Марк 10:32-45

             Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни, и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: Ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците, и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне.
             Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
             Той ги попита: Какво искате да ви сторя?
             Те Му рекоха: Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
             Но Иисус им рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
             Те отговориха: Можем.
            А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене, сядането е на ония, за които е приготвено.
            И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Йоана.
            А Иисус, като ги повика, рече им: Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
            Но между вас няма да бъде тъй: Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
            Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Братя и сестри,

           Ние чухме живоносните слова на нашия Спасител Иисус Христос: „Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде като слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб“. Така нашият Премил Изкупител отговаря на искането на апостолите Иаков и Йоан да седнат отляво и отдясно на Христа край престола на славата Му.
           Какво ще рече да сме слуги, да сме роби? Ще рече да сме роби Христови, да служим на ближния в име Христово. Всичко да правим, не като за пред нашия началник в света, а пред Великия Пастиреначалник Христа. Целият ни живот да е обърнат към изпълнение на Божиите заповеди. Молитвата „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния“ да не слиза от устата и сърцето ни. Да помним, че тукашният живот е кратък и е врата към вечния живот, където сме призвани за вечно блаженство в Христа, ако изпълним Неговите повели.
           Покаянието, истинското покаяние, ни прави малки в нашите собствени очи. То задушава вечно избуяващия плевел на тщеславието и осъждането. Да съкрушим нашата чудовищна гордост, която ни кара да се осъзнаваме като първи, най-важни, най-нужни за Бога и хората, най-праведни и незаменими.
           Да принесем плод на покаяние – ето това е нашият стремеж, стремежът на всеки, който иска да бъде жител на небето.
           Да престанем да се взираме в тленните и суетни земни блага, да благославяме ония, които ни тормозят, като наши благодетели, защото така ни напомнят, че нашето царство не е от този свят. Да правим милостиня – скрито, с разсъдителност, като знаем, че сме раби негодни.
           Да не пренебрегваме молитвите – утринни, вечерни, поклоните, четенето на духовна литература, беседите за вярата, като се молим Богу да ни укрепи в това зловещо, бездуховно и страшно в своето отстъпление време.
           Да помним, че иде час и дошъл е вече, когато неистината сяда на мястото на истината и правдата, тържествува в целия свят – от медии, университетски катедри, законодателни решения, а дори и от църковния амвон.
            Да се държим о светото Православие, учението на нашия Господ Иисус Христос, предадено в Свещеното Писание и Свещеното Предание, като помним, че за едното стоене във вярата ще се увенчаем с венци.
            Да се молим и за чадата си, защото децата са най-уязвими от безмилостната подмяна на ценности и най-лесно са манипулирани и могат да бъдат унищожени духовно.
            Да помним, че ние сме Христови, и Христос трябва да е център на нашия живот. Христос даде откуп за нас Своята Кръстна жертва. Пътят към рая е отворен, но пак се искат усилия, усилия и благочестив живот – живот на осъзнато покаяние и безропотно приемане на скърбите в Негово име, за да вървим по трънливия Голготски път на спасението.
            Ето, днес честваната света Мария Египетска, великата отшелница, просияла в святост, въздигната в Небесния чертог бивша блудница, днес честваната прославена подвижница е точно пример за рабиня Христова, за Христова послушница. Тя е послужила Господу след покаянието си с пост и молитва, а молитвата й е била за целия свят, който „лежи в злото“.
           Защото, когато светиите се молят, те се молят не просто за себе си, тяхната благодатна молитва покрива целия грешен свят. Те не са изолирани егоистично, изграждащи собственото си спасение, те са молитвени светила, които изпросват от Господа още време, още спокойни дни, още покаяние, още мир за грешния ни свят.
           Господ да ни помилва и спаси, да ни съхрани, да опази Своята Църква, по молитвите на Майката Божия, на света Мария Египетска и на всички Свои светии. Амин!

