Матей 18:23-35

          Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта, а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати.
         Тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.
          Слугата пък, като излезе, намери едното от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: Изплати ми, което ми дължиш.
Тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
          Но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.
Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.
Тогава господарят му го повика и казва: Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли, не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?
И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.
Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.

Братя и сестри,

        Царството Небесно прилича на Цар, Който иска да си разчисти сметките със своя слуга – разказва Господ Иисус Христос своята забележителна притча.
        Царят прощава на длъжника огромния му дълг. Но какво се случва? Опростеният току-що длъжник намира свой другар, който му дължи дребна сума. И вместо да се смили над нещастника, който го умолява, този коравосърдечен човек, напълно забравил Божията прошка към самия себе си, хвърля в тъмница своя окаян длъжник.
        А Царят казва: „Рабе лукави, Аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли, не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?“
        Братя и сестри, всички сме длъжници. Длъжници сме на нашия Отец Небесен, Който ни милва и спасява. Длъжници сме на Троичния Бог, Който ни призовава от небитие в битие, като ни украси със Своя образ. Длъжници сме на Всемилостивия, Който изпрати Своя Единороден Син, нашия Господ Иисус Христос, да изкупи греховете ни и да порази нашия враг – смъртта.
         Ние сме длъжници. И ежедневно се молим на Небесния Цар с думите: „… и прости нам дълговете ни…“, което ще рече – греховете ни.
         Но на кого ние се уподобяваме от длъжниците в тая притча? Не сме ли като този зъл, коравосърдечен и немилостив длъжник, който бързо забравя Божията прошка, Божията милост, която зачертала огромния му дълг. И веднага, забравили тази велика милост, се втурваме да искаме дребен и незначителен дълг от някой наш окаян ближен.
         Ние сме прогневили Бога с много и чудовищни грехове. А Той ни милва и спасява. Подарява ни този ден, за да можем да станем, да се помолим, да Го възхвалим, да идем на църква, да сторим милостиня, да устроим делото на нашето спасение.
         Но ние – също като онзи неправеден длъжник от притчата, вместо да оценим Божията милост към нас, вместо да се съкрушим и омекнем сърдечно, ние ставаме все по-изискващи, все по-нетърпеливи към нашите длъжници.
         Кои са нашите длъжници? – Това са онези, които са ни наскърбили, похулили, оклеветили – изобщо всички, които са ни сторили зло.
         Ние сме длъжни, длъжни сме подобно на Царя от притчата Господня, длъжни сме да простим този незначителен дълг към нас. Иначе и нам не ще прости Небесният Отец!
         Да простим не само на думи, а в сърцата си. Да простим, защото иначе ще се озовем в тъмницата, която е образ на ада, сред мъчителите – демони.
         Прошката, прошката ни прави Христови. А също и покаянието. Ако имаме истинско покаяние, ние ще се виждаме като първи сред грешниците. И тогава няма да ни е трудно да простим.
         Гордостта – този най-страшен духовен порок ни кара да вкаменяваме сърцата си, да се сърдим, да се сърдим с години, и така да приличаме на този немилостив длъжник, комуто Бог отсъди страшна, но справедлива участ.
          Дано ние не сме сред немилостивите, които в тоя си кратък живот не се научават да прощават. Без прошка няма спасение!
          Когато писали на свети Йоан Златоуст за големите интриги в столицата, той отвърнал: „Ежедневното и най-голямо зло е грехът“. Каквито и нещастия и беди да се случват, да помним, че единственото и най-голямо зло е грехът.
          А липсата на прошка е ужасен грях!
          Братя и сестри, да даде Бог да смекчим сърцата си във времето, благоприятно за нашето спасение!       
          Божието благословение да е с всички вас!

Копирайте: Проповед на Неделя 11-та след Петдесетница, 2025