Свети пророк Иеремия
Архив по месеци: април 2025
Томина Неделя
Макар да беше запечатан гробът, Ти Животе, Христе Боже, Възкресение на всички, от гроба възсия, и при заключени врати застана пред учениците, като чрез тях ни даде истинския Дух, по Твоята велика милост.
Господ каза: „Тома ти повярва, защото Ме видя, блажени, които не са видели и са повярвали“
Братя и сестри,
Светата Православна Църква, която е „стълб и крепило на истината“, премъдро е постановила днес да честваме явяването на Възкръсналия Спасител пред учениците и най-вече – уверението на свети апостол Тома, случило се точно 8 дни след преславното Възкресение.
Това уверение на свети апостол Тома е твърде важна случка, поучителна и спасителна за християните от всички времена, защото с вяра ходим, а не с виждане.
Затова и ние имаме пред очи жадуваното блаженство – блаженството на онези, които не са видели, а са повярвали.
Точно това ни прави християни. Тази вяра, която не се нуждае от доказателствата на сетивния опит, вяра неуязвима за съмнение, вяра извираща от посетените с благодат сърца, осенени от светлината на Светия Дух.
Защото никой, никой в човешката история не е повярвал чрез някакви рационални доказателства. Затова и нашето богословие, богословието на Източната Църква, на апостолската Църква, никога не се е занимавало с изнамиране на доказателства за съществуването на Бога, както прави средновековния Запад.
Защото тази вяра е Божия милост, Божия благодатна роса, спусната свише над омрачените души на грехопадналите наследници на Адам. Тази вяра е нашето всеоръжие, още повече, че чухме за неверието на Тома, което Църквата нарича „блажено“. Блажено е това неверие, защото е пример за посоката на истинския духовен живот, а това е възрастване по стълбицата на невидимите духовни дарования, преизобилно изливащи се и до момента от незримата същина на Светата и Божествена Троица.
Срещали сме хора – начетени и грамотни в Писанието, добре обучени в християнската литература, сведущи в църковната история, които споделят:“И все пак не мога да повярвам, нещо не ми достига.“
Да се молим, братя и сестри, Христовата светлина да просвети умовете и сърцата им, духоносната благодат да оживотвори душите на всички, та да могат всички да стигнат до познание на Истината.
Та с препълнени с вяра и радост сърца да кажат ведно с нас: „Христос воскресе!“
Благодатта на Възкръсналия Спасител да е с всички нас, по молитвите на светите апостоли, Майката Божия и на цялата светоносна тържествуваща Църква. Амин!
Копирайтe Проповед на Томина Неделя
Иконата е копирана от http://www.iconandlight-WordPress.com
Светли петък. Празникът на Света Богородица „Живоприемни източник“
От твоя неизчерпаем извор, богоблагодатна, ти ме даряваш, вечно бликайки потоците на твоята неизказана благодат, а понеже свръх нашето разбиране си родила Словото, умолявам те, ороси ме с твоята благодат, за да ти пея: радвай се, спасителна вода!
Празникът на света Богородица – Живоприемни източник
Всяка година на Светли петък (първият петък след Великден), Православната църква празнува едно дивно чудо на света Богородица, което се случило през 5 век в Константинопол (днешен Истанбул). Близо до една от неговите порти, в малка горичка имало изворче, чиито води били целебни и вършели чудеса по молитвите на Пресвета Богородица. С времето обаче изворчето обрасло и потънало в забрава.
Веднъж един воин, на име Лъв, докато се разхождал, срещнал на това място слепец, загубил пътя си. Лъв помогнал на слепеца да намери пътя, след което човекът го помолил за малко вода. Войникът тръгнал да дири вода и след като дълго се лутал, ето че чул глас: „Императоре Лъве, потърси в гъстака на горичката и ще намериш вода. Занеси на слепеца да пие и после помажи очите му с калта от изворчето. Така ще узнаеш Коя съм. Аз ще ти помогна да построиш храм на Моето име тук, така че всички, които Ме призовават, да получават изпълнение на своите молитви и изцеление на недъзите си”.