Копирайте: Проповед на Неделя на света Мария Египетска, 2025

Икона: https://elohov.ru

         Бог ни е дарил чудотворните икони, за да ги почитаме. Чрез тях Той върши чудеса. Те укрепват вярата и ни доближават до небесния свят. В много случаи сама света Богородица насочва хората към определена чудотворна икона. Но, разбира се, без вяра чудеса не стават.
         Празникът на чудотворната икона на света Богородица, наречена „Златна ябълка“, се чества на петата събота от Великия пост. Това е местен празник, свързан с чудо, извършено от Майката Божия чрез нейната свята икона през 1765 година. Това събитие е описано от Ананий Клинис, който тогава е бил игумен на манастира „Св. св. Кирик и Юлита“.
          Ето какво пише той: „В петата събота на Великия пост православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и Присно Дева Мария. Чрез тая свята и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи. Възпоминание на чудото с неплодната жена, която като беше закъсняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария, поради дългия път не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят като чу плача и риданията на жената, много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя (йереят) една ябълка, оставена в дар пред светата чудотворна икона, взе я и я даде на жената като благословение, а тя, като прие ябълката с гореща вяра, се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като роди рожбата си, от вяра и благодарност към Божията Майка тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на великата благодат.“
         Тази чудотворна икона се пази в храма „Успение Богородично“ в кв. Горни Воден на Асеновград. Тя е много почитана от вярващите и най-вече сред бездетните съпрузи. От времето, когато се случило чудото с бездетната жена, се прави венец от ябълки над чудотворната икона, които се оставят да пренощуват. Когато съпрузи, искащи рожба, дойдат в храма, свещеникът им чете молитва и им дава една ябълка, която трябва да изядат двамата. От храма в Горни Воден обясняват, че ябълки има не само на празника, а целогодишно.
          Много са семействата, сдобили се с рожба след горещи молитви към Божията Майка пред нейната чудотворна икона „Златна ябълка“. Емблематичен е случаят на бездетно семейство от Пловдив. Скептиците не вярвали, тъй като и двамата били около 50-годишни. Но невъзможното за човека се оказало възможно за Бога със застъпничеството на Неговата Майка и те се сдобили с близначета.
           Свещеникът в храма разказва, че иконата помага не само при безплодие, а още при стрес, безсъние, епилепсия, дори при детска церебрална парализа. В черквата се разказва за едно детенце, което е проходило след молитва пред иконата. „Шести или седми клас беше, като го доведоха. Прочетох му молитвите за здраве. След седмица идват родителите и плачат от радост. Разказаха, че детето е проходило“, свидетелства свещеникът. „Застъпничеството на Божията Майка пред Бога е избавило и две деца от епилепсия, за удивление на докторите и безмерна радост на родителите“. И за още много чудеса разказват в храма с чудотворната икона на света Богородица „Златна ябълка“. От 2012 г. празникът е обявен за всебългарски и е упоменат официално в Българския православен църковен календар.
          Наистина дивни са чудесата, които Бог върши по застъпничеството на Своята Майка чрез нейните чудотворни икони. Но, за да се случи чудо, трябва да има силна и несъмнена вяра!

Използвана е информация от публикацията Чудеса и вяра: Детенце проходи пред „Златната ябълка“на telegraph.bg

