Братя и сестри,
Особено поучително за нас, християните, е днешното литургийно евангелско четиво. Ние поменаваме беседата на Господ Иисус Христос с жената самарянка, обърнала се в ревностна Христова следовничка, а сетне и в предана възвестителка на Божието слово.
В тази беседа с жена другородна, от презрян за юдеите народ, Христос благоволява да разкрие Своето месианско достойнство. И тази жена, която е водила съвсем обикновен, а според това, което казва, и не твърде добродетелен живот, тази жена самарянка възприела със своята добронамерена и любознателна душа Христовото благодатно учение по-бързо от законоучителя Никодим, тайния Господен ученик.
Дошла да начерпи вода в пладнешката жега, към нея се обръща Онзи, Който Сам е извор на живата и несекваща благодат на учението, което единствено ни връща в рая. До Иакововия извор е приседнал в човешки образ Онзи, Който е сътворил небето и земята, станали чрез Него.
Жаден, по силата на човешкото Си естество, е Спасителят, Помазаникът Княз, предвещан още от прародителите, дошъл да смаже главата на змията и да изтръгне грехопадналото човечество от неизбежната примка на греха, смъртта и дявола.
Живата вода на Своето божествено учение Христос предоставя на презрените и отхвърлените, недостойните за общение самаряни, които сега, по свидетелството на жената се обръщат във вярата и горещо молят Господ да постои при тях. Тези самаряни не са като гадаринците, които умоляват Христос да си отиде час по-скоро от техните предели.
И забележете, дори без чудеса, само по силата на Христовото слово, което има власт, цялата общност на онзи град е обърната към вярата. Затова те казват на света Фотиния, това е името на жената самарянка, казват: „ние вярваме не вече поради твоето казване, защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос“
„Бог е дух, и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина“, казва Господ на самарянката. Да, Бог е дух, и поклонението Нему не е свързано с определено място, пък било то и планината Гаризин, както мислеха самаряните. Бог е истина, защото изповядването на Христа не е вече с образи и символи на бъдещите блага, както беше при юдеите.
С дух и истина следва да се покланят всички Христови следовници, ще рече – с деяние на добродетели и със съзерцание на спасителните истини. Защото Сам Христос рече: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът“.
Но как се покланяме на истината, като я смесваме с отровата на лъжата? Как почитаме Христа, като продължаваме да бъдем подобни на самаряните, преди да Го бяха срещнали. Защото не можем да пием от живителната вода на Светия Дух и същевременно от тинята на лъжеученията и окултизма.
Как сме Христови, как се причастяваме, как изповядваме Христа, като редом с Него – Абсолютната Истина изповядваме всевъзможни заблуди. Четем псевдодуховна литература, почитаме Ванга и дядо Влайчо, цитираме Дънов, покланяме се на Стойна, практикуваме йога, вълнуваме се от астрология, от талисмани, от врачуване и баене. Как се случва това? Може ли в чашата с чиста вода да се смеси капка отрова? Нали веднага тази вода става негодна за пиене. Защо продължаваме, мислейки се за прави, в това упорство? Нима е редно да прибавяме към Истината лъжа?
И дали изповядваме Христа „с дух и истина“? Или сме християни, забравили Христа, забравили, че Истината е Една, Една и Единствена? И, че имаме само краткото време на нашия земен живот, за да заживеем по Нейните заповеди, подготвящи ни за блажената вечност. Дълго ли ще куцаме на две колена? И така ще ни завари смъртния час, който за нас е час на Съда.
„Човек живее един път, а после – съд“ – казва свети апостол Павел, отдал целия си живот на служение Богу и на ближните. Не разполагаме с много време. И онова, което мислим за дребно и незначително прегрешение, може да натежи при отсъдата в часа на въздушните митарства, когато след кончината ни душата дава отговор за това, как е живяла.
Не можем да служим на много господари. Не можем да сме в дружба със света и неговите заблуди. Приличаме на туземци, които разменят скъпоценни камъни за стъклени дрънкулки – многоцветните дрънкулки на гъделичкащите слуха лъжеучения, които не сме прогонили от своя живот, въпреки увещанията на Църквата и заповедите на Нейния Създател – Христа.
Дано Господ да даде да се отворят очите на сърцата ни, та да отсечем гибелните заблуди, докато е време. Покаянието, искреното покаяние лекува всичко, но то е възможно само тук, тук, в този ни живот. Да даде Господ да вкусим от плода на покаянието и да се спасим. Амин!
Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на света Богородица, света Фотиния и всички светии.
Икона: https://www.budiveren.com
Светлината на Храма 