Този път Лъв намерил изворчето и изпълнил казаното. Слепият тозчас прогледнал и прославил Божията Майка за оказаната му милост. А Лъв впоследствие наистина станал император. Той наредил да почистят изворчето и построил над него храм в чест на Пресветата Дева. Изворът и храмът нарекли „Живоприемни Източник на Пресвета Богородица”. Множество чудеса ставали и стават от водите на благословеното изворче.
Иконата е копирана от www.pravoslavie.bg
Светлата седмица
Дните на Светлата седмица са по-особен богослужебен период. Цялата седмица до Томина неделя, Църквата смята за един единствен ден на Възкресението, изобразяващ осмия век – блажената вечност, преобразения свят, деня без залез.
В тази седмица е нестихваща радостта от Христовото Възкресение, райските двери са отворени, ние сме поканени на брачния пир на божествената любов. Затова и дверите към олтара са непрекъснато отворени.
Поведението на християните през Светлата седмица е определено с 66 правило на Шестия вселенски събор:
„През цялата седмица – от светия ден на Възкресението на Христа, нашия Бог, до новата света неделя (Томина неделя, б.а.), верните* трябва без пропускане да прекарват свободното си време в светите църкви, веселейки се с псалми, химни и духовни песни, радвайки се и тържествувайки в чест на Христа, слушайки четенето на Божествените Писания и наслаждавайки се на светите тайни, понеже по такъв начин, ние ще възкръснем заедно с Христа. Затова занапред в тия дни по никой начин да не стават конски надбягвания или някакво друго народно зрелище.“
През Светлата седмица не се извършват помени и панихиди, с изключение на погребения и панихида по случай 40-тия ден от представянето в Господа на починалия.
Дано пасхалната радост да не отшуми с края на Светлата седмица. Да даде Бог благодатният Му мир винаги да е с нас, непрогонен от нашите грехове. Амин!
Христос воскресе!
С „Христос воскресе!“ се поздравяваме не само тази седмица, но и целия следпасхален период, чак до Възнесение.
*верните – така се наричат всички кръстени християни
Изображението е копирано от http://www.bg-patriarshia.bg
към Начало
Христос воскресе!
Христос Воскресе!
Воистину Воскресе!
Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
Макар и в гроб да слезе, Безсмъртне, обезсили силата на ада, и възкръсна като Победител, Христе Боже, като на жените мироносици извика: Радвайте се, и на Твоите апостоли мир дарува, а на умрелите даде възкресение.
Братя и сестри,
С „Христос воскресе!“ се поздравяваме не само тази седмица, но и целия следпасхален период, чак до Възнесение. Но днешните дни – Светлата седмица, е по-особен богослужебен период. Дните до Томина неделя, Църквата смята за един единствен ден на Възкресението, изобразяващ осмия век – блажената вечност, преобразения свят, деня без залез.
В тази седмица е нестихваща радостта от Христовото Възкресение, райските двери са отворени, ние сме поканени на брачния пир на божествената любов. Затова и дверите към олтара са непрекъснато отворени.
Дано пасхалната радост да не отшуми с края на Светлата седмица. Да даде Бог благодатният Му мир винаги да е с нас, непрогонен от нашите грехове. Амин!
Христос воскресе!
Велика събота
Днес на Литургията вместо Херувимската песен Църквата пее:
Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли, защото Царят на царуващите и Господ на господстващите иде да се заколи и даде за храна на вярващите.
И пред Него вървят ангелските ликове с всяко начало и власт, многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват лица и пеят: Алилуия, алилуия, алилуия!
Из хвалебните стихири:
Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението. Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата. Спи Животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си. Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение, като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите.
