С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле, и си изобличил нечестието на мъчителите. С камъни убит от ръцете на беззаконници, венец от десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил, като си казал: Господи, не им зачитай този грях.

Братя и сестри,

          Днес, когато тържествуваме рождественската радост, когато ведно с ангели и човеци възгласяме „Слава във висините Богу и на земята мир“ – днес, Светата православна църква възпоменава благочестивия живот и мъченическата кончина на първомъченик и архидякон Стефан.
          Името Стефан значи увенчан, увенчан с нетленен мъченически венец. Той е убит от хвърлялите камъни, озверели сънародници, от юдеите, въставащи срещу Христовото благовестие, което архидякон Стефан неуморно разяснява.
          И въпреки че виждат сияещото като на ангел Стефаново лице, който дръзновено проповядва истината, че Иисус е очакваният Месия – освирепелите юдеи извеждат Стефан от синедриона и го убиват с камъни, както повелява Мойсеевият закон за светотатците.
          И не случайно днес се чете евангелското четиво за злите лозари. В тази притча Господ Иисус Христос разказва за стопанина, който насажда лозе и си отива.
          Стопанинът на лозето – Бог Отец, изпраща своите слуги щом наближава гроздобер. Гроздоберът е символ на скорошното пришествие на Христос, предвещано от Божиите слуги – пророците. Но всички Божии слуги са убити от злите лозари. „Едного набиха, другиго – убиха, а трети с камъни пребиха“ – пише евангелист Матей.
          Да, Господните пророци изпиха до дъно чашата на страдания и гонения. Така и Божият угодник, служителят Господен Стефан – началникът на дяконите в ранната църква, началник на онези, които служат и обгрижват – бе убит с камъни. Умирайки, увенчаният с правда и кротост първомъченик се моли за своите убийци с думите „Господи, не им зачитай тоя грях.“
          Да, заради жестокостта на лозарите – разпоредници на Божиите обещания, лозето – духовната нива се отне от юдейския народ и се даде на други лозари – на повярвалите езичници, за да дават плодове навреме.
          А тия плодове са вярата, надеждата и любовта в Христа.
          И ние – като следовници Христови, като божествен виноград, Божие лозе, като възпламенени със Стефановото упование Богу – трябва да принасяме духовен плод – плод на опазване заповедите и покаяние. 
          Затова честваме архидякон Стефан, затова тържествуваме светиите – защото гледаме на примера на техния живот и на свършека на този живот, който им отрежда вечна слава в Божието Царство. И като имаме пред очи техния подвиг, подражаваме на вярата им.
          Така поне трябва да бъде.
          Братя и сестри, 
          Живеем в лукави времена. Живеем във време, когато истината се примесва с лъжа, богопротивното се възглася от най-високите места, а в църквата нахлува светският дух и отстъплението от светоотеческите принципи.
          Да усилим молитвата, да не губим упованието във всеблагия Божи промисъл, който е отредил да живеем точно в това време, точно тук и сега.
          И да се молим, да се молим да не отпаднем от вярата, от лоното на апостолската ни Църква, да се молим да не загубим правилната посока – спасителния Христов път, да се молим да не съучастваме в безплодните дела на мрака, а напротив – да ги разпознаваме и да бягаме като от огън от тях.
          И да имаме, по молитвите на Майката Божия, на всички ангели и светии, да имаме поне частица от богоотдадената твърдост на свети първомъченик и архидякон Стефан.
          Честит и благословен празник!
          Честито на всички именици!
          Божието благословение да е с всички нас! Амин!

Копирайте: Propoved na Stefanovden, 2024

Икона: https://bg-bg.facebook.com/HramSvetaTroicaGabrovo /Житиеписната икона на свети първомъченик и архидякон Стефан е изписана от зографа Иванчо хаджи Василович от Габрово по поръка на дядо Цоньо и се намира в храм „Свети Николай“ с. Поповци/

към Начало