Простено! – Прости!

Матей 6:14-21

         Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
         Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
          А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
          Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Братя и сестри

          Не е случайно, че на днешната Неделя Сиропустна, навечерие на Великия пост, ние си даваме взаимна прошка. Чухме литургийното евангелско четиво, където Господ казва: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец“. Това ще рече – нашите грехове спрямо Бог и ближните ще бъдат простени в тази степен, в която ние простим на онези, които са ни оскърбили.
          За да е спасителен постът ни, за да е богоугодно всяко наше начинание, за да имаме духовна полза, е нужна точно прошката – дълбока, искрена, от сърце, прошка, която ни прави християни не само на думи. Без да простим, без да направим усилие в тази посока, без да сломим гордостта си, която е източник на всяка злина, ние не ще положим на здрава основа своя духовен подвиг.
          Защото постът е точно духовен подвиг, не просто ограничаване от храна и питие, а стремеж към повече молитва, повече добродеяние, пълно вникване в скритите недъзи на душата, искрено покаяние.
          Това отличава истинският пост от обикновеното ограничение. Защото това, че сме болни и не можем да постим като другите, не означава, че не трябва да упорстваме в молитвата, опазването на сетивата, милостинята, обгрижването на нуждаещите се. И ако не можем да помогнем някому с пари, трудно ще се оправдаем, ако не се потрудим с молитва за него. Защото молитвата е пръв и най-голям духовен подвиг. И тъкмо молитвата ще породи другите добродетели – кротост, мир, правда, проясняване на духовните ни сетива.
           Знаем от древните отци, че постът и молитвата са двете крила, които ни въздигат към духовното небе. Да, ако положим усилия да попостим във възможната за нас степен, без да лукавстваме и да пестим усилия, ако увеличим молитвата и посещението на великопостните служби, в които Църквата непрестанно ни напомня смисъла и целта на човешкия живот, то Божията благодат може да ни въздигне към духовното небе. И тогава по велика Божия милост може да се единим неосъдно с пречистото Тяло и драгоценната Кръв на Нашия Спасител и Изкупител.
          Нашият съкрушен дух е жертва Богу, нашето смирение е най-скъпоценен дар, който можем да принесем Богу, нашето покаяние и прошката, която искаме и даваме на всички, са истинското духовно богатство, което нито молец изяжда, нито  ръжда руши.
           Господ да се смили над нашите немощни духовни сили. Защото живеем в тревожно и оскъдняло откъм правда, истина и морал време. Жалеем и за кончината на първойерарха на светата ни Църква. Боим се от гибелния и лукав дух на подменени ценности, фалшив морал и дори афиширано беззаконие, което вече настъпва в нашето общество.
           Братя и сестри, да се молим, да се молим горещо за спасение на света, разтърсен от гибелни войни. Да се молим за чистотата на Църквата, която е Църква, докато е „стълп и крепило на истината“. Да се молим за достоен архиерей, който ще наследи блаженопочившия наш патриарх и, държейки здраво руля на църковния кораб, ще измоли Божията благодат да покрие по неизказан начин Божия народ. Да се молим Бог да ни укрие в тайното убежище на своето спасение, та неосъдно и нелицемерно да се причастяваме с Господните светини за прошка на греховете и за вечен живот.
            Желая на всички леки и спасителни пости. Моля за прошка от всички и давам прошка на всички. Довечера пък, от 17.00 часа е вечернята на взаимното опрощение, когато молим за прошка всеки, а това е истинско добро начало на благоприятното време за встъпване в тесния път на спасението, което е най-важно на света! Амин!

Изображение: https://theologikoanalogio.wordpress.com

към Начало

        Българският народ и духовенството се сбогува днес с Негово Светейшество българския патриарх Неофит. Той почина в сряда, 13 март, на 78-годишна възраст след продължително боледуване.

        В 9.30 ч. в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ започна заупокойна Света литургия.

        От 11.30 ч. ще бъде отслужено и опелото, водено от Вселенския патриарх Вартоломей, заедно с представителите на поместните православни църкви и архиереите на БПЦ.

        Около 14.00 ч. започва литийно шествие, като тялото на Негово Светейшество ще бъде отнесено в храм „Св. Неделя“, където ще бъде положено за вечни времена. Да бъде погребан в двора на храм „Св. Неделя“ е воля на патриарха и решение на Светия синод. Тленните му останки ще бъдат положени от южната страна на храма, зад гроба на Екзарх Йосиф.

снимка: http://www.standartnews.com

         На 13 март, късно вечерта, се представи в Господа Негово Светейшество българският патриарх Неофит.

         Вечна памет! Царство му Небесно!

