили го да бъде предан на Неговата свята Църква – безопасното убежище на всяка душа. Затова често го водели на църква. И той отивал с радост и с радост помагал на свещеника и певеца в църквата на селото. Научил се да обича Христос и светиите, да ги смята за свои приятели, да бъбри с тях с часове. Той особено уважавал и обичал нашата Богородица и свети Георги, който пострадал героично за своята вяра в Христос.
           Трендафил загубил любимите си родители и останал сирак, когато бил още малък. Бог го подкрепял в този труден период от живота му. За да оцелее, той потърсил работа като моряк. Наистина един капитан го взел и направил моряк на своя търговски кораб, който пътувал по северното Егейско море и превозвал стоки. Младият Трендафил му благодарил и му обещал, че никога няма да съжалява, че го е наел на своя кораб, показвайки необичайна съвестност, честност, трудолюбие и доброта.
           Някои моряци обаче, се държали грубо с младия Трендафил, когото закачали непрестанно. Между тях имало и турци, които му се подигравали за неговото благочестие, като го виждали да се моли често и да говори за Христос и светиите. Той отклонявал техните закачки с доброта и неосъждане и продължавал да се моли с плам и вяра в Бога и да възлага надеждите си на Него. Молел се и за тях, защото знаел, че са жертви на дявола, който ги използвал, за да го дразнят и да го отвличат от благочестието му.
            Времето минавало и морякът Трендафил печелел все повече и повече симпатиите на своите събратя християни моряци. Но не и мюсюлманите, които го мразели до смърт и търсели повод да му отмъстят. Такава възможност им се предоставила на пътуването с кораба до Константинопол. След като хвърлили котва, група моряци – мюсюлмани предизвикали спор с Трендафил, с цел да го хванат в капан. Те измислили ужасна клевета, че той уж им доверил, че възнамерява да се потурчи и да приеме исляма, а след това променил решението си.
            Използваме случая да подчертаем, че най-разпространеният начин за отмъщение на турците срещу гърците – християни е клеветата за предполагаемо намерение за помохамеданчване. Според шериата, т.е. ислямския закон, това е много тежко престъпление, което е равнозначно на насилствено потурчване на обвиняемия или неговата смърт! С тази клевета загинали много новомъченици.
            И така, тези ужасни клеветници отишли при упълномощения от султана по религиозните въпроси, печално известния Мустафа паша. Пред него те го заклеймили като отричащ исляма, като добавили и обвинението, че уж е обидил тяхната религия и Мохамед. В края на краищата, самият отказ да се приеме исляма, означавал богохулство срещу исляма. След кратко време пристигнал отряд озверели войници, които арестували и вързали Трендафил и го отвели при турския командир на града, за да му се извини.
            Следователят първоначално използвал много ласкателства, за да го изкуши и да го накара да промени решението си. Той го похвалил за младостта му и му предложил богатства, почести и добра служба, ако се отрече от вярата си и приеме исляма. Той обаче отказал с необичайна смелост и заявил: „Аз никога няма да приема да се отрека от моя истински Бог и Спасител Исус Христос”!
            След този смел отговор, следователят започнал със заплахи и предупреждения, че за да избегне наказанието и смъртта, трябва да приеме исляма. Но той останал твърд във вярата си и извикал силно: „Аз съм християнин и искам да умра като християнин”! След това започнали с мъчения, надявайки се, че Трендафил, който бил все още твърде млад, почти дете, ще се огъне пред мъченията и ще промени вярата си. Предали го на свирепи мъчители, които безмилостно го биели и изтезавали ужасно. Но мъченикът остана твърд, въпреки непоносимите болки.
           Когато видели, че не могат да го убедят, решили да го убият. Завели го до хиподрума на Константинопол, където хиляди християни проливали кръвта си за вярата си в Христос. Те искали тълпата да гледа екзекуцията като пример, за да се всее страх в подчинените християни и те да не помислят да надигат глава. Палачът се приближил до едва седемнадесетгодишния мъченик и му отсякъл главата. Това станало на 8 август 1680 г.

Λάμπρου Κ. Σκόντζου, Θεολόγου  – Καθηγητοῦ, Ἅγιος Νεομάρτυρας Τριαντάφυλλος ἐκ Ζαγορᾶς τοῦ Πηλίου, изт: http://www.orthodoxia-ellhnismos.gr/2020/08/blog-post_48.html; 08.08.2022 г.

       Преобразил си се на планината, Христе Боже, като си показал на Твоите ученици славата Си, според силите им да я възприемат. По молитвите на Богородица да възсияе и над нас, грешните, Твоята вечна светлина, Светодавче, слава на Тебе.

