И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо, и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
„Бъдете милосърдни, както и вашият Отец Небесен е милосърден!“
Братя и сестри,
Както искаме да постъпват с нас човеците, тъй и ние трябва да постъпваме с тях. Така ни поучава нашият Господ Иисус Христос на проповедта на планината, която ни предават евангелистите Матей и Лука. С право мнозина казват, че в тази проповед Спасителят разкрива основата на християнската нравственост. Тук той ни говори за блаженствата, които ще бъдат дадени на неговите следовници, ако приемем в сърцата си Христовата любов. Тази любов изисква да обичаме всички. Да обичаме не само нашите сънародници, приятели и родственици. Да обичаме и онези, които ни мразят и обиждат. Да обичаме и всички, които ни хулят и клеветят. Да правим добро на враговете си и да ги благославяме. И като правим добро, да не искаме отплата. В обществото на човеците винаги се налага обмен на услуги. Някой ти помага, а ти си длъжен да му върнеш жеста. В съзнанието на християнина не бива да е тъй. Ние трябва да правим добро, без да искаме да ни отвръщат със същото. Лесно е да мислим и правим добро на онези, които са ни приятни, любими и обичани. А колко трудно е да се молим за онези, които ни правят зло. Защото първата стъпка – ни учи Господ – е да благославяме и да се молим за враговете си, които са ни оскърбили. Нашият идеал е милосърдието Христово, което няма граници. Защото Христос се моли за враговете си „Господи, прости им, защото не знаят какво вършат.“ Той се моли за тези, които го разпъват, а колко е трудно ние да се помолим за някого, който дори само ни е оскърбил. Ние сме Христови дотолкова, доколкото помагаме, дотолкова, доколкото прощаваме. Защото всеки ден говорим на Бог Отец да прости дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си. И трябва не само да го казваме, но и наистина да прощаваме и да се молим за онези, които ни правят зло. Милосърдието ще ни доведе до Царството Божие! Да не го забравяме. Да се борим със злите си привички, с дълготрайния си гняв, с осъждането и злобата, които ни отдалечават от Христа. Да се борим с тези скрити, но страшни недъзи на душите ни. И да молим Божията благодат да възпълни недостигащото и да ни помогне в тази най-трудна и най-важна битка за спасението на човешката душа. Божията благодатна помощ по молитвите на Света Богородица и на всички светии да е с всички нас. Амин!
Светлината на Храма 