Марк 10:32-45

             Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни, и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: Ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците, и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне.
             Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
             Той ги попита: Какво искате да ви сторя?
             Те Му рекоха: Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
             Но Иисус им рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
             Те отговориха: Можем.
            А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене, сядането е на ония, за които е приготвено.
            И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Йоана.
            А Иисус, като ги повика, рече им: Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
            Но между вас няма да бъде тъй: Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
            Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Братя и сестри,

           Ние чухме живоносните слова на нашия Спасител Иисус Христос: „Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде като слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб“. Така нашият Премил Изкупител отговаря на искането на апостолите Иаков и Йоан да седнат отляво и отдясно на Христа край престола на славата Му.
           Какво ще рече да сме слуги, да сме роби? Ще рече да сме роби Христови, да служим на ближния в име Христово. Всичко да правим, не като за пред нашия началник в света, а пред Великия Пастиреначалник Христа. Целият ни живот да е обърнат към изпълнение на Божиите заповеди. Молитвата „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния“ да не слиза от устата и сърцето ни. Да помним, че тукашният живот е кратък и е врата към вечния живот, където сме призвани за вечно блаженство в Христа, ако изпълним Неговите повели.
           Покаянието, истинското покаяние, ни прави малки в нашите собствени очи. То задушава вечно избуяващия плевел на тщеславието и осъждането. Да съкрушим нашата чудовищна гордост, която ни кара да се осъзнаваме като първи, най-важни, най-нужни за Бога и хората, най-праведни и незаменими.
           Да принесем плод на покаяние – ето това е нашият стремеж, стремежът на всеки, който иска да бъде жител на небето.
           Да престанем да се взираме в тленните и суетни земни блага, да благославяме ония, които ни тормозят, като наши благодетели, защото така ни напомнят, че нашето царство не е от този свят. Да правим милостиня – скрито, с разсъдителност, като знаем, че сме раби негодни.
           Да не пренебрегваме молитвите – утринни, вечерни, поклоните, четенето на духовна литература, беседите за вярата, като се молим Богу да ни укрепи в това зловещо, бездуховно и страшно в своето отстъпление време.
           Да помним, че иде час и дошъл е вече, когато неистината сяда на мястото на истината и правдата, тържествува в целия свят – от медии, университетски катедри, законодателни решения, а дори и от църковния амвон.
            Да се държим о светото Православие, учението на нашия Господ Иисус Христос, предадено в Свещеното Писание и Свещеното Предание, като помним, че за едното стоене във вярата ще се увенчаем с венци.
            Да се молим и за чадата си, защото децата са най-уязвими от безмилостната подмяна на ценности и най-лесно са манипулирани и могат да бъдат унищожени духовно.
            Да помним, че ние сме Христови, и Христос трябва да е център на нашия живот. Христос даде откуп за нас Своята Кръстна жертва. Пътят към рая е отворен, но пак се искат усилия, усилия и благочестив живот – живот на осъзнато покаяние и безропотно приемане на скърбите в Негово име, за да вървим по трънливия Голготски път на спасението.
            Ето, днес честваната света Мария Египетска, великата отшелница, просияла в святост, въздигната в Небесния чертог бивша блудница, днес честваната прославена подвижница е точно пример за рабиня Христова, за Христова послушница. Тя е послужила Господу след покаянието си с пост и молитва, а молитвата й е била за целия свят, който „лежи в злото“.
           Защото, когато светиите се молят, те се молят не просто за себе си, тяхната благодатна молитва покрива целия грешен свят. Те не са изолирани егоистично, изграждащи собственото си спасение, те са молитвени светила, които изпросват от Господа още време, още спокойни дни, още покаяние, още мир за грешния ни свят.
           Господ да ни помилва и спаси, да ни съхрани, да опази Своята Църква, по молитвите на Майката Божия, на света Мария Египетска и на всички Свои светии. Амин!

Копирайте: Проповед на Неделя на света Мария Египетска, 2025

Икона: https://elohov.ru