Хрисант живял в 3 век. Като юноша той се учил и възпитавал при най-знаменитите философи и бидейки надарен с големи способности, той бързо преуспявал във всички науки с голямо прилежание. Между другите книги Хрисант попаднал и на светото Евангелие, което той прочел с внимание. Това четене силно подействало върху душата на момъка. С цялото си сърце той повярвал в Господа Иисуса Христа и приел свето кръщение.
Това стигнало до неговите роднини и те много се разтревожили. Неговият баща Полемий положил много усилия да отвърне сина си от Истинния Бог но нищо не помогнало. Най после той решил да сгоди сина си за една езичница на име Дария, като се надявал тя да го отклони от Бога. Но станало точно обратното – Дария повярвала в Господа Иисуса Христа и приела свето кръщение. Скоро след това Полемий умрял. Тогава двамата започнали да живеят само за служение на Бог и полза на ближните, усърдно проповядвайки Евангелието и обръщайки езичниците. Те се поселили в два отделни дома, устроени по подобие на манастирите. В единия дом Дария приемала повярвалите девойки, молила се с тях и изучавала Божия закон. В другия дом се поселил Хрисант с новообърнатите християни, които подобно на него се били отрекли от суетата на света. Тъй минали няколко години. Най-после на римският управител донесли, че Хрисант и Дария обръщат езичници в християнската вяра. Той заповядал да уловят Хрисант и Дария и да ги предадат на мъчения, ако не се поклонят на идолите. Повелята му била изпълнена. Но Бог чудесно пазел служителите си: яките въжета, с които ги свързвали, сами се разкъсвали и железните окови се разпадали. Станал свидетел на силата Божия, съдията Клавдий, който ги измъчвал, изповядал Господа Иисуса Христа за истинен Бог и приел свето кръщение заедно със жена му Илария, синовете му Иасон и Мавър и много войници. Това станало известно на императора, който заповядал да удавят Клавдия в морето, а синовете му и повярвалите войници да накажат смъртно. Хрисант и Дария били закопани живи в 284 година. Често след това християните се събирали за молитва на онова място. Веднъж в деня на светите мъченици много християни се събирали на молитва в намиращата се близо пещера. Императорът узнал за това и заповядал да засипят входа на пещерата и всички християни, между които се споменават презвитер Диодор и дякон Мариан, умрели мъченически. Тяхната памет, както и паметта на Клавдий, Илария и синовете им се чества в деня на св. мъченици Хрисант и Дария – на 19 март.
Свети мъченици Христови, молете Христа Бога за спасението на нашите души. Амин!
Поучение
Братя и сестри,
Да не роптаем срещу изпитанията, които Господ е допуснал да ни връхлетят. Да бъдем в трезвение и яснота, че нашият живот тук, на земята, е кратък и да не го пропиляваме в суета и гонене на вятъра.
Да се готвим за вечността, за нашата небесна прародина – това трябва да е нашата цел като християни. Да оплакваме греховете си и да молим Бог да не допусне да паднем в нови, още по-ужасни грехове – ето това е нашата духовна нагласа. Още повече, че сме в дните на Великия пост, когато трябва да настроим тялото си по струните на нашата душа. Божията благодат да ни укрепява в това дело – най-трудно, най-важно, най-значимо в нашия живот – делото на нашето спасение.
Господ да се смили и да ни помилва по великата Си милост и по Своето безгранично човеколюбие. Амин!