Прочетете: Проповед на Неделя на Слепия

Трето намиране на честната глава на свети Йоан Предтеча

….. След победата на иконопочитанието, по времето на управлението на имп. Михаил III (842-867) и неговата майка св. Теодора, на патр. Игнатий Константинополски във видение му е посочено къде е скрита главата на св. Йоан. Той изпраща хора на посоченото място и те я откриват. Това се е случило в 843 г. Главата е била тържествено пренесена в Константинопол, в църквата на императорския дворец. За това свидетелства едно слово, приписвано на св. Теодор Студит. Това е Третото откриване главата на св. Йоан Предтеча и то се празнува от Православната църква на 25 май – деня, когато главата на светеца е тържествено пренесена в Константинопол.
         До този момент главата на св. Йоан е била с ненарушена цялост. Едва след това трето нейно намиране, по време на управлението на имп. Константин IХ Мономах (1042-1055), тя е разделена на 2 или 7 части (според различните версии).
         Лицевата част от главата на светеца се е намирала в църквата на Св. Богородица във Влахерна, горната част от черепа – в Студийския манастир, където също са се пазели коси на св. Йоан, негов зъб и части от пръстите или негов пръст. След превземането и разграбването на Константинопол от кръстоносците части от главата на св. Йоан Кръстител се изпращат в Западна Европа, където се съхраняват и до днес. Особен интерес за нас представлява гр. Амиен (Франция), където през 1206 г. от Константинопол е изпратена и до днес се съхранява лицевата част от главата на светеца, която продължава да извършва множество чудеса. Също така, в Париж, Мюнхен, Рим, Венеция, Лион, в музея „Топ Капъ“ в Истанбул, в атонските манастири „Хилендар“, „Дохиар“, „Ставроникита“ и др.
          Нека сега се върнем към реликвария от Созопол. Според археолози и изкуствоведи той е датиран в периода 5-6 в. От изворовия материал видяхме, че до 11 в. главата на св. Йоан Предтеча е запазена в цялост. В нашето изложение споменахме, че в реликвария са открити девет частици от кости: три от животни и шест – от мощи на светец. Между тях има зъб и част от лицева кост, за които се приема, че са на св. Йоан Кръстител. Филосторгий, в своята Църковна история ни е оставил важно и подробно описание на събитията в Севастия от 361-362 г., а именно как точно езичниците са разрушили гробницата на св. Йоан Предтеча, както и тази на св. прор. Елисей. Разпръснали, а след това смесили мощите на двамата и към тях прибавили животински кости… Като изхождаме от това важно свидетелство и датировката на реликвария от Созопол, смятаме, че в него може би са пренесени именно част от оцелелите мощи на двамата светци, съгласно описаните събития в Севастия по времето на Юлиан Отстъпник. Само така можем да обясним и наличието на животински кости в реликвария. Най-вероятно откритите зъб и лицева кост принадлежат не на св. Йоан Предтеча, а тъкмо на св. прор. Елисей поради основанията, които вече посочихме. В допълнение към това ще повторим, че в гр. Амиен, Франция, се пази цялата лицева част на светеца (древността е доказана и няма съмнение за автентичността) и въпреки че е трудно да се прецени с точност – поради формата на реликвария – изглежда, че от нея не липсват никакви части.
        Частиците, от които бе извлечен материалът за въглеродния и ДНК анализи, също показаха принадлежност на човек, живял по времето на Христос, с което се подкрепя хипотезата, че става дума за мощи на св. Йоан Кръстител. Смятаме, че изворите, които свидетелстват за съвместно съхранение на мощите на св. Йоан Предтеча и св. прор. Елисей, ни дават немалко основание да твърдим, че в реликвария от островния манастир край Созопол се пазят мощи от тези двама големи старозаветни пророци. Сега с още по-голяма увереност можем да кажем: „Благословен Бог наш, Който ни дарува със Своята велика милост, като ни даде за утеха и радост в тези трудни времена мощите на двама велики светци и чудотворци – св. Йоан Кръстител и св. прор. Елисей“.

Откъс от публикацията „Свети Йоан Предтеча – по следите на неговите свети мощи“, Венцислав Каравълчев

За първи път този текст е публикуван в сп. Християнство и култура, бр. 3 (100), 2015, с. 21-30