Достославна Параскево, ти обикна пустинническия и безмълвен живот и с усърдие последва твоя Жених Христа, ти прие Неговото благо иго още в младостта си и мъжествено се въоръжи с кръстния знак срещу невидимите врагове, ти угаси жарта на страстите с постнически подвизи, пост, молитви и сълзи. И сега заедно с мъдрите девици, като предстоиш пред Христа в Небесния чертог, моли Го за нас, които почитаме твоята свята памет.

   Братя и сестри,    

       На днешния ден, когато честваме преподобната Параскева, известна у нас като Петка Българска, на днешния ден Църквата ни припомня евангелското четиво, в което Господ разказва притчата за 10-те девици.
      Както всички Господни притчи, и тази е преизпълнена с божествена премъдрост и поучение свише. Десетте    девици, които чакат да дойде Жениха – Христа, са всички люде по света, които неизбежно след кончината си ще се срещнат на Съда със своя Създател. 
      Царството Небесно е сватбен чертог, в който ще влязат само мъдрите – тоест онези, които са поддържали своите духовни лампади с горенето на милосърдието, добри дела и светла вяра. Те са добре подготвени за внезапното дохождане на Младоженеца – Христа, дохождане, което за всички нас е свързано с нашия смъртен час – незнаен за нас, но неизбежен, когато ще се изправим пред Божия престол, за да дадем отчет за всички дела, думи и мисли от нашия земен път.
      Така, със силно сияещ светилник на вяра и милосърдие е влязла в небесния чертог и света Петка, прославената българка, по род от Епиват, която още преди да се отдаде на отшелничество е обличала със скъпите си дрехи просяците и просякините. А после, в уединение, в молитвени подвизи и въздишки, в коленопреклонение и борба с невидимите врагове, Божията благодат е увенчала мъдрата дева Петка с неувяхващия венец на Божията слава.
       Нетленни и благоуханни, източващи чудеса, нейните мощи са извадени от епиватската земя, а по-късно донесени в Търново, по искане на христолюбивия цар Иван Асен, където престояват цели два века. Затова смело можем да наричаме света Петка българска светица – не само защото в Епиват през 11 век живее българско население, но и защото тя е закриляла молитвено и Втората българска държава чрез своите мощи. Днес източващата чудеса рака с нейните мощи е в Румъния, в града Яш, и мнозина от целия православен свят отиват на поклонение и просят нейните молитви.
       Днес се молим, украсената с добродетели и милости света Петка да се застъпи за всички нас. Да се застъпи, та да се окажем в часа на Съда с пълен и горящ от вяра и милосърдие духовен съсъд, да се окажем в числото на разумните, на онези, които имат ум Христов и не са пропилявали напразно скъпоценното време на земния живот, дадено ни за покаяние и възрастване в доброто.
       Защото ние  не знаем кога ще дойде краят. И точно защото не знаем края на нашия живот, трябва да полагаме усилия да сме винаги подготвени, по своите слаби сили, разбира се. Да не пропускаме молитвите си, да не отсъстваме от служба, да се покайваме и изповядваме – не формално, а от дън душа, да правим милостиня с разсъдителност, да помним, че всичко, дори нашите мисли ще се открият в съдния ден, да бъдем милосърдни и да прощаваме, както казваме ежедневно на Бога: „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“. Да не забравяме целта на нашия живот, а именно подготовката за блажената вечност.
       И по молитвите на Майката Божия, на ангелите и светиите, сред които и преподобната наша Петка Българска, дано да бъде отсъдата ни от дясната страна, страната на покаялите се, удостоени с богосъзерцание вовеки. Амин!

Копирайте Проповед на Петковден, 2024

Иконата е копирана от m.filckr.com