Братя и сестри,

          Днес, 30 ноември, честваме свети апостол Андрей, наречен Първозвани, като повикан пръв на нелекото служение на апостолското дело. Свети Йоан Богослов пише за свети Андрей: „Той пръв намира брата си Симона (т.е. Петър) и му казва: Намерихме Месия“
          В мига, когато Господ  Иисус Христос казва на галилейските рибари: „Вървете след  Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци“, Андрей, заедно със своя брат Симон Петър, оставя мрежите..
          И става Христов ученик, Христов апостол, съработник, труженик на нивата Христова, осенен в деня на Петдесетница с благодатните дарове на Светия Дух, неуморен проповедник на Христовото име. Свети Андрей е един от 12-те апостоли, удостоени да присъстват на Тайната вечеря, когато Господ установява великото и страшно тайнство на светото Причастие.
          След слизането на Светия Дух, нему се пада по жребий проповед в страните около Черно море, земята на скитите, земите на Константинопол и Северна Гърция. Казват, че свети Андрей достига и до най-страшните и нецивилизовани земи – езическите хълмове, където след векове ще засияят златните кубета на Киев. В пророческо видение той съобщава, че Господ ще просвети и тази страна. В град Патра, на територията на днешна Гърция, свети Андрей е заловен от управителя Егеат и подложен на изтезания за Христовата вяра. С пламенно слово първозваният Христов апостол иска да обърне управителя към Христа, за да му спести вечните мъки. Защото знае, че тукашните мъчения, колкото и да са страшни, са временни, а истински страшни са вечните мъки, които очакват жестокото сърце на озлобения езичник.
          Свети апостол Андрей е привързан на кръст. Така той, както ще видим, и неговият брат Петър, споделят кръстната смърт, подобна на тази на Спасителя. След изтезанието и болките, той не спира да проповядва и дори увещава народа да не се стига до размирици. В последния ден на месец ноември, първозваният апостол е приет в Небесното Царство сред най-ближните Христови приятели.
           По неговите молитви, Бог да прости и да ни помилва! Амин!

Подвизи и страдания на свети апостол Андрей Първозвани

             Свети Андрей, Първозваният Христов апостол, син на един евреин, на име Иона, брат на светия първовърховен апостол Петър, бил родом от град Витсаида. Презирайки суетата на този свят и предпочитайки девството пред съпружеството, той не пожелал да встъпи в брак, но като чул, че светият Предтеча Иоан проповядва на Иордан покаяние, оставил всичко, тръгнал след него и останал негов ученик. Когато светият Предтеча, посочвайки минаващия оттам Иисус Христос, произнесъл: “ето Агнецът Божий”, свети Андрей заедно с другия ученик на Предтеча, когото считат за евангелист Иоан, оставил Кръстителя и тръгнал след Христа. Той намерил брат си Симон (Петър) и му казал: “намерихме Месия (което значи Христос)” и го завел при Иисус. След това, когато ловял заедно с Петър риба на брега на Галилейско море и Иисус извикал към тях, като им казал: “вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци”- тогава оставил по Господния зов мрежите, тръгнал заедно с брат си Петър след Христа. Андрей бил наречен Първозвани, защото станал последовател и ученик на Иисус Христос преди всички други апостоли.
            А когато след доброволните страдания на Господа, след Възкресението Му, свети Андрей приел, както и другите апостоли, Светия Дух, който слязъл върху него във вид на огнен език, и когато били разпределяни страните, на него му се паднали по жребий страните Витинскии Пропонтидски, с Халкидон и Византион, Тракия и Македония, простиращи се до самото Черно море и Дунав, а също – Тесалия, Елада, Ахаия, Аминтин, Трапезунт, Ираклия и Амастрида.
            Свети Андрей минал през тези градове и страни, проповядвайки Христовата вяра, и във всеки град приел много скърби и страдания. Подкрепян от всесилната Божия помощ, той търпял с наслада всички бедствия за Христа. Най-много мъчения претърпял той в един град, наричан Синоп: тук го прострели на земята и като го хванали за ръцете и за нозете, почнали да го влачат, били го с дървета, хвърляли по него камъни, изтръгнали му пръстите и зъбите; но той, с благодатта на своя Спасител и Учител, отново се оказал здрав и изцерен от раните си. Като тръгнал оттук, той минал през други страни: Неокесария, Самосати, Алани, страните на абаските, зигите, босфоряните. После отплавал към тракийския град Византион, където първи проповядвал за Христа и като научил мнозина, поставил презвитери на Църквата; за епископ на Византион той ръкоположил Стахий, за когото свети апостол Павел споменава в посланието до Римляни. А самият той, понасяйки апостолски страдания и трудове в благовествуването на Христа, обходил Понт, крайбрежието на Черно море, Скития и херсонитите.
             Той посетил още и Рим, след това се върнал в гръцката област Епир, и отново дошъл в Тракия, като утвърждавал християните и им поставял епископи и наставници. Като минал през много страни, той достигнал Пелопонес.
………

            Накрая бил разпънат на кръст и се представил пред Господа в последния ден на ноември, в Ахаия, в град Патра, където и досега, по молитвите на апостола, на хората се подават много благодеяния.
            След като изминали много години, мощите на свети апостол Андрей, по заповед на великия цар Константин, били донесени от мъченик Артемий в Константинопол и положени заедно със свети евангелист Лука и със свети Тимотей, ученика на свети апостол Павел, в пресветлия апостолски храм, вътре в свещения жертвеник.
            По молитвите на Твоя апостол, Христе Боже, утвърди в православието Своите верни и ни спаси. Амин!

Източник: https://pravoslavenhram.com