Евангелско четиво – Лука 18:18-27

„Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? … А Иисус му рече: …дойди и върви след Мене.“ (Лука 18:18-19,22)

Братя и сестри, благочестиви православни християни,

          Представете си, че някой милостив и много богат човек дава на своя беден приятел цяло гърне със злато, а последният изхвърля златото, запазва глиненото гърне и започва в захлас да му се любува.
          Или да предположим, че царят е поканил своя роб на богато пиршество. Робът отива, но вместо да седне на масата, сяда под нея и лакомо се нахвърля на падналите на земята трохи.
          Какво ще помислим за тоя сиромах, за този роб? Не това ли, че те са безумни …
          Точно толкова безумно, и повече дори, постъпил началникът от Евангелието, което чухте днес. Христос го поканил да Го последва, да последва Него – най-Богатия, най-Славния, най-Прекрасния между всички синове човешки, откакто свят светува, а онзи предпочел пред Него прахта на жалкото си богатство, което днес го имаме, а утре оставяме; трохите на бързо отиващия си живот на тялото пред вечния и блажен живот на душата.
          Но не постъпваме ли като този началник, който бил млад човек (Мат.19:16), и ние? Не тегнем ли и ние много повече към земното, към мамона, отколкото към Царството Божие, към Христа? За да си отговорим на този въпрос, нека направим едно сравнение. Колко време труд и средства от живота си заделяме за Бога и спасението на душата си в сравнение с грижите за тялото и тукашния живот? – Всеки ден ние се храним най-малко три пъти: сутрин, на обяд и вечер. А дали се молим и три пъти на ден – със сутрешните и вечерни молитви, с някой канон, акатист или катизма от Псалтира? Пак всеки ден ние се мием по няколко пъти, а проливаме ли поне една сълза на покаяние, с която да умием греховната нечистота на душата си? Трудим се по осем часа на ден и дори повече, за да имаме дневната си храна и облекло за тялото, а правим ли поне няколко поклона, за да се потрудим малко и за Господа? И ако сега Христос ни се яви, за да покани и нас да Го последваме, като оставим дом, семейство, богатство, работа заради Него, готови ли сме да Го послушаме?
          Не, не сме готови. При нас, съвременните християни, често се случва, когато Бог ни отнеме някой близък, ние да възроптаем и да Му подирим сметка. Но дори за далеч по-дребни неща, от които сме лишени, ние негодуваме и се цупим като малки деца – сърдити, наранени, с накърнено честолюбие и достойнство. И не помисляме, че имаме ли Христос – имаме всичко; нямаме ли Христос – и богатствата на целия свят не могат да ни направят щастливи …
          Иначе този началник, който явно бил умен човек, задал на Спасителя най-съвършения въпрос на човешката мъдрост: „Какво да сторя, за да наследя живот вечен?“ (Лука 18:18). И получил най-съвършения отговор: „Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене“ (Лука 18:22). Като чул тия думи, началникът вместо да се зарадва на Божествената покана, се натъжил; вместо да последва Христа Господа, си отишъл. Отишъл при парите си, при богатството си, при мамона. И погинал, защото „никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона“ (Мат. 6:24).
          Трябва да уточня, че Господ не иска от нас непременно да оставим всичко, което притежаваме и да Го последваме – било в някой манастир, било в пустинята. За нас, несъвършените и малките, това би било лудост. Но Христос иска от нас да Го последваме чрез покаянието, чрез неотложното покаяние веднага след сторения грях – на минутата и секундата. Защото после може да бъде късно. Никой, когато падне на земята, в калта и локвата, не казва: „Защо веднага да ставам, добре ми е и така!“, веднага се вдига и започва тутакси да се почиства. Така трябва да постъпваме и когато паднем с душата си в нечистотията на граха! И ще видим как Сам Христос протяга десницата Си да ни вдигне, ще видим как ангели и светии ни се притичват на помощ …
          Какво още по повдигнатата тема? И ние често трябва да си задаваме този великолепен въпрос: „Какво да сторим, за да се спасим?“ Когато мирски хора, хора на света, попитали схимонахиня Гавриила (поч. 1992 г.), откривателката на самооизписалата се икона на Богородица „Избавителка“, как да се спасяват в това трудно време, старицата им отговорила: „Трябва преди всичко човек да притежава православна вяра в Христа, да пости, да се моли, всекидневно да изпросва от Господа прошка за греховете си. Жените трябва да бъдат послушни на мъжете си, децата трябва да уважават и слушат родителите си, а на когото ни е обидил, трябва да простим, ако искаме Господ и на нас да прости“.

