Архив по месеци: юли 2025
Успение на света Анна, майка на Пресвета Богородица

Икона: tvsatcom.bg
Света Анна, майка на Пресвета Богородица
На 25 юли православната църква почита успението на света Анна, майката на света Дева Мария. Това е вторият ден през годината, посветен на света Анна. На 9 декември се празнува зачатие на света Анна, а девет месеца по-късно – на 8 септември честваме Рождество Богородично.
Божият промисъл подготвил постепенно появяването на света Дева Мария. Праведните Иоаким и Анна, които светата Църква нарича „богоотци”, живеели в Назарет. Иоаким произхождал от Давидовия род, а света Анна – от рода на Аарон. Били много щедри и милосърдни, но всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора – нямали деца.
На един от големите празници Иоаким отишъл в Иерусалим; искал да принесе жертва на Бога. В храма обаче първосвещеникът му рекъл, че не е достоен да принесе жертвата си и че заради греховете му Бог не го е дарил с деца. Иоаким се нажалил така дълбоко, че вместо да се прибере при жена си, отишъл в пустинята и прекарал 40 дни в пост и молитва.
Вестта за тревогата на Иоаким стигнала в Назарет до Анна.Тя затъгувала дори повече от мъжа си, защото считала себе си причина за бездетството им. И започнала Анна да се моли с цялата си душа и още по-горещо Богу: „Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!”…
Ангел Господен застaнал пред нея и й казал: „Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречете Мария.”
Анна веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.
Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Иерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание…
***
Иоаким починал на 80-годишна възраст. След неговата смърт света Анна се преселила от Назарет в Йерусалим, за да бъде близо до дъщеря си. Там тя се молела постоянно в храма до своята смърт.
Из Жития на светиите, Синодално издателство 1991
Източник: http://www.pravoslavie.bg
Упокои се в Господа йеромонах Антим от Кричимския манастир
Свети пророк Илия

Тропар, глас 4
Ангел в плът, основа на пророците, втори предтеча на Христовото пришествие е славният Илия, който изпрати свише благодат на Елисей, за да прогонва болестите и прокажените да очиства, затуй и за почитащите го той лее изцеления.
Кондак, глас 2
Пророче и предзрителю на великите дела на нашия Бог, велик по име Илие, който само със словото си възпря дъждовните облаци, моли за нас единствения Човеколюбец.
Иконата е копирана от http://www.vimaorthodoxias.gr
Света великомъченица Марина

Избавила си се мъжествено от лукавството на врага, победила си съюзилите се с него и от Бога си приела изобилна благодат да прогонваш от верните смъртоносните болести. Затова, моли се на Господа за нас, Марино славна!
Братя и сестри,
Господ Иисус Христос чрез своя апостол възвестява свободата на всички човеци, създадени по Божий образ: „Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободник, няма мъжки пол, нито женски – всички сме едно в Христа Иисуса.“
Да, всичко пред Бога сме равни, Бог обича всинца ни. Бог не гледа на лице – всеки, който Го люби и изпълни заповедите Му е добре дошъл в Божия чертог.
Дори и крехкият женски пол Бог дарява със сили и безстрашие в изповядване на вярата. Църквата е отворена за всички – всеки може да изповяда Христос и да влезе в нея, всеки би могъл, при действие на Божията благодат дори да възрастне до мъченик.
Днес честваме света Марина – нежната 16-годишна девойка от езически род, с езическо възпитание, от малка научена да вярва в множество богове, астрологии, хиромантии, прераждане. Ето, сред всички тия заблуди е израстнала младата Марина, те са били част от възпитанието на езичниците, така както за съжаление са част и от днешните представи на нашето бездуховно неоезическо общество. Дъщеря на езически жрец, тя посреща първите си гонения и несгоди от собствения си баща, подобно на света Варвара, която дори била изтезавана собственоръчно от обезумелия в злобата си баща.
