Евангелско четиво – Лука 16:19-31

   Братя и сестри,

         Днес Светата Православна Църква ни припомня притчата за богаташа и бедния Лазар. Тя е особено поучителна за нас, защото ни дава знание за живота след смъртта.
        Онзи неправеден богаташ, чийто смисъл на живота е пируването и удоволствията, се разделя с този свят. Умира и клетият сиромах, пълната противоположност на богаташа. Цял живот този нещастен болник струпав лежи пред портите на богаташа, очаквайки къшей хляб – лежи отхвърлен, сам, обграден единствено от кучетата на бунището. И за него иде края на земния живот. Но поради големите му теглила и най-вероятно, поради доброто му сърце, Господ го изпраща в лоното Аврамово, където праведниците чакат Христовото дохождане. Там угодниците Богу се упокояват от трудовете в земния живот.
        Ужасеният богаташ попада в мястото на страданията и мъката и, виждайки отдалеч Лазар в лоното Аврамово, моли да бъде изпратен да му донесе капка вода, за да го разхлади в адовата бездна.
        Авраам отговаря: „Чедо, спомни си, че ти получи вече доброто приживе, а Лазар – злото, затова той се утешава, а ти се мъчиш.“
        Братя и сестри, тези думи са насочени към всички нас – всички, които роптаем срещу Бога, непрекъснато се вайкаме за своите скърби и изпитания и искаме да живеем спокойно и безметежно.
        Да не искаме, да не искаме да си вземем доброто приживе. Да не се стремим към комфорт, охолство и покой. Да приемем, че е много по-добре, много по-спасително, да преживеем тук скърбите, тук да изпием чашата на страданията, тук да претърпим без ропот душевните и физически мъки, които са ни отредени за наше вразумление, изправление и спасение.
        И да имаме доброто разположение на бедния и окаян Лазар, чийто живот е минал в страдание, и то безропотно страдание.
        Да помним, че пътя ни показва дори не вече и Мойсей и пророците, а нашият Господ Иисус Христос.
        Да послушаме Христос и Църквата, която непрестанно ни напомня Божия закон. Да изправим живота си, докле е време – скъпоценното време на тукашния свят, който е подготовка и протичане на най-сериозния изпит – изпита на Съда Божий след нашата кончина.
        Да се молим, горещо да се молим, мъките да са тук, където всичко е временно, а помилването да е там – във вечността, където като слънца сияят угодилите Богу.
        Да даде Бог и ние да сме там – сред най-малките, но там – в блажената вечност, с която са удостоени миналите през много скърби наследници на Царството Божие.
        Честит и благословен празник! Честит възкресен ден! Божието благословение да е с всички вас по молитвите и застъпничеството на нашата Всемогъща Ходатаица – Царицата Небесна – пречистата Богородица и всички небесни жители. Амин!

Икона: https://www.romfea.gr/

Копирайте: Проповед на 5-та Неделя след Неделя подир Въздвижение, 2025