Братя и сестри,

          Независимо какво е нашето материално състояние, звание – изобщо положение, център на нашия живот трябва да бъде Христос. Той е слънцето в нашия духовен живот. Преподобни Варсануфий Оптински (поч.1913 г.) разсъждава: „Всички познават слънчогледа. Своята златистожълта глава той винаги обръща към слънцето, стремейки се към него, заради което е получил названието си. Ала случва се някой слънчоглед да престане да се обръща по посока на слънцето и тогава опитните земеделци заключават, че той е болен и скоро ще изсъхне, че червеи подгризват корена му и че растението трябва да се отреже. Така е и с човешката душа. Докато тя, подобно на слънчогледа, обръща взор към Бога – Извора на светлината, с нея всичко е наред. А отвърне ли взор от Него – погива.“
          Господи, помогни ни да Те последваме и бъди Слънце в нашия живот. Амин!

Източник: Николов, Иван. Неделни проповеди по евангелските четива. изд. Витезда

      Като първозван сред апостолите и брат на върховния (от тях – апостол Петър), моли се, Андрее, на Владиката на всички, да дарява мир на света и велика милост.

Иконата е копирана от https://city-adm.lviv.ua

В блажено пустинно безмълвие и на съборите, горящ от любов към Бога, си посрамил лукавите бесове и злочестивите еретици. Стоящ на молитва си просиял в огнена светлина и с твоето преставяне си възвеселил пеещите ангели, Теодосие, наш отче, затова те молим: моли се за нашите души!

Братя и сестри,

         Днес честваме паметта на  прославен Божи угодник, велик стълб на Православието, знаменит наставник и учител на свети Евтимий, патриарх Търновски – честваме свети Теодосий, почитан по целия православен свят.
         Изобличител на тогавашните ереси, свети Теодосий присъства на събори в защита на православната вяра, където ревностно оборва еретическите заблуди.
         Смята се, че той е най-близкият ученик и следовник на свети Григорий Синайски, знаменитият възродител на пребъдващото в молитва и богосъзерцание монашество, основал на границата между България и Византия, в Странджа, известната Парорийска света обител.
         Свети Теодосий, наставен от синайския подвижник, така напредва в непрестанната молитва и безмълвие, че единствено на него свети Григорий Синайски разрешава да се уедини за по-тежък аскетически подвиг.
         Знае се, че по време на молитва свети Теодосий е сияел като огнен стълб, възнесен над земята. Така го вижда ученикът му  Евтимий – бъдещият патриарх. Свети Теодосий има откровение от Бога, че България ще падне под агарянско иго и манастирите и църквите ще бъдат разорени. И това наистина се случва в дните на свети патриарх Евтимий.
         Когато заболява, свети Теодосий заминава за Константинопол, където е приет радушно от своя приятел и съученик от школата на свети Григорий Синайски, а именно патриарх Калист. Там Теодосий скоро почива в патриаршеския манастир „Свети Мамант“.
        Преди смъртта си той изповядва вярата с думи, причастява се със светите Тайни, а лицето му просиява като слънце. Всички присъстващи усещат  чудно благоухание, а последните думи на богоозарения Теодосий са: „Вижте небесното войнство“. А по време на опелото гръцките архиереи чуват във въздуха ангелско пение.
        Ето такава смърт е дарена на угодилите и потрудили се за Бога, прекарали целия си живот в прослава на Светата Троица с делата, помислите и словата си.
        Константинополският синод обявява Теодосий за светец, а патриарх Калист се заема лично да напише житието му.
        Знае се, че свети Теодосий Търновски е основател и на Килифаревската света обител. А до ден днешен светата Църква го поменава наред с прославения му ученик, последния български патриарх на Второто българско царство – свети Евтимий.
        Сега те заедно славословят Светата Троица, така както не са се уморили да правят през целия си живот, служейки Богу и на светата Църква.
        По техните свети молитви, Господ да опази, вразуми и облагодати нашия окаян, обезверен, загубил връзката си със своите корени, народ.
        Божието благоволение да бъде над всички нас – духовните наследници на великите отшелници – Теодосий и Евтимий.
        Амин!