Братя и сестри,

          Днес честваме великия празник на Светото Господне Преображение. Честваме онзи спасителен за нас евангелски разказ, оставен ни от евангелистите Матей, Марк и Лука. Те описват чудото на бъдещия век – свръхярката божествена светлина на Божието Царство, която съзерцават чистите по сърце.
          Няколко дни след като Господ Иисус Христос казва, че сред учениците има хора, които не ще вкусят смърт, докле не видят Царството Божие дошло в сила – няколко дни след тези думи Иисус повиква със себе си апостолите Петър, Иаков и Иоан. Всички те се възкачват на висока планина – пише в евангелието. Знаем от Преданието, че това е Таворската планина в Палестина, наречена в памет на това знаменателно събитие Планина на Преображението.
          Неочаквано за Господните ученици техният Божествен Учител се преобразява. Лицето и дрехите му заблестяват като слънце, бели като сняг. А от двете страни на Спасителя се явяват пророците Моисей и Илия и беседват с него.
          Това неописуемо видение ги поразява със своя божествен покой. Неочаквано тримата апостоли са превърнати в богосъзерцатели. Ограниченията на телесните им сетива са изчезнали. По Божия воля те виждат Христос и пророците в блясъка на нетварната, нетленна, божествена светлина, която прелива отвъд същината на Отца и озарява Небесното Царство и цялата вселена. Това е толкова величествено и блажено състояние, че апостол Петър казва „Господи, добре е да бъдем тук“. И добавя „Да направим три сенника – за тебе един, за Моисея един и един за Илия“.
          Божествената светлина, излъчвана от природата на Богочовека е тъй ярка, че е чак непоносима за очите.
          Затова и на иконата на Преображение Христос и беседващите с Него пророци са нарисувани сякаш в облак от мрак – тъй ярка е тази светлина, че заслепява телесните очи, сякаш гледат слънцето.
          Тогава светъл облак засенява и се чува от облака гласа на Отца така както беше в мига на Кръщението Господне: „Този е Моят Възлюбен Син в Когото е Моето благоволение; Него слушайте!“
          И тримата апостоли, поразени, падат на земята.
          Този празник е особено важен за всеки християнин, за всеки който се стреми към духовен труд. Защото таворската светлина, която апостолите съзерцават тогава, ние – Христовите следовници, получаваме в себе си чрез Светото Причастие. Ето каква велика милост и озарение е това най-велико тайнство на Църквата, което ние носим в глинени съдове – в нашите тела. Колко е голяма Божията милост към нас – призваните за богообщение. А колко често говорим, обсъждаме, шумим в храма, сякаш забравили, че влизайки тук, вече сме в подножието на Тавор.
          Господ Иисус Христос за нас, за нас открива Своята Божествена природа. Така Той укрепява вярата на апостолите, които скоро ще го зърнат на кръста. Но тази случка, която богосъзерцателите Петър и Зеведеевите братя разказват – тази случка е знак за християните от всички времена. Знак, че сме призвани за богообщение. Знак, че богообщението е реално и че вкусваме още тук светлина на Божието Царство. Знак, че трябва, длъжни сме да очистваме сърцата си, за да ги направим Престол на Всевишния. И това не са метафори, а истина, истина, която ни е поверена от Онзи, Които споделя за себе си: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“.
          Да не униваме, братя и сестри, от духа на всеобщото богоотстъпление, който завладява света. Да помним, че божествената светлина извечно се излива от Светата Троица и мерзостта на антихристовото време, в което живеем, не може да я помрачи.
          Защото Светлината Божия пронизва всички същества, цялото Божие творение, което е създадено добро, но човек по зла воля разврати. Но там, където дадената същност, даденият човек отпада от своето високо назначение, там светлината Божия, лъчът Божий не може да го ползва.
          Да се молим да не отпаднем от своето назначение на богоносни съсъди, да не се поддадем на лукавия дух на времето, който предава на извратен ум хората и най-вече децата. Да се молим Божествената светлина да озари сърцата на всички, живеещи в гибелното наше богоотстъпническо време, да озари сърцата и да ги запази по чуден начин. Защото не е по нашите сили да спрем всеобщото отстъпление от Христовите истини. Но е по нашите сили да се молим Богу да помилва целия свят и нас грешните. И да предпази децата от извратения ум, който днес се превръща в норма.
          Божието благословение да е с всички вас! Честит и благословен празник! Амин!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavie.ru

Братя и сестри,

          В дните на благословения пост, посветен на Успението на Майката Божия – в тези дни се подготвяме за изповед и за единение със Самия Господ в светото тайнство на Причащението.
          Насочваме очите на сърцата си нагоре, към небесния свят, към жилището на небесата, отредено за възлюбилите Бога. Дали и ние ще сме сред тях, ведно с покаялите се грешници?
          Дните на земния живот са кратки, времето е безценно, безценно за да придобием скъпия бисер, заради който търговецът от евангелската притча пожела да остави всичкото си имане.
          Този безценен бисер е Богообщението в Царството Небесно, на което се радват Божията Майка, ангелите, светиите, праведниците и покаялите се грешници.
          Дано да съумеем да принесем плод на покаяние приживе, защото след смъртта ни покаянието е неизбежно, но вече не е спасително.
          Да мислим повече, много повече за този час, когато трябва да дадем сметка за делата си на праведния Съдия.
          И понеже сме бедни откъм добри дела и добродетели, се уповаваме на Великата Застъпница наша, облажаваната от всички родове Божия Майка.
          Тя е майка и на всички нас.
          И като наша майка милее за нашето спасение и се моли за нас. Господ да се смили над нашите вкаменели от грехове сърца, да се смили и да ни помилва, по нейните свети молитви. Амин!