снимка: pik.bg

СВЕТИ СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ

І. ЖИВОТОПИС

        Обилните сведения за живота на видния възрожденец, архипастир, книжовник и обществен деец свети Софроний Врачански се съдържат в автобиографичната му творба „Житие и страдания грешнаго Софрония“.
         Роден е през 1739 г. в Котел. По времето, когато българите тънели в най-тъмна робия, Котел, прикътан в котловината между Ветрила, Разбойна и Юрушки връх, се ползвал с известни свободи. Срещу задължението да пазят пътници и кервани в прохода, котленци ползвали някои привилегии. Селището било управлявано от свои първенци. Предприемчивите котленци, които се заели с джелепчийство (търговия на едро на добитък), се замогнали. В семейството на Владислав Джелеп се родил първороден син, когото нарекли Стойко. Бащата възлагал на него надеждата си, че ще го отмени в занятието и ще умножи богатството на дома. Но момчето било слабовато, болно и мечтателно. Когато Стойко бил на три години, починала майка му. Не след дълго време овдовелият баща повторно се оженил. Една млада чевръста мащеха, чорбаджийска дъщеря, шетала и властно се разпореждала в богатия дом. Тя оспорвала на завареника си правото на първороден. Седем години момчето търпяло гневния вик и тормоза на мащехата – една стръвна война, която ограбила сиротното му детство.

Има още →

Матей 25:31-46

А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.

Братя и сестри,

          В днешната неделя – Месни заговезни – в навечерието на Великия пост, Църквата възправя пред очите ни величавата и грандиозна картина на Страшния съд.
          Чухме литургийното евангелско четиво. Господ Иисус Христос ни разкрива тази тайна – тайната на всеобщото възкресение на мъртвите и за съда над цялото човечество.
          При това Свое Славно дохождане, Синът Човечески – нашият Спасител, вече няма да бъде страдащ Изкупител. Той ще дойде като Съдия, заедно с всички Свои ангели, ще седне на престола на славата Си. Пред Него ще се явят всички народи, всички хора от създание мира досега. Книгите ще се разтворят и тайните дела ще се разкрият. И Бог ще отдели отдясно, от почетната страна – праведниците, а отляво – непокаялите се грешници.
          Господ нарича праведните „овци от своето стадо“, като така изтъква кротостта и незлобието на праведника. А грешниците са наречени кози, защото са непокорни и непослушни.
          Тук вече Добрият Пастир, Кроткият и Спасяващ, Всемилостив Владика и Човеколюбец, тук вече Той – Всесилният е праведен Съдия. И Съдът е наречен „Страшен“ не за друго, не за друго, а защото е страшен за грешниците, сред които сме и всички ние.
          Дано Господ се смили над нас – да сторим някому милост, напоим или нахраним някого в нужда, да помогнем и обгрижим някой немощен, да сдобрим врагове, да покрием немощите на другите, да простим и да се молим за прошка, и така, по великата Негова милост и най-вече по застъпничеството на Пречистата Владичица наша Богородица, Честния Предтеча и всички светии да се озовем от дясната страна – при спасените.
          Да не забравяме, че времето на земния ни живот изтича безвъзвратно и ще застанем пред този нелицеприятен Божи съд. И най-важното – не само делата, но дори и помислите ни ще бъдат разкрити пред всички – пред ангели и човеци.
          Да молим Господа за снизхождение, непрестанно да Го молим. И молитвата „Господи, помилуй“ да пребъдва в умовете и сърцата ни.
          Господ да се смили над нас и над всички човеци в часа на Своя праведен съд.
          Амин!

Иконата е копирана от https://azbyka.ru/

Проповед на Неделя Месопустна, 2023       Изтегляне

             В деня на Задушница Църквата извършва заупокойни литургии  за всички люде, споминали се отвека в съгласие с Господните слова, че Бог не е Бог на мъртви, а на живи. За вечноживите наши сродници, отправили се преди нас във вечността се молим, та по застъпничеството на Майката Божия, ангелите и светиите, Бог да им даде място блажено и спокойно.
             И в книга „Премъдрост на Иисуса, син Сирахов“ четем: “Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост.“(Сир.7:36)
            Знаем и от апостол Павел, че трябва да отправяме „просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци“ (1Тим.2:1) – в това число и за нашите починали.
            Нашата грижа за тях не е приключена. Те се нуждаят от молитвите на Църквата. Да прочетем псалтир за упокоение, да дадем имената за упоменаване в църквата, да дадем милостиня в тяхно име – ето делата на любовта, която „никога не отпада“.
              Бог да упокои отвека усопшите в лоното Авраамово.