Проповед на празника на св. Теодосий Търновски

Иконата е копирана от Wikimedia Common

    На 25 ноември почитаме свети Климент Охридски

             Свети Климент Охридски почитаме в числото на светите Седмочисленици на 27 юли, когато е неговото успение. На 25 ноември е отреден от църквата отделен празник за светеца, който тържествено се отбелязва от православния български народ.
             Свети Климент Охридски и неговото дело са неразривно свързани с епохалното събитие за славянския свят, а именно – създаването на славянската азбука от свети Кирил Философ и преводаческата и просветителска дейност на неговия брат Методий и учениците им. Всички тях – светите Кирил, Методий, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий наричаме свети Седмочисленици.
            Дали наистина отдаваме заслуженото на тези богомъдри съзидатели на цял един нов духовен свят, спасили от асимилация славянството? Знаем ли достатъчно за тези хора, на чийто духовен ръст дължим неповторимото светоусещане за баграта и дълбината на родното слово?  Смятаме ли се за достойни наследници на светители, чиято мъдрост и святост е сравнима само с просветното дело на християнската книжнина от 4 -ти век – „златния век“ на патристиката*? Осъзнаваме ли, че цяла вселена, оросена от благодатния дъжд на Божиите букви, е родена и живее  благодарение на светите братя и техните ученици!

Има още →

Света великомъченица Екатерина

24 ноември         

Да възпеем всехвалната Христова невеста, закрилница на Синай, наша помощница и застъпница, защото тя светло обори нечестивите майстори (на словото) чрез силата на Духа и се увенча като мъченица и измолва за всички велики милости.

           Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.

Братя и сестри,

            Днес честваме един от най-великите Богородични празници.  Честваме въвеждането на тригодишната младенка Мария, издънка от царския Давидов и първосвещеническия Ааронов род, най-святата Девица, избрана от Господа, намерена за достойна да стане след време Вместилище на Невместимия.
           За този празник знаем от Свещеното Предание, което ни разказва как престарелите Йоаким и Анна завеждат своята благословена дъщеря в Йерусалимския храм, за да изпълнят обещанието, което бяха дали Богу. Даруваната в старините им рожба, светите праведни богоотци посвещават Богу.
          Тук, в Йерусалимския храм, сред труд и молитва, сред четене на Свещеното Писание и непрестанно ръкоделие, живее младата Мария чак до дните на своето пълнолетие.
           Днешният празник е особено тържествен, защото е ден на християнското семейство. И както праведните Йоаким и Анна отрано въвеждат богоизбраното си чедо в храма, така и всеки християнин е призван да наставлява в Христовите истини, да поучава и въцърковява своите деца и внуци.
           Защото не е достатъчно да подсигурим изискванията на съвременния свят за детето – да му купим телефон, нови маратонки, различни пособия и модерни дрехи. Най-важното от нашето родителство е да дадем на своето дете Христос. Да го доведем до Христос, да го огласим, да му открием истините на вярата, да го научим да се изповядва и причастява.
           Ето на това трябва да научим децата си, за да се озарят от истината, преди да вкусят от примамливата недостоверност на лъжите, с които неизменно ще се сблъскат.
           И преди всичко, да молим Майката Божия да закриля децата, не само нашите – всички деца, да бъдат опазени от лукавия, антихристов дух, който се прокрадва в институции, образование и медии. Да бъдат опазени в доброто, да израснат във вярата, да могат да различават пътя на Спасителя от гибелните пътища на врага, да знаят поне една молитва и да държат на православното си верую.
           Да се молим Майката Божия по чуден начин да ги покрие със своя покров. Да молим, Тя – Всесвятата Царица Небесна да се застъпи за мир в света, за прекратяване на ужасната братоубийствена война, където се избиват взаимно православните ни братя.
           Да се молим да доживеем по-спокойни дни.
           И да помним – невъзможното за човека е възможно за Бога.
           Бог да се смили над всички ни, по молитвите на Своята Пречиста Майка, на светите праведни богоотци и на всички светии. Амин.
           Божието благословение да е с всички вас.
           Честит и благословен празник!

