Любовта, която е свръзка на съвършенството, никога не отпада. Затова и ние – останалите живи сме свързани с любов с нашите близки починали, свързани сме и с цялата невидима, тържествуваща, страховита за злите сили Небесна Църква. Знаем, че нашият Господ Иисус Христос възкръсна, за да господарува над живи и мъртви. Починалите ни сродници не са изчезнали, у Господа всички са живи, броени дни ни делят от задгробния свят. Починалите са преминали в другия живот и ние умоляваме всемилостивия Господ, Ходатай и Изкупител на целия свят, да ги упокои в място злачно, блажено и спокойно. Неслучайно в безсмъртната книга на Сираховия син в Стария завет е казано „Милост за даване да имаш към всеки жив, но и умрелия не лишавай от милост.“ (Сирах 7:36). Това ще рече, че не бива да спираме молитвите и милостините за упокой на нашите ближни. Още повече, че имаме примера на свети апостол Павел, който се моли за своя ученик Онисифор да намери милост у Бога в деня на Страшния съд. На всяка света литургия се отделят частици за починалите, на всяка литургия свещенослужителите се молят за тях. Но има дни – дни като днешния – дните на Задушница, която е три пъти годишно, когато поменаваме особено настойчиво нашите близки и Църквата се застъпва за тяхната задгробна участ. Физическата смърт не е причина да престанат нашите грижи към любимите ни хора. Напротив – душата очаква нашата молитва, молитвата на свещеника като слънчев лъч. И както приживе сме се грижили за тях, така сега още повече трябва да полагаме грижи, когато нашите близки са безпомощни, покаянието с нищо не ги ползва, а единствено Църквата може да се застъпи пред своя Основател и Бог да облекчи и опрости техните прегрешения. Да не спираме да се молим, да пишем заупокойни служби, да четем Псалтир заупокой, да правим панихиди – ето това са нашите духовни задължения към починалите. А колко голяма духовна милост е да направим помен за хора, които нямат близки или за които знаем, че няма кой да им направи помен. Нека нашата грижа не се ограничава само с паметници и некролози, нашата грижа е преди всичко духовна – ще рече молитва и милостиня за упокой на починалия.
Затова и свери Йоан Златоуст пише: „Неслучайно е узаконено от апостолите да правим помен пред страшните Христови тайни, те знаели, че от това умрелите имат голяма полза, голямо благодеяние. Ненапразно правим приношения за умрелите, ненапразно се молим за тях, ненапразно даваме милостиня – всичко това е установил Дух Светий, за да имаме полза един от друг.“ Затова с всичките сили на нашите сърца да казваме „Господи, прости всяко съгрешение, волно и неволно и помилуй всички наши отци, братя и сестри в място, където няма скръб, ни болка, ни въздишка, но живот безкраен.“ А Всемилостивият Спасител, надяваме се, ще облекчи и отпусне техните грехове. Братя и сестри, дано да има и за нас кой да се помоли и да направи помен! Амин!
Светлината на Храма 