Днес е Велики Четвъртък – денят, когато Православната Църква възпоменава последните събития от земния живот на нашия Спасител – Господ Иисус Христос. Възпоменаваме измиването на нозете на апостолите, сторено от смирения Богочовек, честваме установяването на Тайнството Свето Причастие (Света Евхаристия) на Тайната вечеря, скърбим за предателството на Юда и състрадаваме на нашия Изкупител, ведно с молитвените Му въздишки в Гетсиманската градина. Сякаш няма друг ден от богослужебните дни на Великата седмица на Господните страдания, наситен с толкова много и различни молитвени последования. Тайната вечеря – вечерята, когато Господ установява Тайнството Свето Причастие, е в центъра на днешния ден. Защото нашия Премил Спасител, отивайки си доброволно от този свят, знаейки за наближаващите Свои спасителни страдания, не иска да ни остави сами. Господ не иска Неговите следовници, Христовите чада, да останат без живителното Му присъствие. И както преди обещава, че ще бъде с нас до свършека на света, така сега изпълнява това Свое обещание. Защото Христос е с нас не само в Своето благодатно учение, Христос е с нас в Тайнството на тайнствата – Светото Причастие. Като преломява и раздава хляба на последната вечеря, Господ казва: „Вземете, яжте, това е Моето тяло.“ После благославя чашата с думите: „Пийте, това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.“ Това чуваме на всяка Света литургия. Под „мнозина“ в Свещеното Писание се разбира „всички“, защото изкупителната жертва Христова се принася за всички живи и починали от всички времена – от създание мира до сега. Но не всички ще усвоят тези изкупителни заслуги на Спасителя. Не всички ще поискат да участват в Тайнството на Господнята вечеря. Защото не просто трябва да пристъпим към Светата Чаша със страх Божий, вяра и любов, ние трябва да пристъпим с чистото съгласие на нашата съвест, умита в благодатните сълзи на покаянието и обновена за нов живот в Христа. Ние, християните, клирици, наследниците на апостолите, извършваме Света Литургия вече повече от 2000 години, в съгласие с наставленията Христови – „Това правете за Мой спомен“. И всеки път принасяме тази вече безкръвна жертва, умолявайки Господ да претвори Светите Дарове – от хляб и вино да ги претвори в Живоносното Тяло и Драгоценната Кръв на Спасителя. Светите отци казват, че цялото мироздание, целият свят, съществува именно за тая служба, за това богослужение. А как не осъзнаваме това къде се намираме, как не осъзнаваме висотата на това богослужение, как не можем да обуздаем ума си да не блуждае, как не можем да накараме устните ни да мълчат, а очите на сърцето ни да търсят божественото? Как си позволяваме да говорим, да вършим ежедневните си дела, да шумим, да се поздравяваме и да небрежим за великото Тайнство на призоваване на Светия Дух? Колко е тъжно, че живеем в църквата, а още не сме облагодатили вътрешната стаичка на сърцата си с тамяна на благоговението. Не е страшно, че не сме научили всичко за богослужението и за вярата – какво да се прави, принадлежим на поколения, живели в атеистично време. Страшно е обаче, че не сме благоговейни, не обръщаме внимание, че ангели, невидими за телесните ни очи, съслужат със свещениците. А често дори им обръщаме гръб и напускаме храма, за да говорим по телефона или заради някаква дребна житейска грижа. Нека знаем, че от момента, когато певците пеят „Иже херувим“, т.е. „Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите“, небесата са отворени и Божието присъствие се явява в Светите Тайни. Нека да бъдем благоговейни, в молитви и в мълчание, за да не трупаме още грехове, достатъчни са ни досегашните. И, ако бързаме и имаме наложителна причина, да излезем, когато чуем „С миром изидем“ – „С мир да излезем“. Защото спускането на завесата не е край на службата, ангелите са тук, свещеникът се причастява с Тялото и Кръвта Христови, а за нас е добре да не бъдем нехайни в този велик час. Мнозина се причастяват и днес, и на Велика Събота, и на нощната Пасхална Литургия. Ние знаем, в съгласие със Словото на свети Йоан Златоуст, което свещеникът чете на нощната служба, че всеки, всеки кръстен може да пристъпи към Светата Чаша – и постил, и непостил, и без особена подготовка. Защото Възкресение Христово е Празник на празниците. Но някои пристъпват без изобщо да са се изповядали нито веднъж в годината, може би изобщо в живота си. Не е добре това. Защото е лукавство да се причастяваме по право, заради радостта на най-великия Господски празник, лукавство е да бягаме от Тайнството Изповед и няма да ни е за спасение пристъпването към Светата Чаша без изобщо да сме се изповядвали. Нека това да имаме предвид и така със страх и трепет да извършваме делото на нашето спасение. Нека с мир да присъстваме молитвено и на Тайнството на общия Маслосвет, общото елеосвещение, което Църквата извършва днес. А с осветения елей да се помазваме, когато сме болни. И молитвата, родена от вярата, ще се вдигне до престола Божий. Особено когато призоваваме молитвеното застъпничество на Онази, на Която Господ ни предаде за осиновение – Майката Божия, Майка на всички вярващи в Нейния Син и наш Бог. По молитвите на Света Богородица и всички светии Господ да закриля и пази Светата си Църква и Своето малко стадо. Амин!
Светлината на Храма 