Научена в истините на Христовата вяра, тя още не е кръстена, когато трябва да защити вярата си. Света Марина, наречена великомъченица заради великите си страдания и заради множеството, обърнато към Христа при тези мъчения, света Марина – 16-годишното девойче, устремено да се уподоби на мъдрите девици, превърнало се в чист и благословен съсъд на Божията светлина, понася нечувани мъчения с желязо, огън и вода.
Ако отворим днешните учебници, ще прочетем по литература, че житията на светиите съдържат стереотипи и щампи. Винаги има чудеса или мъчения, които са тежки, ще прочетем, че това са едва ли не необходими шаблони на поведение – описаният светия е измъчван все по-страшно и тежко, Бог изцелява раните му и мнозина се обръщат към вярата.
Предполага се, че това са разкрасени, повтарящи се форми във всяко житие. Но длъжни сме да знаем истината. Житията наистина изобилстват от чудеса и това е съвсем естествено, защото Бог твори чудеса чрез молитвите на Своите светии. В житието на всеки мъченик са описани страданията му, но това не е шаблон, не е преувеличение, точно обратното – не винаги е предадена изцяло и в подробности многочасовата, многодневна, понякога и многомесечна мъка на мъченика за вярата. Защото светците са страдали и са усещали болка, но подкрепяни свише са устоявали в подвига. Не само че няма преувеличения, дори много често не са описвани изцяло и докрай техните мъченически подвизи.
Така девойчето Марина от Антиохия Писидийска скланя накрая след много дни нечовешки мъчения глава пред меча на палача.
По нейните молитви Господ да ни прости и помилва, да ни облагодати и вдъхне сили да изповядваме поне мъничко вярата с нейното дръзновение. Амин!
Иконата е копирана от http://www.ok.ru
Свети мъченици Кирик и Юлита
Братя и сестри,
Много прославени мъченици, дали живота си за Христа, са споили с кръвта си Светата Църква. Мъчениците в Христа са най-благолепно украшение на Невестата Христова – Църквата.
Днес честваме светите Кирик и Юлита, майка и син, принесли себе си в жертва свята пред Божия престол в дните на най-свирепото гонение от раннохристиянско време. Техният мъченически подвиг се отнася към 305 г. в град Тарс, където е роден свети апостол Павел и където благовестието иде твърде рано.
Когато започват ужасните мъчения над майка му, малкият тригодишен Кирик започва да плаче и да вика: „Аз съм християнин! Пусни ме при майка!“
А езичникът Александър, изпълняващ специална длъжност като разследващ християните по малоазийските градове, блъсва детето по високите стъпала на съдилището. Така свети Кирик пръв е призован при Господа, а след ужасни мъчения и богомъдрата Юлита е посечена с меч.
И макар това мъченичество да се случва преди 17 века, макар и да се удивляваме на мъжеството на Христовите угодници от ония времена, нека помним, ние не сме просто познавачи на историята на християнството, ние носим и изповядваме същата вяра, както са я изповядвали майката и богоносният й син. Ние сме наследници, съпричастни на техния мъченически подвиг. И ако нямаме сили да понесем каквото и да е неудобство заради Христа, то нека поне да изповядваме вярата така, както са я изповядвали светите мъченици.
Защото и сега има твърде много идоли и макар никой да не ни насилва, то ние сами скланяме към тях, скланяме към неверни и нечестиви учения, скланяме към фикции, без които не можем дори един ден, пилеем безценното си време – време за покаяние и придобиване на вечния живот, пилеем го в сериали, чревоугодие или престой в социалните мрежи.
Лениви за духовен живот, ние не виждаме собственото си бедствено положение, а се занимаваме с клюки и осъждане.
Дано Господ да ни прости и вразуми, да усили вярата ни по молитвите на Пресвета Богородица и по застъпничеството на днес честваните майка и син – светите мъченици Кирик и Юлита!
Честит празник!
Божието благословение да е с всички вас! Амин!
Иконата е копирана от http://www.orp.gr
Неделя на светите Отци от Шестте Вселенски събора. Събор на свети Архангел Гавриил
Матей 5:14-19
Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.
Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно, а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.