Света Мария Египетска

           Света Мария Египетска била родена в Египет в края на пети век. Като навършила 12 години, избягала от родителския дом и отишла да живее в столицата Александрия. Сред светския градски разкош се отдала на лекомислен живот. Така прекарала младостта си. Увличала в грях много млади хора. Веднъж видяла група поклонници, които отивали към морския бряг, за да отпътуват за Божи гроб по случай празника на Светия Кръст Господен. И тя се качила на кораба. През цялото време на пътуването увличала пътниците с безсрамното си държание.
           Пристигнали в Йерусалим и всички се отправили към храма. И тя решила да влезе. Когато стъпила на църковния праг, някаква невидима сила я задържала да не може да влезе, опитала отново, но пак същата сила не я допуснала в светия храма.
           Смутена, тя останала в притвора на храма. Размислила защо не може да влезе. Досетила се, че това се случва поради големите й грехове. Припомнила си целия си живот и заплакала. Като вдигнала очи, видяла образа на Майката Божия на стената. Не сваляла очи от благия й поглед. Започнала усърдно да моли света Богородица да се застъпи за нея пред Бога да прости греховете й. Дълбоко и искрено било нейното покаяние. Обещала, че вече ще води чист живот.
           Майката Божия я помилвала заради разкаянието й. Когато опитала трети път, безпрепятствено влязла в храма. Изповядала се, причастила се със Светите Тайни и променила целия си живот. Купила три хляба и се отправила към река Йордан. Пила и се измила със свещената вода. Преминала реката и се поселила в Йорданската пустиня. Скоро хлябът й се свършил и тя започнала да се храни с корени от различни треви. Измъчвали я мислите за вкусните ястия, които ядяла в света. Изпитвала голяма жажда и си спомняла си скъпите вина, които пиела. Дрехите и се скъсали и прогнили. Там живяла 47 години в пост и молитва.
           Бог допуснал нейният живот да се разкрие за поука на тези, които грешат като нея. Това станало чрез един свят старец на име Зосима. Той живеел в строг манастир при река Йордан. През първата седмица на Великия пост всички монаси взимали малко храна и се отправяли в пустинни места за молитва в уединение до неделята преди Възкресение Христово.
          И отец Зосима отишъл в Йорданската пустиня. Навлязъл много навътре и с учудване забелязал човек. Започнал да вика, но той бързо се отдалечавал. Старецът се затичал след него. „Угодниче, Божий, спри се, благослови ме!“ – викал той. Това била света Мария. Тя му отговорила: „Отче, Зосима, аз съм жена, а дрехата ми овехтя и се скъса от зноя и студа. Хвърли ми расото си да го облека. Благослови ме!“
          Той оставил расото и се отдалечил. Срещнали се и тя му разказала целия си живот. Като слушал за трудния й пустиннически подвиг и за покаянието й, старецът паднал на земята и се поклонил. Тя го помолила през Великия пост следващата година да дойде при нея със Светите Дарове, за да я причасти. Като казала това, тя се отдалечила. Старецът не забравил заръката й. Пак дошъл, причастил я, а тя го помолила и през следващата година да дойде.
            Когато дошъл, вече не я намерил на същото място. Дълго я търсил и най-после я открил мъртва. Тя всъщност го повикала втори път, за да я погребе. Починала в 522 година. Чудил се старецът как ще изкопае гроб, когато няма никакво оръдие в ръцете си. Видял в пустинята захвърлено парче дърво. Взел го и започнал да копае. Сухата земя не се поддавала на усилията му. Обливал се в пот, но нищо не можел да направи. Ала когато вдигнал очи, ненадейно видял огромен лъв, който стоял до тялото на светицата и ближел краката й. Старецът се ужасил при вида на звяра. Спомнил си думите на Мария, че никога не е виждала зверове. Бог я пазел, а пустинята била пълна с диви животни.
            Изплашил се от лъва и се прекръстил Бог да го опази. Лъвът започнал тихо да се приближава до него и го гледал кротко с любов. Тогава Зосима казал на звяра: „Великата подвижница ми е заповядала да погреба тялото й, но аз съм стар и не мога да изкопая гроба. Нямам и с какво да копая. Манастирът е далече и не мога да донеса нещо оттам. Моля те изкопай гроба, за да я погреба.“
            Лъвът като че ли разбрал думите му и с предните си лапи изкопал яма, достатъчна да побере тялото. Старецът отново облял краката й със сълзи и покрил тялото й с пръст. След това си тръгнал, а лъвът, кротък като агне, се отправил към вътрешността на пустинята.
             Като се върнал в манастира, той разказал на братята за света Мария. Всички се удивили и записали разказа му за поука. Животът на Мария Египетска показва колко ниско може да падне човек в греха и до каква висота може да се издигне, когато искрено и дълбоко се разкае.

Преподобна майко Мария, моли Бога за нас, грешните!

 Икона: https://mon-sofia.livejournal.com, текст: монахиня Валентина