И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. И като разпусна народа. Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък. А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме! Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни? И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син! И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

Братя и сестри,

          В днешното литургийно евангелско четиво свети евангелист Матей разказва за дивно чудо на нашия Господ Иисус Христос – а именно ходенето на Спасителя по развълнуваното Галилейско море. 
          Късно през нощта, след часове силна буря, която блъска кораба на Господните ученици, Христос иде към тях, след като се е уединил за молитва на планината.
          Тази гледка – на ходещия по развълнуваното море Христос, смайва и потриса апостолите. Ужасени от бурята, а сега и от това чудо, което прилича на видение – толкова надхвърляща законите на естеството е тази гледка, че потресени, учениците извикали от смущение и страх.
          Но Господ ги успокоява и утешава с думите : „Аз съм, не бойте се !“.  Тогава пламенният апостол Петър пожелава да тръгне по водата към своя любим Учител.
          И наистина – с разрешението на Спасителя Петър излиза от кораба и прави крачки по вълните към Вездесъщия Христос.
          Да, и нему Господ позволява да надмогне, да надхвърли границите на естеството. Петър върви по водата на развълнуваното море. В мига, когато отклонява поглед от Спасителя към водната бездна, в мига, когато се разколебава неговото упование и той усеща несигурност – в този миг Петър започва да потъва. Така и ние започваме да потъваме духовно в този миг, когато отклоним взор от нашия Избавител и се насочим към стихията на земното, която без Бог всеки миг ще ни погълне.
          „Маловерецо, защо се усъмни?“ – пита Господ своя апостол. А този въпрос е отправен към всички нас. Защото Онзи, който е основал небето и земята, Онзи, чрез Когото всичко е станало, Промислителят и Изкупителят е силен и за нас да промени природния закон, който Той Самият е създал. И тогава се случва чудото.
          И въпреки че не сме видели някой да ходи по вода, знаем, знаем от житията как през води и реки са минавали велики Божий подвижници. Знаем и за най-великото Божие чудо, сторено за нашето спасение – чудото но Боговъплъщението. И всеки от нас е свидетел на чудо, случило се в олтара на собственото му сърце, а именно възпламеняването искрата на вярата, която Светият Дух разпалва с неизказани въздишки. А и отварянето на очите ни всяка сутрин за живот на този свят – време, дадено ни за подготовка за блажената вечност – ето едно всекидневно чудо, което се случва с всеки от нас. И това е чудо, Божия милост, която ние неблагодарните и злонравните мислим за наше исконно притежание, като забравяме, че животът ни е подарен от Бога и че Бог ожида нашето спасение. И още много, много чудеса всеки от нас може да разкаже, защото за да видиш чудесата, трябва да имаш очи за тях.
          А ние, като вярващи, би трябвало да имаме точно такива очи – очи на благодарни Богу чеда, очи на възлюбили Църквата синове, очи на покаяли се грешници, уповаващи се на Божията милост. Защото освен вярата и упованието Богу, ние всъщност нищо не притежаваме, ако и да имаме целия материален свят.
          Господ да ни умъдри, да ни помилва, да ни подкрепи със Своята всемогъща десница по пътя на развълнуваното и страшно житейско море. И да усили у нас вярата, от която няма нищо по-ценно. 
          Божието благословение да е с всички вас, по застъпничеството но Пресветата, Пречистата Царица Небесна – Владичицата Богородица, Майка на всички вярващи. Амин!

          Иконата е копирана от http://www.vidinskamitropoliya.com

  При раждане си съхранила девството,
при смъртта не си изоставила света, Богородице,
представила си се пред Живота,
ти, която си майка на Живота,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

 За Успението на нашата Владичица

           На 15-ти август (28-ми по стар стил) честваме най-тържествения Богородичен празник. Честваме Онази, която е облажавана от всички родове, Пречистата, Пресвятата, удостоена да стане Вместилище на Невместимия, Едничката, която роди по чуден начин, роди нашия Спасител – честваме света Богородица. Сякаш този празник е по-почитан и от Рождеството на Девата, и от Въведението й в храма. Защото в мига на Своето Успение – блажената кончина на праведниците, в този миг Тя вече е на небето, най-близко до Своя Божествен Син, и може да изпросва милости за света.

Има още →

Братя и сестри,

          От първи август е началото на поста в чест на Успението на Майката Божия, което е и най-големият Богородичен празник. По стародавна традиция този пост е по-строг, а ние се стремим да продължим духовната си бран, да принесем покаяние и неосъдно да се причастим с Тялото и кръвта Христови. Да, месец август е време за почивки и екскурзии, към което ни предразполага и тази изпепеляваща жега. Но ние, като християни знаем, че има независим от календарното време духовен живот, духовен път на очистване от страстите и възкачване по тесния Голготски път на съразпъване с Христа. И това трябва да е цел на нашия живот, истинска цел. Защото знаем, че светското и духовното поприще не вървят ръка за ръка, че не може да се служи на двама господари. Затова и месец август – времето на подготовка за посрещане Успението на Майката Божия е време на духовен труд, усилена молитва у дома и в храма, време за покаяние и изповед.
          Предстои и посрещане на великия празник на Христовото Преображение – празник на Божията слава и светлина, които ние грешните сме удостоени да приемем всеки път със Светото Причастие. И макар да не съзерцаваме Божията светлина като древните християни, които непрестанно са се молили, ние пребивавайки на светата богослужба, сме невидимо облени от тази божествена светлина. И ставаме причастници на божествената светлина всеки път, когато се причастяваме за спасение.
          Да даде Господ и този път да пристъпим към Светата Чаша със съкрушение на сърцето, със сърдечно умиление и съзнание за собствената си греховност.
          Господ да се смили над нас и да ни помилва по Своята велика милост.
          Божието благословение да е с всички, начеващи спасителното дело на поста и с всички, които поради немощ или болест не могат да постят, но могат да се молят и да скърбят за греховете си, каквото е делото на всеки Христов следовник.
          Амин!

          Иконата е копирана от https:/azbyka.ru/