Братя и сестри,
“ Вие сте светлината на света.“ С тези думи Господ Иисус Христос се обръща към Своите апостоли. С тези думи Той се обръща и към всички Свои следовници, всички носещи званието „християнин“, всички, в чиито сърца се изобразява Сам Христос. И вече, не те живеят, а Христос живее в тях, както казва апостол Павел.
Не може да се укрие град навръх планина – ще рече, не остава скрита добродетелта на онзи, който е във висините на съвършения живот, отдаден Богу.
Такива светилници, които светят ярко в света, са боголюбивите отци от 6-те Вселенски събора, светители, чиито живот и дело са пример за всички християни от всички времена.
Богоумъдрени епископи и книжовници, радетели на чистотата на Христовата вяра, всички тези отци, въпреки различията по възраст, различното време, в което живеят (Първият Вселенски събор е през 4-ти век, а Седмият – през 8-ми век), въпреки различията, си приличат много по изповядването на православието без никакво изменение, така както Христос го завещава на апостолите. Богоносните отци знаят, че без правилно изповядване на вярата спасението е невъзможно, затова полагат живота си да опазят словесното стадо от ереси, секти, кривоверие и заблуди.
Боговдъхновени и пламенни, милеещи Истината, Която е Христос, отците от съборите на целия тогавашен християнски свят, просветени от Светия Дух, нанасят съкрушителен удар на демоничната злоба, която стои зад всяко изменение и потъпкване на вярата.
Без да се страхуват от силните на деня, често в заточения и изгнания, великите стълбове на вярата не спират да проповядват и пишат, за да имаме и днес неповредено църковно учение, което спасява, дадено ни от Христа.
Дори когато всички са отстъпили от истината – императори, епископи, държавна власт, дори тогава дръзновените отци не са полагали своя подпис под неточно, невярно и еретическо изповедание.
Днес истините и вярата са доста размити. Християните поради своето религиозно невежество могат да се радват дори, че иде папата или че се говори за сближаване на православната църква и еретическите общности.
В днешното време на отстъпление, дори чудовищни извращения, налагани в закони и образование, ние приемаме безразлично. Разбира се, това е само за погибел и осъждане.
Но трябва да имаме пред очи вярната посока – Христовата Истина, Христовата Жертва, Църквата Христова, която е стълб и крепило на истината, разяснена стройно от богопросветените мъже от 6-те Вселенски събора, които с право можели да подпишат съгласуваното със Светия Дух догматическо дело: „Угодно бе на Светия Дух и нам.“
Ето това различава тяхното богомислие, съхранено в Свещеното Предание, от множеството най-различни учения, отдалечени от Христовата Истина.
Затова днес с право казваме: „Свети отци, молете Господа за нас!“ Молим ги за просвещаване на духовните ни очи, за непосрамващо носене на званието „християнин“, за нелицемерна вяра и за отхвърляне на многоликите заблуди на днешния свят. За да можем, макар и слаби и немощни, да изповядваме вярата така, както са я изповядвали богоносците от 6-те Вселенски събора. Амин!
Божието благословение да е с всички вас по молитвите на Майката Божия и на светите отци!
Проповед: http://www.svetlinata-na-hrama.com
Иконата е копирана от www.pravoslavieto.com (изт. vlasiostsotsonis.com)
Събор на свети Архангел Гавриил
Ние възхваляваме в песнопения, празнувайки за втори път събора на благовестителя на нашето спасение, великия Божий служител и вестител на радостта пред Пречистата Дева Мария – Архангел Гавриил. На 26 март, на другия ден след Благовещение на Пресвета Богородица, се празнува първият събор, а на 13 юли светата църква отново празнува събора на светия Архангел и пак си припомняме и прославяме станалите по Божия воля негови дивни явления. Той бил, който учил на книга Моисей в пустинята, след бягството му от фараона, говорил му за сътворението на света, за създаването на първия човек – Адам, за неговия живот и за живота на следващите патриарси, за времената след тях – за потопа и разделението на езиците. Обяснил му разположението на небесните светила и стихии, научил го на аритметика, геометрия и на всяка премъдрост. Той разяснявал на пророк Даниил виденията за царе и царства, които щели да се издигнат и били представени като различни животни: известил му кога ще стане освобождението на Божия народ от вавилонски плен. Говорил му и за първото пришествие в света на Христа чрез въплъщението от Пресветата Дева. Той се явил на светата праведна Ана, когато скърбяла в градината заради безплодието си и се молила със сълзи, и казал:
– Анна, Анна, молитвата ти е чута, въздишките ти минаха през облаците и сълзите ти стигнаха до Бога: ти ще заченеш и ще родиш Благословената, чрез Която ще получат благословение всички земни племена. Тя ще донесе спасение на света и Нейното име ще бъде Мария.