          Знаменитият старобългарски писател не е пряк ученик на св.св. Кирил и Методий. По всяка вероятност е завършил Магнаурската школа или висшето училище към Студийския манастир в Цариград. Произлязъл от знатен род и може би е бил един от онези млади българи, изпратени от княз Борис за обучение във византийската столица по споразумение с патриарх Фотий. Според една хипотеза св. Йоан е сред онези българи, които са получили образование и в Рим във времето на най-активните контакти на България с Папството. След завръщането си в България Йоан станал един от най-активните строители на младата българска църква. Отначало той бил презвитер, а по-късно заемал извънредно важната служба на „екзарх“. За такъв той бил определен от цар Симеон Велики (893-927) и отговарял за църковния живот в царството – един съвременник го нарича „Йоан, черковен строител на българската земя“. Йоан Екзарх има огромен принос за изграждането на старобългарската литература, богословие, философски и естествено-научни знания. Най-известни остават неговите произведения „Небеса“ (въз основа на Йоан Дамаскин) и „Шестоднев“, изграден върху византийски творби с оригинални авторски части. Наред с това големият писател е написал и няколко празнични слова, посветени на големи християнски празници. Някои големи преводни съчинения (например старобългарският превод на „Историята на Юдейската война“ от Йосиф Флавий) може би също са негово дело.
          С право Йоан Екзарх е смятан за един от „строителите“ на старобългарския литературен и богослужебен език, превърнал се в третия класически език на средновековна Европа. И днес понятията, създадени от даровития българин, присъстват в езиците на руси, сърби, украинци, белоруси и др. Вероятно Йоан Екзарх е бил канонизиран скоро след смъртта си, т.е. още към средата на X в. – надали е случайно, че презвитер Козма сочи „новия презвитер Йоан, който беше екзарх…“ като пример за подражание на българското висше духовенство. Основателно е допускането, че под името на „Св. Йоан, патриарх Търновски“ всъщност се крие именно св. Йоан Екзарх, тъй като за Паисий Хилендарски и другите възрожденски дейци Търново е неизменната столица на България през цялата ѝ история. В руските преписи на неговите съчинения големият старобългарски писател най-често е представян именно като светец. Пак в руските месецослови е запазена и датата на календарната прослава на св. Йоан Екзарх – 31 юли.
          

          Източник текст и снимка: Павлов Пламен, Темелски Христо, „Българи светци“, София, Тангра ТанНакРа ИК, 2010, с. 79

          За живота на този свещеномъченик се знае твърде малко. През втората половина на XVII век той бил епископ на Средните Родопи, а седалището му било Смолен (дн. с. Смилян, Смолянско). Тогава оттам преминала основната вълна на помохамеданчването на Родопската област. В т. нар. „Исторически бележник“, воден от светогорски монаси, се разказва по-подробно за това трагично събитие. “ В царуването на Мохамед IV  (1648-1687), през месец юли 1669г., когато стана страшното и с насилие помохамеданчване на българите в областта около Смолен, турците направиха много пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха из горите… Турците поискаха да заловят епископ Висарион, но той с голяма група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Раково (дн. квартал на гр. Смолян).“  
          В ранното утро на 29 юли 1670 г. епископ Висарион тръгнал от с. Долно Езерово за с. Горно Езерово. Придружавали го десетина въоръжени конници. „Но ненадейно… в долината излезе голяма въоръжена чета от турци и помохамеданчени. След голям и кървав бой заловиха епископа и неговите телохранители.“ Откарали го в Смолен, където му предложили да приеме тяхната вяра. Той обаче бил непреклонен и го подложили на жестоки мъчения. С клещи късали парчета месо от тялото му, били го с железни пръчки, мушкали го с ножове, а след това го разхождали гол из селото. „Най-сетне един освирепял турчин излезе от тълпата и с остър нож прободе гърдите на епископа Висарион. Той се повали на земята и започна да се моли. Освирепелите турци помислиха, че той говори нещо обидно за тях, затова злобно се нахвърлиха върху него с камъни – обезобразиха го и тялото му направиха на пита.“ Погребали го в една градина, близо до хорището (мястото за хорото) в Смолен.
          Българската православна църква празнува паметта му на 29 юли. В село Смилян (старото Смолен) се издига паметник на свещеномъченика, а в град Смолян е построена величествена църква носеща неговото име.

          Източник текст и икона: Павлов Пламен, Темелски Христо, „Българи светци“, София, Тангра ТанНакРа ИК, 2010, с.162 и 166