Братя и сестри, 

          Днес честваме една велика страдалница – майка, християнка, чиито дечица, заради Христа са убити пред очите й.
             Това са света София и трите й дъщери – Вяра, Надежда и Любов, като Любов, най-малката, е била на 9 години в момента на изтезанията.
             Нека пред очите ни винаги да са тези примери за носене на кръста на страданията. Тези примери, макар и превишаващи слабите ни човешки сили, показват дивното действие на Божията благодат, когато може приживе да съзрем, въпреки мъката, през мъката, през Голгота, възкресението и райската обител.
             Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на света София и невръстните мъченички – Вяра, Надежда и Любов.
             Честито на всички именици! Амин!

Иконата е копирана от Иконопис.bg

      Спаси Господи Твоите люде и благослови Твоето достояние, победа на православния български народ дарявай над противниците и запази с Твоя кръст наследието Си.

Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен –
Кръстовден – 14 септември

            Православната църква извършва поклонение на светия Кръст Господен няколко пъти през годината. Най-честваният празник на Кръста е Кръстовден.
            На Кръстовден се честват следните събития: 1. Чудесното явяване на светия Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на Кръста от персийски плен.

Има още →

Твоето Рождество, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос Бог наш, и като унищожи клетвата, даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни живот вечен.

За празника Рождество Богородично

Рождество Богородично е един от най-големите празници на православната църква.
           Родителите на света Дева Мария – светите Йоаким и Ана, които църквата нарича „богоотци“, до старините си нямали деца. При израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
           Йоаким тъжал дълбоко.  Когато скръбта му станала преголяма, отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там той прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо, както някога с Авраам, който станал баща в дълбоки старини.
             Ана затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

             – Господи, цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня… Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене.
           Ана вложила цялата си душа в тая молитва. И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:
          – Ано, Ано, твоята молитва е чута. Ти ще родиш благословена дъщеря и чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.
             В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му известил тази радост.
             Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма. Те дали обещание, че ако им се роди дете, ще го дадат в служба на Бога.
           На 9 декември православната църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в който света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември, пречистата Дева се родила на света.

Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним? А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.

Благочестиви християни,

          Неверието  в Бога развращава човека и го подтиква към извършване на всякакви престъпления. Когато пък престъплението вече е извършено, съгрешилият в повечето случаи не съжалява за него, а си търси множество самооправдания и самоизвинения. Днешният свят дори вече е узаконил най-гнусни и страшни престъпления и ентусиазирано ги насърчава и подкрепя. Това са например престъпленията на блудството, прелюбодейството, мъжеложството, детеубийството… Грехът е станал норма на поведение. Спасението все повече се превръща в лично дело. В този свят, който е пламнал като геена от всички страни, за нас, християните, също има опасност да изгорим. Това може да стане, ако се повлечем след света и той ни поведе като овце на заколение в своята касапница. Такава опасност има и това се вижда от следния пример.
          Мъж и жена от Атина с три деца много се разстроили, когато разбрали, че им се е заченало четвърто дете. Макар че били вярващи, решили да прекъснат нежеланата бременност. За щастие попаднали на лекар, който бил православен християнин и който прекрасно знаел какво престъпление е абортът с всичките му ужасни последици. Затова той се опитал да вразуми съпрузите и ги запитал: „Имате ли деца?“ „Да, три.“ – бил отговорът. „Тогава ще ви дам един съвет – казал лекарят – Щом не искате да имате повече от три деца, убийте едно от вече родените, за предпочитане най-малкото, за да може детето, което сега е заченато, да се роди и да приеме свето Кръщение. При това и съпругата Ви ще избегне опасностите от един несполучлив аборт с всичките му лоши последици.“ „Това беше достатъчно – признават шокираните съпрузи. – Ние добре разбрахме какво щяхме да направим.“
          Църквата счита аборта за убийство и налага същата епитимия на жените, извършили този грях, каквато и на другите убийци. Св. Максим Изповедник пише: От момента на зачатието младенецът получава душа и едновременно се започва формирането на неговото тяло.
          Грехът е своего рода безумие – доброволно безумие. Св. ап. Павел точно това казва: Те (езичниците, грехолюбците – б.м.) се заблудиха в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи; наричайки себе си мъдри, те обезумяха … Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда (Римл. 1:21-22; 26-27).
          Каква отплата? Ето каква: Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето, и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и всички растения земни (Бит. 19:24-25). Заради какви грехове? Заради блудството и разврата на жителите му, заради мъжеложството и още много такива дела, достойни за смърт (Римл.1:23).
          Не е тайна, че днес в Содом и Гомора са се превърнали десетки, а може би и стотици и хиляди градове, но ние няма да ги съдим, нито ще ги назоваваме поименно, а ще ги предоставим на справедливия Божий съд. За нас самите е далеч по-важно да не превърнем собствените си душа и сърце в духовен Содом и Гомора, за да не ни постигне същата участ, каквато постигна тези два града. А това би могло да стане, според предупреждението на Спасителя, ако отхвърлим неговата евангелска проповед: Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморскав съдния ден, отколкото на оня град (Мат. 10:14-15). Това ще се случи с нас и ако се отклоним от Православната вяра и от учението на Православната църква: Ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар (Мат. 18:17).
          Справедливостта и чувството за духовна трезвост, към които трябва да се стреми всеки християнин, изискват от нас да обърнем Христовите думи: О, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? към самите нас и единствено към самите нас. Защото ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас (1 Иоан 1:8). Ако пък изповядваме греховете си, Той (Бог – б.м.) е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда (1 Иоан 1:9). Тогава Христос ще бъде с нас, ще влезе в нас и ще вечеряме с Него, и Той с нас (Откр. 3:20), на Трапезата на Неговата Божествена Евхаристия. Тогава Той ще ни дълготърпи, според боговдъхновеното слово на пророка: Да идем и да се върнем при Господа! Защото Той ни нарани – и Той ще ни изцели, порази – и ще превърже раните ни … и ще живеем пред лицето Му (Ос. 6:1-2).

Братя и сестри,

          Ето, Господ иде скоро и отплатата Му е с Него, за да въздаде всекиму според делата му (Откр. 22:12). Но Той дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние(2 Петр. 3:9).
          Да завършим това бедно слово с богатото слово на св. Павлин Нолански, което гласи: Войне Христов, който си въоръжен от апостола с шлема на спасението, бронята на правдата, щита на вярата, меча на истината и силата на Светия Дух! Твърдо стой в небесните си оръжия и угасявай нажежените вражески стрели с извора на мъдростта и с потока на живата вода у себе си! Пази онова, което ти е поверено, вярата опази, стреми се към правда, имай в себе си любовта Христова, стреми се да достигнеш търпение, упражнявай се в благочестие … бъди трезвен, във всичко се труди, бори се с добрия подвиг… Впрочем, пази се за теб венецът на правдата, който ще даде в оня ден Господ, праведният Съдия, на тези, които са възлюбили Неговото явяване (2 Тим. 4:8). Амин.

Източник: Николов, И. Неделни проповеди по евангелските четива, Православно издателство „Витезда“