Братя и сестри,

        Голяма е нашата отговорност като християни, защото носим най-светлото име – името на Христа, наричаме се с божествено звание – Христови приятели, Христови угодници, следващи Христа. Това значи названието „християнин“.
        А колко малко съответстват нашите мисли, ум и дела на това най-високо звание. И колко често Божието име се похулва заради нашите грехове …
        Не можем да се оправдаем с незнание, защото вече всички книги – Библията и много православна литература са ни достъпни. Можем, ако искаме, и електронно да слушаме православни беседи. Никой още не ни е забранил да посещаваме църквата.
       А колко топлохладни сме всъщност ние, ние, които редовно сме тук. Влизаме, за да поискаме някаква молитва, някаква треба, без да съзнаваме, пристъпили прага на храма, че сме вече в подножието на Тавор.
       Идем при Бога само когато сме в страдания и беди, и твърде често като 10-те прокажени, които Христос изцели, забравяме да благодарим Богу за всичките Му благодеяния.
      Не желаем да очистим мрачното и зловонно подземие на нашето сърце, за да може Светият Дух да заживее в него. Дори нещо повече, изобщо не съзнаваме, че сме големи грешници, изобщо не мислим за истинско покаяние. Нашата изповед е формална, а светото Причастие – закономерност, с която се срещаме 4 пъти годишно.
       Всичко това е много тъжно! Вкаменелото безчувствие изцяло е помрачило нашия духовен взор. Говорим за Бога, а не живеем за Бога. Отделяме по няколко сънливи минути за молитва, а често дори и това не правим.
        За окайване е нашият живот, който изтича и се стопява. Стопява се безценното време, дадено ни да научим най-важния урок – самопринуждението към духовен труд за придобиване Царството Божие.
        Да даде Господ, да даде Всемилостивият наш Спасител да се осъзнаем навреме – в дните на този наш кратък земен живот, за да смогнем да принесем плод на покаяние и сърдечна молитва.
        По застъпничеството на Майката Божия, на днес чествания светец Климент Анкирски и на мъчениците с него, придобили Царството след нечувани страдания, Господ да ни прости и помилва, да ни вразуми и облагодати. Амин!