Иконата е копирана от http://www.crkva-kassel.de

Мино всехвални, събрали се с вяра, възхваляваме те като събеседник на ангелите и съжител с мъчениците и молим мир за света и велика милост за душите ни.

Братя и сестри,

             Днес честваме прославени мъченици, сподобени със сияйни венци в небесния чертог на Царя на славата – Всеподателя Бога. Честваме светите мъченици  Мина, Виктор, Викентий и мъченица Стефанида. Те всички предстоят пред Бога с оръдията на своето мъченичество и сияят по-ярко от звезди в невечерния ден на Божието Царство.
             Но за нас по-известен е свети Мина, египтянинът-воин, причислил се доброволно към небесните жители. Мъченическата му кончина се отнася към 304 година, когато гонението на езическия император Диоклетиан залива цялата Римска империя с потоци християнска кръв.
              Изповядал смело вярата в деня на езическия празник, свети Мина претърпява нечувани страдания и посичане с меч.
              След рождения си ден в Господа – както древните християни наричат деня на нечия мъченическа смърт – след рождения си ден в Господа, свети Мина е прославен от Него с безброй чудотворства. Това обяснява и широката почит към великомъченик Мина в целия православен свят.
              Всеки, който пристъпва с искрена молитва към него и проси неговото застъпничество пред Божия престол, е сподобен с небесно утешение. Защото светецът е измолил от Господа избавление за мнозина.
              И в нашия храм има икона на свети Мина – закрилник на християнския род, помощник срещу силите на злото, пазител на семействата. И тази икона се почита като чудотворна.
              Защото Бог не отминава молитвата от глъбините на сърцата ни. И сега повече от всякога, в това трудно и тревожно време, което ежедневно терзае християнската ни съвест, сега още повече е нужно да прибягваме към застъпничеството на Божиите приятели – светиите.
              И като възпоменаваме чудните им подвизи, за които са укрепени от Христа, да не спираме да молим: Свети мъченици, молете Господа за нас! Молете Го за нас – окаяните, страдащите, объркани християни на последните времена. Молете Го да не отстъпим от вярата, така както вие не отстъпихте от вярата. Молете Го да видим лъжата, която се представя за истина и за добро, и да се предпазим от нея. Молете Го да не отпаднем от едната, света и апостолска Църква, която е стълб и крепило на истината. Молете Го да не се съгласим с диктата на тоя свят, който лежи в злото! Молете Го да останем Христови, да бъдем християни – не само на думи, но и на дела.
               Молете Господа, свети мъченици, и за невръстните деца на нашето страшно и гибелно време, лишено дори от общочовешките ценности. Молете Всемилостивия Спасител да укрие Своите в тайното убежище на Своето спасение. Амин!
               Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на светите мъченици Мина, Виктор, Викентий и благоречивата Стефанида, и по застъпничеството на великия църковен учител и изповедник – свети Теодор Студит.
               Честит и благословен празник на всички!

