Четвърта неделя след Пасха – Неделя на Разслабления

 

Йоан 5:1-15

           Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Йерусалим. А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора. В тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.
          Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.
          Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: Искаш ли да оздравееш?
          Болният му отговори: Да, господине, но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата, когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.
          Иисус му казва: Стани, вземи одъра си и ходи.
          И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше.
          А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: Събота е, не бива да си дигаш одъра.
          Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: Вземи одъра си и ходи.
          Попитаха го: Кой е Човекът, Който ти рече: Вземи одъра си и ходи?
          Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.
          След това Иисус го срещна в храма и му рече: Ето, ти оздравя, недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
          Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.     

            Братя и сестри,
         В четвъртата неделя след Възкресението на нашия Господ и Спасител, Църквата представя пред очите ни евангелското четиво с разказа за изцерението на един парализиран от 38 години човек. Нещастният болен от младини е в това тежко и мъчително състояние – резултат от неговата греховност. Разбираме за това, защото Неговият Изцелител – Господ Иисус Христос, след стореното чудо го съветва: „Ето, ти оздравя; недей греши повече, за да не те сполети нещо по-лошо.“
          От тези думи ние разбираме, че разслабленият се е разболял вследствие на своите грехове, извършени на младини. Така тази тежка и тягостна болест го е предпазвала вероятно от още по-големи грехове и пороци.
          Но Господ Иисус Христос по Своето всемилосърдие спасява и тялото, и душата на парализирания. Той не само го изцелява, но го и предупреждава да не греши повече.

          Тези думи са насочени и към всички нас, които четем Словото Божие. Да не грешим вече, да не повтаряме своите прегрешения, да се борим с тях усърдно, с молитва, с изповед, с настояване до кървава пот, с призоваване Бог да ни укрепи в тоя труден и скръбен път на битка срещу нашите немощи – ето това е пътят на християнина. И ако се задълбочим в изправлението на собствената си душа, ще придобием зрение за своята разслабленост, за своята греховност. И най-вече, по Божия милост ще намалее нашата склонност да виждаме чуждите грехове. Ужасният навик да следим кой какво е направил, съсипва духовния ни живот. Той ни вкарва в непрестанно осъждане, което се е превърнало в един от най-коварните ни спътници. Осъждането е спътник, който разрушава духовните ни трудове, обърква духовния ни живот, отнема вътрешния ни мир.
         И тъй като не се молим достатъчно, не зовем постоянно: „Господи, помилуй“, изповядваме се рядко, причастяваме се рядко, ние ставаме лесна плячка на нашите невидими врагове. Неслучайно апостол Павел казва: „Слънце да не ви залязва гневни“.
        Изцелението на собствената ни разслаблена душа е най-важното дело – делото на целия ни живот, осъществимо единствено с благодатната помощ на Онзи, Който е казал: „Без Мене не можете да вършите нищо“. И е добавил: „Бъдете съвършени като Вашия Отец  Небесен“.
         Лошото е обаче, че въпреки своята разслабленост, някои виждат себе си като безпогрешни, праведни, добри хора, съкрушението им е само на думи, дори не знаят какво толкова имат да изповядват. С една дума, всичко това прилича на духовното състояние на фарисея от притчата. Ето от това трябва да се боим като от смъртна опасност – да се боим от прелъстителното самомнение, което ни представя фалшива, идеална представа за себе си, а увеличава до крайност чуждите грехове и заблуди.

        Господ да се смили над нас грешните, разслаблени и окаяни души. И да ни помилва по Своята велика и богата милост.
       Божията благодатна милост да е с всички вас. Амин!
Иконата е копирана от http://www.newliturgicalmovement.org
   
 

Вашият коментар