Матей 14:22-34

          И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме, и вечерта остана там самичък.
           А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: Това е привидение, и от страх извикаха.
          Но Иисус веднага заговори с тях и рече: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
          Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
          А Той рече: Дойди.
          И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса, но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
          Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?
          И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: Наистина си Божий Син!
          И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

 Възлюбени в Христа, братя и сестри,

           Днешното литургийно свето Евангелие ни разказва за дивно чудо – Христос ходи по развълнуваното Тивериадско море. Слязъл от планината, където бе отишъл да прекара нощта в молитва, нашият Спасител по вода се запътва към кораба на учениците. Тази свръхестествена гледка ги поразява и смущава, но Господ казва: „Аз Съм, не бойте се!“.
          Тогава пламенният и всеотдаен апостол Петър пожелава да тръгне по водата към своя Премил Учител. И наистина, Петър тръгва по бурното море, прави няколко крачки, но в момента, когато вижда силния вятър се плаши и започва да потъва.
          „Маловерецо, защо се усъмни?“ – пита Господ, простирайки ръка за подкрепа и избавление.
          Тези думи се отнасят към всички нас – християните отпреди две хиляди години и до днес.
           В мига, когато отклоним взор от нашия Спасител, под напора на някое житейско обстоятелство – тревога, страх, смущение, те ни плашат и ние започваме да се давим в бурното житейско море.
           Какво ще рече да се давим? Не е задължително това да са тежки крушения, болести и скърби. Да се давим, ще рече да се отдалечаваме от Христа. Това отдалечаване от Христа може да е свързано с успехи, кариера, благополучие в дома и на работата, признание и социално въздигане. Но ако всички тези блага ни отклоняват от Христа, то значи ние се давим, давим се в суетните житейски грижи, потъваме в нерадение и отдалечаване от Бога, загиваме духовно.
           Ето това е най-страшното в нашето отдалечаване от Христа – ние загиваме духовно.
           Петър като потъва, зове: „Господи, избави ме!“
           Така и ние, затънали във всевъзможни страсти, грижи и проблеми, всъщност се давим, макар и невинаги да разбираме това. Може животът ни да мине в безметежност и успехи, с добро здраве и удоволствия, и ето, значи ние безвъзвратно сме затънали, удавени в житейското море.
          „През много скърби се влиза в Царството Божие“, знаят Христовите следовници.
           Така в тежки мъки и страдания, в лишения и горестни изпитания може да мине нашият живот, но ако взорът на човека е в Христа, то значи, той не е потънал, неуязвен от маловерие.
          Нима Онзи, Който е създал света от нищо, Онзи, който укротява бурята и ходи по водата, Онзи, Който възкресява мъртви и съкруши смъртта, не може да обърне нашите мъки в радост и покой?
           Може, разбира се, че може! Господ е всесилен. И когато Му се молим в изнемога: „Господи, спаси, Господи, помогни!“, божествената благодат ни утешава.
           Но често, въпреки вярата ни, Господ не прави чудо. И ние недоумяваме защо. Да не роптаем – Бог знае кое е най-доброто за нас. Защото иначе, при сторено чудо, изцелени и подпомогнати свише, нерядко ние се изпълваме с гордост, която със сигурност ще ни съсипе и погуби.
          Братя и сестри, да не тропаме с крак и да искаме своето. Господ знае от какво се нуждаем. Да Му се молим горещо, знаейки, че молитвата е диханието на нашата душа. Сам Спасителят Христос се отделял по цели нощи в молитвено усамотение. Да се молим горещо, Всемилостивият наш Спасител да ни преведе през житейското море до бленувания пристан – Царството неръкотворно и нетварно!
           И там да продължим да славим Отца и Сина, и Светия Дух, ведно с Пресветата наша Владичица Богородица и всички светии.
           Божието благословение да е с всички вас! Честит възкресен ден!

Изображението е копирано от http://www.omiliya.org