Иконата е копирана от http://www.aeginapress.gr

Евангелско четиво – Лука 16:19-31

   Братя и сестри,

         Днес Светата Православна Църква ни припомня притчата за богаташа и бедния Лазар. Тя е особено поучителна за нас, защото ни дава знание за живота след смъртта.
        Онзи неправеден богаташ, чийто смисъл на живота е пируването и удоволствията, се разделя с този свят. Умира и клетият сиромах, пълната противоположност на богаташа. Цял живот този нещастен болник струпав лежи пред портите на богаташа, очаквайки къшей хляб – лежи отхвърлен, сам, обграден единствено от кучетата на бунището. И за него иде края на земния живот. Но поради големите му теглила и най-вероятно, поради доброто му сърце, Господ го изпраща в лоното Аврамово, където праведниците чакат Христовото дохождане. Там угодниците Богу се упокояват от трудовете в земния живот.
        Ужасеният богаташ попада в мястото на страданията и мъката и, виждайки отдалеч Лазар в лоното Аврамово, моли да бъде изпратен да му донесе капка вода, за да го разхлади в адовата бездна.
        Авраам отговаря: „Чедо, спомни си, че ти получи вече доброто приживе, а Лазар – злото, затова той се утешава, а ти се мъчиш.“
        Братя и сестри, тези думи са насочени към всички нас – всички, които роптаем срещу Бога, непрекъснато се вайкаме за своите скърби и изпитания и искаме да живеем спокойно и безметежно.
        Да не искаме, да не искаме да си вземем доброто приживе. Да не се стремим към комфорт, охолство и покой. Да приемем, че е много по-добре, много по-спасително, да преживеем тук скърбите, тук да изпием чашата на страданията, тук да претърпим без ропот душевните и физически мъки, които са ни отредени за наше вразумление, изправление и спасение.
        И да имаме доброто разположение на бедния и окаян Лазар, чийто живот е минал в страдание, и то безропотно страдание.
        Да помним, че пътя ни показва дори не вече и Мойсей и пророците, а нашият Господ Иисус Христос.
        Да послушаме Христос и Църквата, която непрестанно ни напомня Божия закон. Да изправим живота си, докле е време – скъпоценното време на тукашния свят, който е подготовка и протичане на най-сериозния изпит – изпита на Съда Божий след нашата кончина.
        Да се молим, горещо да се молим, мъките да са тук, където всичко е временно, а помилването да е там – във вечността, където като слънца сияят угодилите Богу.
        Да даде Бог и ние да сме там – сред най-малките, но там – в блажената вечност, с която са удостоени миналите през много скърби наследници на Царството Божие.
        Честит и благословен празник! Честит възкресен ден! Божието благословение да е с всички вас по молитвите и застъпничеството на нашата Всемогъща Ходатаица – Царицата Небесна – пречистата Богородица и всички небесни жители. Амин!

Икона: https://www.romfea.gr/

Копирайте: Проповед на 5-та Неделя след Неделя подир Въздвижение, 2025

Братя и сестри,

             Дните на човешкия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила – осемдесет години, а най-доброто от тях е труд и болест, казва псалмопевецът. Това е начертанието на нашия живот след грехопадението, когато поради греха на Адам в света навлизат болестите, старостта, грехът и смъртта. Животът на днешния човек въпреки научните постижения не е дълъг, за разлика от старозаветните праотци, които, знаем, са живели със стотици години. Но никой, с изключение на Енох и Илия, не ще отбегне смъртния час.
         Ние обичаме нашите близки, скърбим за тях, а ето – в дните, които Бог е отредил да останем още малко време тук, в земния живот, за да се потрудим за нашето спасение, в тези дни трябва да продължим нашата грижа за тях, за онези, които вече не са при нас. Защото връзките на любовта, с които сме свързани взаимно, са неразтържими, раздялата ни е временна, а молитвата ни е една – да даде Господ и на тях и на нас – останалите живи, да даде един ден добра отсъда.
           Затова и пишем имената на починалите на всяка литургия, защото свещеникът ги поменава преди службата, заедно с цялата небесна Църква. Смята се, че дори душата да е на скръбно място, това отделяне на частица просфора с името на покойника е съпроводено с лъч благодатна светлина за тази душа. Така и на всяка панихида, на всеки помен, молитвата на свещеника, призван да отправя просби и моления за всички човеци, в тази молитва Божията благодат сътворява утешителна среща между нас и починалите.
          Приготвяме жито в съгласие с думите на свети апостол Павел, че житното зърно трябва да умре в земята, за да възкръсне като клас пшеница, така както ние умираме, за да възкръснем за пролетта на вечния живот.
Раздаваме храна за милостиня, не защото духът се храни, духът е нематериален, а за да сторим милост, да нахраним някой гладен в името на опрощение греховете на починалия.
           Да не забравяме и четивата от книга Псалтир.  Ако може всеки ден да отваряме безсмъртните Давидови псалми и да прочитаме от тях заупокой, като знаем, че те имат чудното свойство да прогонват злите сили. Ето така можем да помогнем на нашите близки, а и на всички, за които няма кой да се помоли и да направи панихида.
           Да не се леним в този наш духовен труд и да не спираме да обгрижваме починалите, говоря за обгрижване духовно. Защото грижата не е само да поддържаме гроба и да печатаме некролози, грижата е преди всичко насочена към духа, а това са заупокойните молитви на Църквата и нашите, слети в едно, помените и милостинята, сторени в тяхно име.
           Господ да упокои всички починали в място злачно, блажено и спокойно, а нас да помилва, настави и вразуми. Амин!

Копирайте Проповед на задушница

Изображението е копирано от http://www.plovdiv-press.bg