Дните на човека са като трева – понесе се над него вятърът и няма го и мястото му вече го не познава – казва псалмопевецът.
Братя и сестри,
Човешкият живот е твърде кратък. А ние – въпреки неговата краткост безгрижно пилеем безценното време за спасение. След грехопадението на Адам смъртта влезе в света и всеки, който е създаден на този свят неминуемо ще вкуси от нея. Дори нашият Спасител за да я разруши, за да плени адовото царство, доброволно прие да вкуси смъртта като слезе в царството на мрака да строши портите му и да изведе от века свързаните там праведници. От човешките създания единствени Енох и Илия не са вкусили смърт и те един ден ще дойдат, за да изобличат антихриста и ще бъдат погубени от него. Всички, всички други – богати, бедни, млади, стари, толкова различни по начин на живот и мислене сме смъртни. И по думите на апостол Павел – човеку е дадено да изживее един единствен живот, а сетне иде съдът. Да, това е истината, която всеки християнин знае и не бива да забравя – че е смъртен, както бяха смъртни, отходилите преди нас наши отци, братя и сестри. Но знаем също, че в страшния смъртен час, който е и началото на нашия съд пред Бога – в този страшен час имаме молитвите и застъпничеството на Църквата. Бог не е Бог на мъртви, а на живи – защото у Господа всички са живи. За тези наши покойници, живи у Господа, ние се молим, за тях четем Псалтир, техните имена поменават свещениците при безкръвната жертва – Светата Литургия, за тях раздаваме милостиня, помнейки безсмъртните слова на Сираховия син „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост.“ (Сир. 7:36) Ето това са заупокойните литургии на Църквата – благодатно застъпничество за нашите близки, за знайни и незнайни от века усопших, за починалите от създание мира досега. И като помним, че сме смъртни и ще отидем един ден в другия свят да се освободим от оковите на житейските грижи, от властолюбието, себелюбието, от всичките си амбиции, от дребнавите си страсти, от плътското си мъдруване. Защото единственото, което притежаваме е настоящето – пулса на нашата молитва към Всевишния. И това наше „Господи помилуй“ от съкрушените ни сърца – кой знае може да привлече Божествената благодат над нашите униващи, съсипани от скърби, уплашени от беззаконията и узаконеното отстъпление, слаби човешки души. Да се молим, братя и сестри, да се молим за Божия милост и за покойните ни близки, и за нас грешните. Та по молитвите на Майката Божия и тържествуващата църква, Бог да се смили над земната, войнстващата църква. Амин!
Светлината на Храма 