Братя и сестри,
Днешната неделя, когато възпоменаваме Господнята притча за митаря и фарисея, днешната неделя е началото на нашата подготовка за благодатното, спасително и същевременно усилно време на Великия пост. Неслучайно Светата Църква премъдро възпоменава точно тази притча, която е изобличение на всички, които смятат себе си за праведни.
Двама толкова различни люде влизат в храма. Фарисеят е образован, духовно вещ в свещените писания, стриктен изпълнител на Мойсеевия закон, уважаван и почитан от всички, истински духовен водач. Той застава, застава отделен от тълпата и се моли Богу. Но тази фарисеева молитва е пълна с гордост, самодоволство, егоизъм, лицемерие и презрение към всички други.
Фарисеят благодари, че не е като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци, че не е като този окаян митар, който в дъното на храма не смее да вдигне глава в покаяние и горест.
Фарисеят дава десятък от всичко придобито, пости два пъти седмично, неговите отношения с Бога са отдавна уредени.
Той е благодарен, че не е грешник, не е като другите, няма нищо общо с тях, далеч е от техните грехове, запазен е в чистота и праведност. Така си мисли този високомерен и тесногръд служител на закона.
Митарят, „като стоеше надалеч“, както пише евангелист Лука, не смее да вдигне поглед към небето, но се удря в гърди и се моли: „Боже, бъди милостив към мене, грешника“.
И ето, Господ Иисус Христос, Второто Лице на Света Троица, ни разкрива тайната, кой от двамата ще си тръгне повече оправдан.
Затъналият в грехове, отстъпилият от закона, презреният от всички митар, служител на езическата власт, и прокълнат от мнозина, ще си отиде оправдан в по-голяма степен от високомерния фарисей.
Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат, казва Спасителят.
Трябва добре да помним поуката от тази притча. Защото дори да мислим, че имаме изряден живот от младини, дори да постим, да благотворим, да се черкуваме и причастяваме, дори да живеем в храма, нищо не може да ни предпази от червея на гордостта, който ни въздига в собствените ни очи като големи праведници
Нищо, нищо не ни ползват външните форми а християнско благочестие, ако в сърцата си сме похитени от демона на себелюбието и високомерието. Дори напротив, всичките ни старания ще идат за наша погибел, ако Затова и Църквата до днес се моли с молитвата на митаря. И до днес казваме на всяко богослужение, на всяка молитва: „Господи, помилуй“, „Господи, прости“, „Господи, бъди милостив към мене, грешния“.
Ето тази молитва е нашата молитва, молитвата на каещия се грешник. Тази молитва е спасителна, ако е съпроводена със съзнанието, че от грешниците първият съм аз, както казваме в предпричастните молитви.
Да се пазим от фалшивото самомнение, от мнима праведност. И когато дойдем в храма на богослужба, за да се потопим в неописуемото море на светлина и благодат, каквото е Светата Литургия, трябва да сме благодарни, че макар и грешници, Бог е отворил сърцата ни за присъствие на най-великото дело на този свят. И да измолим Божията благодат да освети скритите дори от самите нас тайни кътчета на сърцата ни, та да се покаем за трудно различимите, но гибелни недъзи – гордостта, самолюбието, тщестлавието и презрението към другите.
Молим Божията сила да ни укрепи в това велико дело за спасение на нашите души, което собствено е делото на нашия живот.
Призоваваме всички, които още не са гледали православния филм „Не затваряй очи“, да го направят. Още повече, че този филм е благословен от нашия патриарх. Филмът е вдъхновяващ разказ за пътя към Христа, за покаянието, чудото и светостта, при това филм, който запълни празнотата в този жанр – да разкаже на българите с художествените средства на кинематографията за тесния път на спасението.
Божието благословение да е с всички нас, по молитвите на Майката Божия и на всички светии. Амин!
Иконата е копирана от store.ancientfaith.com
Светлината на Храма 