Братя и сестри,

        Днешното литургийно евангелско четиво (Лк.16:19-31) предава Господнята притча за богаташа и бедния Лазар. Подобно на другите Христови притчи и тази се отнася не само за Христовите слушатели, но за всички хора във всички времена.
        Един безгрижен богаташ пирува бляскаво. Целият му житейски път е низ от удоволствия и наслади. При вратите му, незабелязан от богатия, лежи бедният и болен Лазар, измъчван от тежко и будещо погнуса заболяване. Лазар е окаян не само защото е болен, но и защото е в крайна, унизителна варварска нищета. Той е сам, напълно сам, изключен от човешкото общество, поради отвратителното си заболяване. Цялото му тяло е в струпеи и единствено кучетата доближават нещастника, за да ближат гноящите му рани. Нищо повече не ни казва евангелието за този беден Лазар. Но най-вероятно Лазар наред със своята нищета и окаяност е бил смирен и кротък, не е роптаел и не е проклинал Бога, Който допуска тъй различно съществуване за богаташа и бедняка.
        Откъде разбираме, че Лазар не е роптаел?
        Разбираме това, че е кротък и смирен, от неговата задгробна участ. Ангелите го занасят след кончината му в лоното Авраамово – там, където пребивават патриарсите и праведниците от създание мира.
        А безсърдечният богаташ, който дори не беше забелязал струпавия Лазар пред портите си, трябваше да отиде в ада.
        И когато богаташът се моли на Авраам, Лазар да бъде допуснат, за да му помогне, Авраам му отвръща: „Чедо, спомни си, че ти получи доброто си приживе, а Лазар – злото. Сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.“
        Братя и сестри, да не ламтим да вземем доброто приживе. Да не съжаляваме, че имаме толкова изпитания, болести и немощи.
        Да не скърбим, че не сме в числото на преситените и лекомислени люде, които имат здраве, успехи, почести, кариера, слава и благоденствие.
        Да не роптаем, преди всичко да не роптаем, че в скърби, лишения и терзания минават дните ни. От нас Господ иска само едно – да претърпим, да претърпим изпратените за наше спасение изпитания.
        Защото Лазар, изхвърленият и окаян Лазар, получи райското блаженство единствено поради своето търпение и кротост. И сълзите, които проля приживе, се превърнаха в скъпоценна нетленна сватбена одежда за брачния пир на божествената любов.
        Затова и ние нека да имаме него за пример, да гледаме с духовен взор и да не роптаем. Защото завистта и ропотът ще погубят и без това малката ни възможност за спасение. Нека помним, че Господ иска да се спасим и да достигнем до познание на истината. И Той – Всемогъщият и Всезнаещ наш Създател знае колко са нашите слаби човешки сили. И по мярата на тия сили, които само Нему са известни, Той изпраща изпитанията, за да ни смири и устрои нашето спасение.
        Да даде Господ скърбите и болките, и злощастията да ни бъдат за спасение и за добра отсъда в часа на Съда. Амин.
         Божието благословение да е с всички вас.

Изображение: Богаташът и бедният Лазар – стенопис от манастира Kykkos в Кипър, изт. catholicsstrivingforholiness.com
Копирайте: Проповед на Неделя 5та след Неделя подир Въздвижение, 2024