Свети Гавриил се явил и на праведния Иоаким, оттеглил се за пост в пустинята, и му възвестил същото, което бил казал на света Анна – че ще имат дъщеря, отвека избраната Майка на Месията, Който ще дойде за спасението на човешкия род. Великият Архангел бил поставен от Бога за пазител на родената от бездетните Божия отроковица Мария, а след въвеждането Ѝ в храма всеки ден Ѝ носел храна. Той се явил на светия свещенослужител Захарий, когато бил застанал отдясно на кадилния олтар и му възвестил, че престарялата му жена Елисавета ще се освободи от безплодието и ще роди свети Иоан, Предтечата Господен, а когато той се усъмнил, го оставил ням до деня, в който се изпълнили казаните от него думи. Същият Божий вестител бил изпратен в Назарет, за да се яви на Пресветата Дева, обручена за праведния Иосиф и да възвести зачатието на Божия Син чрез слизането и действието на Светия Дух. Той се явил насън и на Иосиф и му обяснил, че девицата е непорочна, защото Заченатото в нея е от Светия Дух. Когато Господ се родил във Витлеем, отново този Ангел Господен се явил на пастирите, които пазели през нощта стадото си и им казал: „Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ“. И заедно с многобройното небесно войнство издигнал глас: “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!”
Предполага се, че същият Ангел се явил на Спасителя Христос в градината, докато се молел, преди да поеме пътя на страданията, защото името Гавриил значи Божия сила. Светият Архангел се явил, за да Го укрепи, тъй като освен другото имал и това служение – подкрепа в подвизите, а Нашият Господ тогава вършел усърдно подвига на молитвата. Същият Ангел се явил на жените мироносици, седнал на отваления от гроба камък и ги известил за Господнето Възкресение: така освен благовестител на зачатието и Рождеството Му, той станал благовестител и на Неговото Възкресение. Пак той се явил на Пресветата Дева Богородица, докато се молела горещо на Елеонската планина. Съобщил Ѝ, че наближава часът на честното Ѝ успение и преселение на небето и Ѝ дал сияйна клонка от райската градина.
Като припомня многократните му явявания в Стария и Новия Завет и неотстъпното му ходатайство пред Бога за християнския род, светата Църква празнува неговия събор, за да прибягват Божиите люде с усърдие и ревност към помощта и застъпничеството на този ходатай и благодетел на човешкия род и по неговите молитви да получават прошка на греховете от Господа и Спасителя Христа.
Тропар:
Началниче на небесните войнства, ние, недостойните, винаги те молим да ни оградиш с молитвите си под покрова на твоята невеществена слава, като запазваш нас, които коленопреклонно молим и зовем: избави ни от беди, защото си чиноначалник на вишните сили.
Кондак:
На небесата гледаш Божията слава, а на земята подаваш свише благодат, началниче на ангелите, мъдри Гаврииле, служителю на Божията слава и на света; Божествени поборниче, спаси и съхрани тези, които ти зоват: сам ти ни бъди помощник и никой не ще ни победи.
Друг кондак:
Архистратиже Божий, служителю на Божествената слава, началниче на ангелите и наставниче на човеците, като архистратиг на безплътните, изпроси полезното за нас и велика милост.
Източник: https://pravoslavenhram.com







