Хрисант бил син на знатни родители. Като юноша той се учил и възпитавал при най-знаменитите философи и бидейки надарен с големи способности, бързо преуспявал във всички науки. Между другите книги Хрисант попаднал и на Светото Евангелие, което той прочел с внимание. Това четене силно подействало върху душата на момъка, защото открил там „думи за вечен живот“. С цялото си сърце той повярвал в Господа Иисуса Христа и приел Свето Кръщение. Това стигнало до неговите роднини и те много се разтревожили. Неговият баща Полемий положил много усилия да отвърне сина си от Истинния Бог, но нищо не помогнало. Най-после той решил да сгоди сина си за една красива езичница на име Дария, като се надявал тя да го отклони от Бога. Но станало точно обратното – Дария повярвала в Господа Иисуса Христа и също приела Свето Кръщение. Скоро след това Полемий умрял. Тогава двамата започнали да живеят като брат и сестра, само за служение на Бога и полза на ближните, усърдно проповядвайки Евангелието и обръщайки езичниците. Те се поселили в два отделни дома, устроени по подобие на манастирите. В единия дом Дария приемала повярвалите девойки, молила се с тях и изучавала Божия закон. В другия дом се поселил Хрисант с новообърнатите християни, които подобно на него се били отрекли от суетата на света. 

            Тъй минали няколко години. Най-после на римският управител донесли, че Хрисант и Дария обръщат езичници в християнската вяра. Той заповядал да ги уловят и да ги предадат на мъчения, ако не се поклонят на идолите. Повелята му била изпълнена. Но Бог чудесно пазел служителите си: яките въжета, с които ги свързвали, сами се разкъсвали и железните окови се разпадали. Станал свидетел на силата Божия, съдията Клавдий, който ги измъчвал, изповядал Господа Иисуса Христа за Истинен Бог и приел Свето Кръщение заедно с жена си Илария, синовете си Иасон и Мавър, и много войници. Това станало известно на императора, който заповядал да удавят Клавдий в морето, а синовете му и повярвалите войници да накажат смъртно. Хрисант и Дария били измъчвани дълго и накрая закопани живи в земята през 284 година. Често след това християните се събирали за молитва на онова място. Веднъж в деня на светите мъченици много християни били на молитва в намиращата се близо пещера. Императорът узнал за това и заповядал да засипят входа на пещерата и всички християни, между които се споменават презвитер Диодор и дякон Мариан, умрели мъченически. Тяхната памет, както и паметта на Клавдий, Илария и синовете им се чества в деня на св. мъченици Хрисант и Дария – на 19 март. Свети мъченици Христови, молете Христа Бога за спасението на нашите души. Амин!