Рози и ябълки от рая
или
Чудната история за светата девица Доротея Кесарийска

          В третия век, когато християните били жестоко преследвани, живяла в гр. Кесария Кападокийска млада християнка, на име Доротея. Тя била много красива. Мъдростта й удивлявала всички, които я познавали, но особено се отличавала с християнски добродетели и с ревност към закона Господен. Тя се отказала от житейските радости и се посветила съвършено на Бога, като се стараела да Му служи с добри дела и праведен живот.
         Саприкий, управител на Кападокийската област, повикал на съд Доротея като християнка и започнал да я убеждава да принесе жертва на боговете, както бил заповядал царят. Девойката отговорила, че небесният Цар е заповядал да се покланят само Нему и че тя ще изпълни Неговия закон и няма да се покланя на идолите. Управителят заповядал жестоко да мъчат Доротея, но това не сломило вярата й.
         След това управителят измислил друго средство, за да склони Доротея да се отрече от вярата. В Кесария живеели две сестри – Христина и Калиста, които преди били християнки, но се отрекли от вярата си поради страх от мъчения. За своето отричане те получили от езичниците много пари и живеели в богатство и разкош, сред суетни удоволствия. Саприкий се надявал, че техният пример ще подействува на Доротея. Но не те подействали на Доротея, а тя ги убедила да се обърнат с покаяние към Бога и без да се съмняват в Неговото милосърдие да Го молят за прошка. Двете сестри с плач паднали при нозете на Доротея и я молили да им помогне със своите молитви.
         И Господ чул молитвата им и им дарувал сила да докажат на дело своето разкаяние. След няколко дни Саприкий повикал Доротея и двете сестри, но бил страшно разгневен, когато чул техния отговор:
         -Ние сами сме се заблуждавали, ние сами сме съгрешили, когато поради страх от мъки се отрекохме от Христа. Но Господ ни даде покаяние и ние Го молим да ни прости тежкия грях!
         Той веднага ги осъдил на смърт и заповядал жестоко да мъчат Доротея. Подир страшните страдания лицето на мъченицата сияело от неизказана радост.
         – На какво се радваш? – казал й озлобеният Саприкий.
         – През целия ми живот не е имало за мене по-радостен ден от днешния – отговорила мъченицата. Бог ми помогна отново да обърна към Него две души, които ти с помощта на дявола бе отвърнал от Господа. Дай ми да се порадвам и аз на небето заедно с ония, с които плаках на земята!
          Тогава Саприкий заповядал още да усилят мъченията на Доротея: обгаряли я с огън, били я по лицето. Най-после управителят изгубил надежда, че тя ще се отрече от вярата си и я осъдил на смърт. Когато светата мъченица чула смъртната присъда, радостно извикала:
           – Благодаря Ти, възлюблени мой Христе Боже, задето най-сетне ме призоваваш в Твоя небесен рай и ме въвеждаш в пресветлия Твой чертог!
           Там бил и Теофил, съветник на управителя, който при този радостен неин възглас извикал с подигравка към нея: „Слушай, невесто Христова, кога се настаниш в райските градини на твоя небесен Жених, изпрати ми рози и райски ябълки оттам!“ Светата мъченица отвърнала на предизвикателните му думи: „Бъди уверен, ще ти изпратя и веднага ще ги получиш!
         Света Доротея преклонила глава под меча и чистата й душа отлетяла при Господа.
         В това време, когато славната мъченица Доротея заминавала към блажения живот, при Теофил се събрали негови приятели, които той посрещнал с неудържим смях. Когато го попитали за причината на този силен смях, той отговорил:
         – Веднага ще ви обясня, за да се посмеете и вие. Навярно сте чували за прочутата девица Доротея. Тя наистина бе почтена и мъдра, но за съжаление бе и крайно фанатична християнка. В главата й бе загнездена фикс идеята, че тя е родена да бъде невеста на някой си Иисус Христос, небесен цар, и като завърши земния си живот, ще отиде при Него да се настани в райските му градини и да започне блажен вечен живот. И поради това биде осъдена на смърт чрез посичане с меч, защото не послуша управителя. И ето, когато я водеха на лобното място вън от града, аз я пресрещнах и си направих удоволствието да я подиграя шеговито. „Хайде, на добър час, Доротео, изпрати ми от небесните райски градини вкусни ябълки и красиви рози!“
         Тогава всички избухнали в смях и с много шеги обсъждали случилото се. Но станало нещо неочаквано. На вратата се почукало и пред Теофил застанал ангелообразен юноша, който му подал три райски ябълки и три прекрасни червени рози, произнасяйки думите: „От блажената Доротея“. Силно благоухание изпълнило цялото помещение, а юношата станал невидим. А Теофил пребледнял и останал като закован на стола си. Приятелите му взели от ръцете му ябълките и розите и започнали да предполагат кой може да ги е изпратил.
         Най-накрая Теофил заговорил:
         – Прочее, и аз вярвам, че Христос е истински Бог и Спасител. Убеден съм, че като Доротея са блажени всички ония, които изповядват Неговото Божество и страдат за името Му. Вярвам и ще последвам примера на блажената мъченица.
         – Как, нима си изгубил ума си? Защо и как тъй внезапно стана тая дълбока промяна в мисълта и убеждението ти?
        – Защо ли – отговорил той – сега в кой месец на годината сме?
        – Във февруари – отговориха му те.
        – Е, добре – рекъл Теофил – сега по цяла Кападокия е люта зима, навсякъде земята е замръзнала, покрита със сняг и лед. Няма нито дърво или растение покрито с листа и цвят. Откъде тъй внезапно са взети тия хубави ябълки и прекрасни рози? Тяхната свежест, дивна красота, зелени клонки, пресни листа, а най-вече чудното благоухание, говори за това!
         По тоя начин съветникът на Кападокийския управител Теофил внезапно бил възроден чрез вярата в Христа Господа и станал Негов ревностен благовестник. Но тая благовестническа работа скоро се узнала в двореца на управителя Саприкий… Напразно Саприкий се опитвал да го разубеди, напразно го подлагал ту на едно, ту на друго мъчение, докато накрая го осъдил на смърт. Като узнал тая присъда, блаженият Теофил радостно извикал: „Христе, Боже мой, благодаря Ти!“ След тия думи той наведе главата си, която в миг биде отсечена с меча. Макар че той дошъл на подвиг едвам в единадесетия час, в Царството небесно получил равна заплата с тия, които били започнали работа от ранна утрин. Наравно и венец получил от Бога, Чиято прослава да пребъде во-веки…

Публикация по статията: Доротея Кесарийска. Християнска мъченица. (Църковно-исторически разказ, преработка от руски: Видински митрополит Неофит); източник: Сп. „Духовна култура“, бр. септември и октомври / 1953.