Изображение: http://www.kursk-sestry.ru
Разпети Петък
След изнасяне на плащаницата
Слава, глас 5
Тебе, Който се обличаш със светлината като с дреха, Йосиф сне от дървото заедно с Никодим и като Те видя мъртъв, гол, непогребан, жално взе да плаче и нарежда: Уви, пресладки Иисусе! Преди малко слънцето, като Те видя да висиш на кръста, с мрак се покри, земята от страх се разклати и църковната завеса се раздра. Но ето сега Те виждам, как заради мене доброволно прие смърт.
Как да Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да Те обвия? С какви ръце да се докосна до Твоето нетленно Тяло? Или какви песни, Милосърдне, да изпея на Твоята смърт?
Величая Твоите страдания, възпявам и Твоето погребение с Възкресението и викам: Господи, слава на Тебе!
Иконата е копирана от http://hristospanagia3.blogspot.com/2016/04/
към НачалоВелики Четвъртък
Братя и сестри,
Днес е Велики Четвъртък – денят, когато Православната Църква възпоменава последните събития от земния живот на нашия Спасител – Господ Иисус Христос. Възпоменаваме измиването на нозете на апостолите, сторено от смирения Богочовек, честваме установяването на Тайнството Свето Причастие (Света Евхаристия) на Тайната вечеря, скърбим за предателството на Юда и състрадаваме на нашия Изкупител, ведно с молитвените Му въздишки в Гетсиманската градина. Сякаш няма друг ден от богослужебните дни на Великата седмица на Господните страдания, наситен с толкова много и различни молитвени последования.
Тайната вечеря – вечерята, когато Господ установява Тайнството Свето Причастие, е в центъра на днешния ден. Защото нашия Премил Спасител, отивайки си доброволно от този свят, знаейки за наближаващите Свои спасителни страдания, не иска да ни остави сами. Господ не иска Неговите следовници, Христовите чада, да останат без живителното Му присъствие. И както преди обещава, че ще бъде с нас до свършека на света, така сега изпълнява това Свое обещание. Защото Христос е с нас не само в Своето благодатно учение, Христос е с нас в Тайнството на тайнствата – Светото Причастие.
Като преломява и раздава хляба на последната вечеря, Господ казва: „Вземете, яжте, това е Моето тяло.“ После благославя чашата с думите: „Пийте, това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.“ Това чуваме на всяка Света литургия.
Под „мнозина“ в Свещеното Писание се разбира „всички“, защото изкупителната жертва Христова се принася за всички живи и починали от всички времена – от създание мира до сега. Но не всички ще усвоят тези изкупителни заслуги на Спасителя. Не всички ще поискат да участват в Тайнството на Господнята вечеря.
Защото не просто трябва да пристъпим към Светата Чаша със страх Божий, вяра и любов, ние трябва да пристъпим с чистото съгласие на нашата съвест, умита в благодатните сълзи на покаянието и обновена за нов живот в Христа.
Ние, християните, клирици, наследниците на апостолите, извършваме Света Литургия вече повече от 2000 години, в съгласие с наставленията Христови – „Това правете за Мой спомен“.
И всеки път принасяме тази вече безкръвна жертва, умолявайки Господ да претвори Светите Дарове – от хляб и вино да ги претвори в Живоносното Тяло и Драгоценната Кръв на Спасителя.
Светите отци казват, че цялото мироздание, целият свят, съществува именно за тая служба, за това богослужение.
А как не осъзнаваме това къде се намираме, как не осъзнаваме висотата на това богослужение, как не можем да обуздаем ума си да не блуждае, как не можем да накараме устните ни да мълчат, а очите на сърцето ни да търсят божественото? Как си позволяваме да говорим, да вършим ежедневните си дела, да шумим, да се поздравяваме и да небрежим за великото Тайнство на призоваване на Светия Дух?
