Братя и сестри,

          Днешната притча за сеяча, която изслушахме при прочита на литургийното свето евангелие (Лука 8:5-15), е много поучителна не само за нас, но и за християните от всички времена. Тя е още по-важна защото Сам Спасителят Христос, след като я изрича пред народа, разкрива символа ѝ пред своите ученици.
          Сеячът, който излиза да сее семето, тоест Словото Божие, е Богочовекът Христос, излязъл от недрата на Отца.
          Падналото край пътя семе са онези, които слушат словото, но после дяволът го похищава от сърцата им и те не могат да повярват.
          Падналото семе на каменистата почва обрисува всички, които с радост приемат Христовото учение, ала нямат корен и във време на изкушение отстъпват.
          Поникналото между тръните семе показва всички хора, които чуват благовестието Христово, но удавени в грижи или наслади житейски не принасят плод.
          Само падналото на добра земя семе ще се опази в добрите и чисти сърца на людете, които ще дадат плод с търпение.
          Към кои ще бъдем причислени ние, ще стане ясно в деня на Страшния съд. Църквата обаче непрестанно ни напомня, че истинското ни призвание е богоподобието, а истинската ни родина е небето. Да дадат плод могат само очистените в молитва и нелицемерно покаяние, отхвърлилите вехтия човек и копнеещите по Бога люде.
          Дано не бъдем сред онези, които не ще дадат плод духовен, нужен за нашето спасение. Знаем, добре знаем как са живели всички, които са били благоприятна духовна нива. Четем в житията за техния дивен живот и скърбим за собствената си духовна немощ.
          Господ е един и същ и вчера, и днес, и утре. Пътят към Царството Небесно е отворен от възнеслия се Спасител.
          Кръстната Му смърт придоби вечни изкупителни заслуги, от които ще се ползват възрасналите във вярата.
          Към коя почва ще се причислим ние – ето това е въпросът на нашия живот. Ще принесем ли духовен плод поне с покаяние, след като не сме способни на духовни подвизи. Ще можем ли да облагородим сърцата си с незлобие и чистота, очиствайки ги от злост и осъждане?
          Да се молим братя и сестри, да се молим да бъдем причислени към плодоносните, към онези, които не са пропилели живота си в грижи или наслади, а са събрали съкровище на небето.
          Ето, днес честваме светите отци от Седмия вселенски събор. Те са точно тази благодатна почва, приела духовното семе и произрасла плод стократен.
           Претърпели скърби и гонения, устояли в истината, безстрашни спрямо силните на деня, боговдъхновени в слово и дело, тези църковни учители са утвърдили Христовите истини, изразени по време на предишните събори и са изковали догмата за почитането на Божия лик и ликовете на светии и ангели на светите икони.
          Мъчно можем да си представим православието без икона – без този небесен образ, който още тук на земята ни напомня и отвежда към безсмъртния първообраз в Царството Божие.
          И колко много ни задължава фактът, че ние сме потомци по дух на тези Божии угодници.
          Да даде Господ да не отстъпим никога от светоотеческата ни вяра, завещана ни от Самия Спасител. Защото Христос обеща, че портите адови не ще надделеят над Неговата Църква. Амин!
          Благословението на Майката Божия и на светите отци от Седмия вселенски събор да бъде с всички вас!
          Честит и благословен възкресен ден!

Копирайте: Проповед на Неделя четвърта след Неделя подир Въздвижение, 2025

Иконата е копирана от: http://www.koinoniaorthodoxias.org