Евангелско четиво
Лука 14:16-24
А Господ му отвърна: Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина, и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и ще трябва да отида да я видя, моля те, извини ме.
Другият рече: Купих си пет рала волове и отивам да ги опитам, моля те, извини ме.
Третият рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: Излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
И рече слугата: Господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
И рече господарят на слугата: Излез по друмища и плетища, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
Защото, казвам ви: Никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.
Братя и сестри,
Всемогъщият и всемилостив наш Творец кани всички на голямата вечеря. Чухме, че в евангелския текст е казано „мнозина“, но светите отци знаят, че под „мнозина“ се разбира „всички“. Всички човеци, от всички времена и народи са поканени на брачния пир на божествената любов.
Отец изпраща слугата си да каже: „Дойдете, вече всичко е готово“. Под образа на слугата от Господнята притча ние разбираме нашия Господ Иисус Христос, Който прие образ на раб, смири се, живя като обикновен Човек до 30-годишната си възраст и прие кръстна позорна смърт, за да съкруши адовата сила. Но виждаме и поканените – първи сред тях са книжници, фарисеи, законоучители, водачи на богоизбрания еврейски народ, които би трябвало веднага да се затекат към голямата вечеря и да се поклонят Богу, но те започват да се извиняват. Едни са затрупани с работа и грижи житейски, купили рала волове и отиват на нива, други си купили земя и са изцяло погълнати от ежедневното и преходното. Други пък са заети с насладите на тоя свят, чийто символ е женитбата.
Така никой от тези поканени, първи призовани на Господнята вечеря, не желае да дойде.
Тогава стопанинът на къщата – Бог-Отец нарежда на Сина да иде и да доведе бедните, маломощните, хромите и слепите. Тези окаяници са всъщност презрените митари и грешници, които Христос чрез Своята проповед обръща към светлината и въвежда в Небесното Царство. Макар духом хроми и слепи за истинското богопознание, общението с Богочовека ги въздига до Божии избраници, Божии приятели, за които има място на Господнята вечеря.
А накрая онези, събрани от друмища и плетища, са повярвалите в Христа езичници, които с радост приемат Божията покана. Макар и духовно несретни, бездомни, лишени от истинския Божи дом – храма и от истинската вяра – вярата в Единия Бог, те се отзовават и идат на сватбения пир, приемайки Христа.
А тези, които бяха поканени първи, не ще вкусят от Господнята вечеря. Защото мнозина са звани, а малцина призвани.
Да, всички са повикани, но малцина ще се отзоват на тази Господня покана.
Тази притча е насочена към всички хора. И в най-голяма степен е насочена към нас, християните, кръстените, запечатани с печат-дара на Светия Дух и осветени от църковните Тайнства. Дали наистина се трудим, за да насядаме на тази преизобилна с духовни блага вечеря?
Дали наистина сме приели Христа със сърцата си, а не само на думи?
Да не би да сме в числото на първите поканени, заети с ниви, работа, грижи, женитби и всевъзможни занимания, които ни пречат да тръгнем по Божия път? Да не би само да си мислим, че вървим по Божия път, а всъщност да сме топлохладни – умерено вярващи, служещи и на Господ, и на света с неговите страсти?
Чували сме, че има хора, които говорят, че не могат да дойдат на църква, защото ходят на работа и са много заети. Не могат да намерят време за изповед и причастие. Други пък живеят в църквата, всеки ден са в храма и на богослужение и пак не пристъпват към изповед. Трети пък забравят, че болестта им се вменява вместо пост, и имат право да се изповядват и причастяват, дори със съвсем смекчен пост. А има и такива, които не знаят какво да изповядват, виждат се безгрешни като фарисея от притчата, който надменно презира грешния митар.
Тази наша дружба със света – да отделяме Богу, на молитвата и службите, на Тайнствата и духовните книги по-малко време, отколкото на сериали, раздумки, клюки, занимания с телефона и всичко, с което светът ни оплита – това ни отдалечава от Господнята вечеря и Царството Божие.
А поканата да идем там, изпратена ни свише – тази покана често получаваме чрез тъгите и скърбите в нашия живот, с които Господ ни пробужда от обичайното ни вкаменело безчувствие, за да тръгнем по тесния път на спасението.
Братя и сестри, да даде Бог да се намерим един ден сред покаялите се грешници в Царството Божие.
Копирайте Проповед на 11-та Неделя след Неделя подир Въздвижение, 2024
Светлината на Храма 