Колко е тъжно, че живеем в църквата, а още не сме облагодатили вътрешната стаичка на сърцата си с тамяна на благоговението. Не е страшно, че не сме научили всичко за богослужението и за вярата – какво да се прави, принадлежим на поколения, живели в атеистично време. Страшно е обаче, че не сме благоговейни, не обръщаме внимание, че ангели, невидими за телесните ни очи, съслужат със свещениците. А често дори им обръщаме гръб и напускаме храма, за да говорим по телефона или заради някаква дребна житейска грижа.
Нека знаем, че от момента, когато певците пеят „Иже херувим“, т.е. „Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите“, небесата са отворени и Божието присъствие се явява в Светите Тайни. Нека да бъдем благоговейни, в молитви и в мълчание, за да не трупаме още грехове, достатъчни са ни досегашните.
И, ако бързаме и имаме наложителна причина, да излезем, когато чуем „С миром изидем“ – „С мир да излезем“. Защото спускането на завесата не е край на службата, ангелите са тук, свещеникът се причастява с Тялото и Кръвта Христови, а за нас е добре да не бъдем нехайни в този велик час.
Мнозина се причастяват и днес, и на Велика Събота, и на нощната Пасхална Литургия. Ние знаем, в съгласие със Словото на свети Йоан Златоуст, което свещеникът чете на нощната служба, че всеки, всеки кръстен може да пристъпи към Светата Чаша – и постил, и непостил, и без особена подготовка. Защото Възкресение Христово е Празник на празниците. Но някои пристъпват без изобщо да са се изповядали нито веднъж в годината, може би изобщо в живота си. Не е добре това.
Защото е лукавство да се причастяваме по право, заради радостта на най-великия Господски празник, лукавство е да бягаме от Тайнството Изповед и няма да ни е за спасение пристъпването към Светата Чаша без изобщо да сме се изповядвали. Нека това да имаме предвид и така със страх и трепет да извършваме делото на нашето спасение.
Нека с мир да присъстваме молитвено и на Тайнството на общия Маслосвет, общото елеосвещение, което Църквата извършва днес. А с осветения елей да се помазваме, когато сме болни. И молитвата, родена от вярата, ще се вдигне до престола Божий. Особено когато призоваваме молитвеното застъпничество на Онази, на Която Господ ни предаде за осиновение – Майката Божия, Майка на всички вярващи в Нейния Син и наш Бог.
По молитвите на Света Богородица и всички светии Господ да закриля и пази Светата си Църква и Своето малко стадо. Амин!
Иконата е копирана от psichisekfrasi.blogspot.com
към Начало
Копирайте: Проповед на Велики Четвъртък, 2025
Страстната седмица
Страстната седмица е седмицата на Христовите страдания – седмицата преди Възкресение. Богослуженията са продължителни, с прочит на много евангелски откъси и е редно, колкото ни позволяват обстоятелствата, да присъстваме в храма.
Според богослужебния устав на Велики Понеделник, Велики Вторник и Велика Сряда сутрин се служи Преждеосвещена литургия. Както знаем, на тази служба Свети Дарове са претворени в предходната неделя – в случая Цветница. Можем да пристъпим към Свето Причастие, ако имаме нужната подготовка – пост, покаяние, изповед. В неделя вечерта на Цветница, в понеделник вечер и вторник вечер се отслужва Последование на Жениха. Възпоменават се библейски лица, събития и притчи, свързани тематично с предстоящия арест и страдания на Господ Иисус Христос – праведният Йосиф, защото той е продаден от братята си за 20 сребърника, както Господ е продаден за 30 сребърника; притчата за 10-те девици и притчата за талантите, символизиращи нуждата от духовна бдителност; Страшният съд; помазалата нозете на Господ с миро жена, която по този начин Го подготвя за погребение. На Велика Сряда за последен път в рамките на поста се отслужва Преждеосвещена литургия. Вечерта има Малко повечерие, чиято основна тема от богослужебния текст е предателството на Юда.
Цветница
Вход Господен в Йерусалим
Светлината на Храма 