Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним? А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.

Благочестиви християни,

          Неверието  в Бога развращава човека и го подтиква към извършване на всякакви престъпления. Когато пък престъплението вече е извършено, съгрешилият в повечето случаи не съжалява за него, а си търси множество самооправдания и самоизвинения. Днешният свят дори вече е узаконил най-гнусни и страшни престъпления и ентусиазирано ги насърчава и подкрепя. Това са например престъпленията на блудството, прелюбодейството, мъжеложството, детеубийството… Грехът е станал норма на поведение. Спасението все повече се превръща в лично дело. В този свят, който е пламнал като геена от всички страни, за нас, християните, също има опасност да изгорим. Това може да стане, ако се повлечем след света и той ни поведе като овце на заколение в своята касапница. Такава опасност има и това се вижда от следния пример.
          Мъж и жена от Атина с три деца много се разстроили, когато разбрали, че им се е заченало четвърто дете. Макар че били вярващи, решили да прекъснат нежеланата бременност. За щастие попаднали на лекар, който бил православен християнин и който прекрасно знаел какво престъпление е абортът с всичките му ужасни последици. Затова той се опитал да вразуми съпрузите и ги запитал: „Имате ли деца?“ „Да, три.“ – бил отговорът. „Тогава ще ви дам един съвет – казал лекарят – Щом не искате да имате повече от три деца, убийте едно от вече родените, за предпочитане най-малкото, за да може детето, което сега е заченато, да се роди и да приеме свето Кръщение. При това и съпругата Ви ще избегне опасностите от един несполучлив аборт с всичките му лоши последици.“ „Това беше достатъчно – признават шокираните съпрузи. – Ние добре разбрахме какво щяхме да направим.“
          Църквата счита аборта за убийство и налага същата епитимия на жените, извършили този грях, каквато и на другите убийци. Св. Максим Изповедник пише: От момента на зачатието младенецът получава душа и едновременно се започва формирането на неговото тяло.
          Грехът е своего рода безумие – доброволно безумие. Св. ап. Павел точно това казва: Те (езичниците, грехолюбците – б.м.) се заблудиха в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи; наричайки себе си мъдри, те обезумяха … Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда (Римл. 1:21-22; 26-27).
          Каква отплата? Ето каква: Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето, и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и всички растения земни (Бит. 19:24-25). Заради какви грехове? Заради блудството и разврата на жителите му, заради мъжеложството и още много такива дела, достойни за смърт (Римл.1:23).
          Не е тайна, че днес в Содом и Гомора са се превърнали десетки, а може би и стотици и хиляди градове, но ние няма да ги съдим, нито ще ги назоваваме поименно, а ще ги предоставим на справедливия Божий съд. За нас самите е далеч по-важно да не превърнем собствените си душа и сърце в духовен Содом и Гомора, за да не ни постигне същата участ, каквато постигна тези два града. А това би могло да стане, според предупреждението на Спасителя, ако отхвърлим неговата евангелска проповед: Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморскав съдния ден, отколкото на оня град (Мат. 10:14-15). Това ще се случи с нас и ако се отклоним от Православната вяра и от учението на Православната църква: Ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар (Мат. 18:17).
          Справедливостта и чувството за духовна трезвост, към които трябва да се стреми всеки християнин, изискват от нас да обърнем Христовите думи: О, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? към самите нас и единствено към самите нас. Защото ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас (1 Иоан 1:8). Ако пък изповядваме греховете си, Той (Бог – б.м.) е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда (1 Иоан 1:9). Тогава Христос ще бъде с нас, ще влезе в нас и ще вечеряме с Него, и Той с нас (Откр. 3:20), на Трапезата на Неговата Божествена Евхаристия. Тогава Той ще ни дълготърпи, според боговдъхновеното слово на пророка: Да идем и да се върнем при Господа! Защото Той ни нарани – и Той ще ни изцели, порази – и ще превърже раните ни … и ще живеем пред лицето Му (Ос. 6:1-2).

Братя и сестри,

          Ето, Господ иде скоро и отплатата Му е с Него, за да въздаде всекиму според делата му (Откр. 22:12). Но Той дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние(2 Петр. 3:9).
          Да завършим това бедно слово с богатото слово на св. Павлин Нолански, което гласи: Войне Христов, който си въоръжен от апостола с шлема на спасението, бронята на правдата, щита на вярата, меча на истината и силата на Светия Дух! Твърдо стой в небесните си оръжия и угасявай нажежените вражески стрели с извора на мъдростта и с потока на живата вода у себе си! Пази онова, което ти е поверено, вярата опази, стреми се към правда, имай в себе си любовта Христова, стреми се да достигнеш търпение, упражнявай се в благочестие … бъди трезвен, във всичко се труди, бори се с добрия подвиг… Впрочем, пази се за теб венецът на правдата, който ще даде в оня ден Господ, праведният Съдия, на тези, които са възлюбили Неговото явяване (2 Тим. 4:8). Амин.

Източник: Николов, И. Неделни проповеди по евангелските четива, Православно издателство „Витезда“