Снимка: https://www.rubrika.eu

Лк.15:11-32

И още каза: един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече; колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

         Братя и сестри,

          Днешният неделен ден е подготовка за наближаващите Велики пости. Още миналата неделя чухте на утренята, че се молим на Майката Божия, да ни отвори дверите на покаянието. Всички четива и песнопения църковни ни насочват към това най-важно дело на нашия духовен живот.
          И неслучайно след Неделята, в която възпоменахме Господнята притча за Митаря и Фарисея, Църквата ни припомня притчата за Блудния син.
          Знаем, че съвършеният в добродетелност и прошка баща от днешната притча е самият Бог, милеещ Своето творение. По-големият брат от притчата показва еврейския народ, който е бил богоизбран, дарен със Закон и посещаван от пророци, провождани от Господ. По-големият брат е образ и на всички мними праведници, увлечени в собствената си представа за благочестие, но всъщност завистливи и ревниви към духовния успех на другия.
          Блудният син пък символизира езическия народ, който се връща към своя небесен Отец. Връща се към единствената спасителна вяра – Христовото благовестие. Но блудният син показва и всички нас. Защото всички, за съжаление, сме осквернили кръщелната си одежда с грехове и непослушание и затова сме в дрипи, оголяли откъм добродетели.
          Всички сме изпаднали в отчуждаване, отдалечаване от тялото Христово – ще рече от Църквата, ако и да пребиваваме всеки ден в храма. Всички сме погубили имота си – тоест нашето време за спасение, нашите дарби и сили.
          Но ето – предстои спасителният път на Великия пост. Можем да тръгнем по него, за да се върнем при нашия Отец. Дори и да не постим физически поради болест, пак можем да постим духовно, като лицезрем своите грехове и се потопим в животворните струи на покаянието.
          Бог, също като добрия баща от притчата, ще ни посрещне с радост, ще се затича, ще ни прегърне и целуне. Той ще нареди да ни дадат отново бляскавата одежда на придобитото богообщение, ще ни сложи пръстен, в знак на възстановеното ни синовно достойнство и ще заколи угоения телец – безкръвната жертва на Изкуплението, та с вкусването на Светото Причастие да имаме възможност да наследим живот вечен.
          Но как да стане всичко това?
          Това ще стане единствено, когато разберем, че сме като блудния син, който, идвайки на себе си, осъзнава, че е съгрешил пред небето и пред своя предобър родител. Не се ли осъзнаем като блудния син, не ще можем да седнем отново на празничния пир в дома Господен.
          Поддържаме ли в себе си фалшиво самомнение, мнима представа за собствената непогрешимост, ние се уподобяваме на големия брат от притчата. А той, видяхте, въпреки всичките си трудове, въпреки постоянното пребиваване в дома на Отца, се показа завистлив и злопаметен. И тази му злост не позволи да влезе отново на празничната трапеза и той остана отвън – извън спасителното лоно на Църквата.
          Да бъдем бдителни, да внимаваме да не се окажем като големия брат. Защото може да се молим, да постим, да правим милостиня, дори да се изповядваме и причастяваме, но пак да нямаме съкрушение и смирение, а в сърцата си да отхранваме самодоволство и гордост.
          Колко страшно е това! Защото само Бог знае нашите сърца. Дори и ние не познаваме себе си в пълнота – така, както ни познава Бог.
          Но ние знаем, че сме грешни. И дори когато пристъпваме към Свето Причастие изповядваме, че сме първи от грешниците. И това не са само думи. Защото, ако не сме извършили смъртен грях, то това е по Божия милост. А дори да не сме извършили греха, то в нас се таи греховното предразположение, за което сме длъжни да се покаем. И да се молим, да се молим горещо, Светият Дух да ни докосне, поне за малко, с дара на благодатните покайни сълзи. Тогава ще видим в истинска светлина своята иначе невидима за нас греховност.
          Господ да се смили над нас – да ни вразуми и да ни облагодати, да ни смири и помилва.
          Използвам случая да честитя на всички днешния 3ти март – деня, когато част от изстрадалото ни отечество възкръсна на политическата карта – деня на появата отново, след няколко столетия, на държавата България. Честит национален празник на всички!
          Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Икона: http://www.doxologia.ro

Проповед на Неделя на Блудния син, 2024

Църквата и комунистическите лагери
(или още за потресаващите страници от недалечното ни минало)

„Страшни бяха срещите ми
с човешката жестокост”
свещ. К. Димитров – бивш лагерник

