Братя и сестри,

          Ние сме в благодатното време на Рождественските пости. Благодатен за нашето покаяние и спасение е сегашният час, когато призовани от Господа, с пост и молитва, със съкрушение и търпение насочваме взора си към нашето вътрешно устроение. Да видим язвите и немощите на собствената си душа и да принесем покаяние – това е част от същинския живот на християнина. Да не гледаме греховете на нашите  братя, да прощаваме и да се молим, да ограничим светския кипеж в своите мисли и чувства – към това ни призовава Светата Църква.
          И да се молим Богу да постъпваме правилно, правилно не по светски, а по духовен начин да постъпваме, като се пазим от самолюбие, самомнение и корена на всяка злина – нашата вездесъща гордост.
          Да бъдем снизходителни към немощите на другите, а строги към своите собствени немощи – това е признак за духовно здраве.
          И да се покайваме за осъждането, злопаметността и самолюбието, които постоянно терзаят нашите души.
          Да се покайваме докато още можем, докато сме на този свят, даден ни от милостивия Бог за подготовка за вечността.
          Да не отлагаме нито изповед, нито причастие, защото не знаем свършека на дните си. И да отделяме повече време за душеспасителни четива, а не за филми, които нищо не ни ползват.
          Защото преходен е образът на тоя свят. И дори никакъв ужасен грях да не сме сторили, пак ще трябва да дадем отчет в деня на Съда за нашата топлохладност, за дружбата ни със света, за пропилените безценни мигове, когато сме могли да се молим, а не сме го правили.
          Бог да благослови усилията ни по пътя на спасението, който е тесен и трънлив, но благодатен и който единствен води в небесния чертог. Амин!