Първопрестолни между апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува на света мир и на душите ни велика милост.
Братя и сестри,
Когато нашият Господ Иисус Христос пита учениците „За Кого ме мислят човеците?“, апостол Петър дава единствения верен отговор. Петър казва: “Ти си Христос, Синът на Живия Бог“. И до ден днешен изповядваме вярата с тези думи на апостол Петър, който ги изрича от името на всички апостоли.
Пламенен, ревностен и открит, апостол Петър често е изразител на онова, което мислят всички Христови ученици. Изповядваме Христа като Син на Живия Бог, казвайки в предпречастните молитви: „Вярвам, Господи, и изповядвам, че Ти Си Христос, Синът на Живия Бог“.
Не плът и кръв ни открива това, а Отец, Който е на небесата отключва в нашите сърца богопознанието – знанието за Своя Божествен Син. Под действието на Светия Дух покълва зрънцето на вярата в нашите окаменели сърца, за да даде, ако е рекъл Бог, плод стократен.
А колко много скърби преживяват апостолите, и сред тях апостол Петър, всички знаем. Защото, през много скърби се влиза в Царството Небесно.
Подигравки, гонения, смущения от другородци, нападения от врагове, изкушения, утеснения и тежки изпитания, заточения и мъченичество – ето това е пътят на апостолите, и на апостол Петър, и на апостол Павел, и на всички други.
Всички, всички (без апостол Йоан Богослов) се увенчават с мъченически венец. Претърпяват всевъзможни изпитания, благовестват, чудотворят и наставляват до край земя. И сетне приемат нетленния венец на славата – мъченическа кончина за Христа, която е начало на блажения вечен живот.
Винаги, та и до днес, истинските Христови угодници са гонени, преследвани, унижавани и оскърбявани, подложени на присмех и похула. Онзи, който е Христов, знае, че е стъпил на тесния Голготски път. Да се стои във вярата, значи да се понесат гонения, безпокойства, охулване, клевети и всевъзможни скърби. Няма широк път към Царството Небесно. Скърбите, приети без ропот, със смирение, в име Христово – тези скърби покриват безчислените ни прегрешения и са нашето духовно богатство.
Апостол Петър умира разпънат на кръст, с главата надолу, както си е пожелал, за да не се уподоби на Спасителя. Апостол Павел е посечен с меч. И двамата са убити в дните на гонението на император Нерон в Остия, край Рим.
Почитаме ги като първовърховни, помнейки, че онзи, който е Христов, е взел кръста си и следва своя Спасител по тесния път. А всички блага на този свят си заслужава да заменим за Царството Божие.
Да даде Господ да останем верни чада на едната света съборна и апостолска Църква, изградена на камъка на вярата в Христа като Син на Живия Бог. И да помним, че ние, християните, трябва да търсим не облагите на тоя свят, а новото небе и новата земя, на които обитава правда – там е нашият истински дом.
Защото Онзи, Който е правдив и истинен, е единствено нашият Троичен Бог. Нему слава вовеки. Амин!
Честит и благословен празник! Честито на всички, които носят името на преславните Христови апостоли Петър и Павел!
Проповед на Петровден, 2025
Светлината на Храма 