         Когато споменаваме ТВО (трудово-възпитателните общежития), наричани още лагери в годините на комунистическото управление, се обръщаме с лице към един в голяма степен табуизиран социален проблем. Всички помним картата на тези лагери, която стана публично достояние през есента на 1989 г. (в тях бяха включени и затворите). Към момента няма специализирано изследване на структурата, функционирането и социално-психологическите травматични следствия на тези специфични, създадени по съветски модел форми на репресия срещу остатъците от елитите на буржоазното общество, срещу инакомислещите и всички, които по някакъв начин попадат в тези категории. Темата за лагерите и духовенството в България е част от мащабната тема за отношенията между БПЦ (Българската Православна Църква) и държавата след 1944 г., още повече, че Църквата е една от структурите, които по определение ще понесат неизбежното гонение, натиск и опит за трансформиране в казионна структура. Това е така поради факта, че Църквата е носителка на идеологема – пълен контрапункт на диалектическия материализъм в марксистка редакция, който бе афиширан като официалната парадигма на новата власт. 
          Табуизирането на темата за лагерите иде и от факта, че живелите в това недалечно минало, дори пишещият тези редове не е имал и най-малка представа, че в хармонично устроеното общество, сякаш постигнало социалната справедливост, отвъд огряната от слънцето на нагледната агитация реалност, съществува задкулисно зловещото подземие на масово страдание, нечовешко насилие, садизъм и неоправдана с нищо смърт.
        Едва след излизането на томовете на Солженицин стана ясно, че и в България е съществувал наш, български ГУЛАГ, наша родна, страшна, дори не по-малко страшна „лагерна България”, България на екзекуции без съд и присъда, на изселвания и терор, на концлагери и безследно изчезнали, на погребани незнайно къде, укрити някъде отвъд лъчезарността на монумента с камбаните, петолъчките, петилетките на растеж и аления ветрец на пионерските връзки.

Има още →

Разгледайте презентацията  Дяконът

Копирайте презентацията Дяконът

Братя и сестри,           

           На днешната неделя Църквата премъдро ни припомня случката с изцелението на дъщерята на една хананейка.
           Хананейците са местното население на Палестина, прогонено от юдеите след тяхното идване в Обетованата земя. Те са езичници, идолопоклонници, и заради това юдеите, вярващи в Единия Бог, не са желаели да общуват с тях и са ги избягвали.
           Но тази жена, макар и езичница, е знаела за идването на Месия. Нещо повече, с очите на сърцето си тя е имала увереност, че пред нея, край нея минава Сина Давидов, Спасителя на света. Неслучайно тя тича след Христос и апостолите и непрестанно проси милост за болната си бесновата дъщеря, с думите: „Помилвай ме, Господи, Сине Давидов“. Забележете, и днес ние се молим с нейните думи, казвайки: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме“.
           Ние се молим с думите на горещата и искрена просба на хананейката, защото, дори и да нямаме бесновати деца и страдащи роднини, самите ние сме обсебени от страсти, недъзи, от скрити и явни похоти.
           Ние, християните, които не сме езичници, често сме много по-обсебени от злоумисли, високомерие, гордост и непрестанно действащия демон на осъждането.
          Ако в някаква степен сме пощадени от изкушенията в плътта, то в пълна сила сме поробени от гнева, тщеславието, лукавия език и самомнението. Нерядко така силно се самозаблуждаваме за своето духовно състояние, че дори се чудим какво да изповядваме, пристъпвайки към изповед, като към някакво формално задължение, и смятаме, че като не сме крадци и престъпници, значи с нищо не сме по-лоши от всички други. Дори нещо повече – мислим се за праведни и добродетелни, въпреки че сърцето ни е препълнено с негодуване, клюки и осъждане.
          Нека се поучим от смиреномъдрието на хананейката. За да изпита вярата ѝ, за да изпита кротостта ѝ, Господ казва: „Не е добре да се вземе хляба от чадата и да се хвърли на псетата“.
          Но във велико смирение, езичницата отвръща: „Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им“.
          Ето по този начин тя получава Божията милост и измолва просимото. Това нейно смирение, тази нейна вяра е пример за християните от всички времена.
          Защото тя измолва изцерение за дъщеря си не с призоваване на задължителната, естествена грижа на Бог към Своето творение. Тя не казва, че Бог трябва да ѝ помогне. Тя моли за Божията милост.
          А колко странно може да звучи това за днешния човек, който единствено се уповава на своите права. А под права в сегашния лукав век често се припознават всевъзможни ужасни прегрешения, чието название днес е така наречената „нова нормалност“.
          Братя и сестри, да даде Бог мъдрост и душевни сили на синодалните ни старци, на духовенството, което ръководи Българската Православна Църква, да даде Бог нравствената катастрофа на „новата нормалност“ да не погуби и нашия, и без това оскъднял откъм вяра и духовно знание, народ.
          Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Икона: http://www.wordaloud.co.uk

Проповед на Неделя на хананейката, 2024