На преполовението на празника, жадуващата ми душа напой с водите на благочестието, защото на всички, Спасителю, си възгласил: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие!“ Източниче на нашия живот, Христе Боже, слава на Тебе!

            Празникът Преполовение е в средата на петдесетдневния период  между двата големи празника – Възкресение Христово и Петдесетница. На литургията се чете евангелския текст, който разказва как Христос дошъл в Иерусалим на празника  на шатрите. Когато евреите празнували този празник, те изграждали шатри (палатки) от палмови и миртови клонки като памет за четиридесетгодишното странстване в пустинята на израелския народ и неговия живот в шатри. Празникът продължавал 7 дни, през който се извършвал особен обред – свещениците излизали от Иерусалимския храм, отправяли се към извора Силоам, черпели вода в златен съд  и след като я внасяли в храма, първосвещеникът я изливал пред жертвеника. В последния ден на празника, който бил негова кулминация и затова се наричал велики, Господ произнесъл думите, които се споменават на този ден от Църквата: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие” (Йоан 7:37). Жадуващи са душите на хората, които търсят Бога. Водата, която Бог дава, е извор на вечен живот и вечни блага.

Стенописът е копиран от http://www.annunciation.ca.goarch.org

Йоан 5:1-15

           Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Йерусалим. А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора. В тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.
          Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.
          Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: Искаш ли да оздравееш?
          Болният му отговори: Да, господине, но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата, когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.
          Иисус му казва: Стани, вземи одъра си и ходи.
          И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше.
          А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: Събота е, не бива да си дигаш одъра.
          Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: Вземи одъра си и ходи.
          Попитаха го: Кой е Човекът, Който ти рече: Вземи одъра си и ходи?
          Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.
          След това Иисус го срещна в храма и му рече: Ето, ти оздравя, недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
          Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.     

            Братя и сестри,

         В четвъртата неделя след Възкресението на нашия Господ и Спасител, Църквата представя пред очите ни евангелското четиво с разказа за изцерението на един парализиран от 38 години човек. Нещастният болен от младини е в това тежко и мъчително състояние – резултат от неговата греховност. Разбираме за това, защото Неговият Изцелител – Господ Иисус Христос, след стореното чудо го съветва: „Ето, ти оздравя; недей греши повече, за да не те сполети нещо по-лошо.“
          От тези думи ние разбираме, че разслабленият се е разболял вследствие на своите грехове, извършени на младини. Така тази тежка и тягостна болест го е предпазвала вероятно от още по-големи грехове и пороци.
          Но Господ Иисус Христос по Своето всемилосърдие спасява и тялото, и душата на парализирания. Той не само го изцелява, но го и предупреждава да не греши повече.
          Тези думи са насочени и към всички нас, които четем Словото Божие. Да не грешим вече, да не повтаряме своите прегрешения, да се борим с тях усърдно, с молитва, с изповед, с настояване до кървава пот, с призоваване Бог да ни укрепи в тоя труден и скръбен път на битка срещу нашите немощи – ето това е пътят на християнина. И ако се задълбочим в изправлението на собствената си душа, ще придобием зрение за своята разслабленост, за своята греховност. И най-вече, по Божия милост ще намалее нашата склонност да виждаме чуждите грехове. Ужасният навик да следим кой какво е направил, съсипва духовния ни живот. Той ни вкарва в непрестанно осъждане, което се е превърнало в един от най-коварните ни спътници. Осъждането е спътник, който разрушава духовните ни трудове, обърква духовния ни живот, отнема вътрешния ни мир.
         И тъй като не се молим достатъчно, не зовем постоянно: „Господи, помилуй“, изповядваме се рядко, причастяваме се рядко, ние ставаме лесна плячка на нашите невидими врагове. Неслучайно апостол Павел казва: „Слънце да не ви залязва гневни“.
        Изцелението на собствената ни разслаблена душа е най-важното дело – делото на целия ни живот, осъществимо единствено с благодатната помощ на Онзи, Който е казал: „Без Мене не можете да вършите нищо“. И е добавил: „Бъдете съвършени като Вашия Отец  Небесен“.
         Лошото е обаче, че въпреки своята разслабленост, някои виждат себе си като безпогрешни, праведни, добри хора, съкрушението им е само на думи, дори не знаят какво толкова имат да изповядват. С една дума, всичко това прилича на духовното състояние на фарисея от притчата. Ето от това трябва да се боим като от смъртна опасност – да се боим от прелъстителното самомнение, което ни представя фалшива, идеална представа за себе си, а увеличава до крайност чуждите грехове и заблуди.
        Господ да се смили над нас грешните, разслаблени и окаяни души. И да ни помилва по Своята велика и богата милост.
       Божията благодатна милост да е с всички вас. Амин!

Иконата е копирана от http://www.newliturgicalmovement.org

            Като видя на небето образа на Твоя Кръст, и както Павел, не от човеци бе призован, Твоят апостол между царете, Господи, положи в Твоята ръка царстващия град, който по молитвите на Богородица запазвай в мир, единствен Човеколюбче.

Братя и сестри,

          На днешния празничен ден – честването на светите равноапостолни цар Константин и неговата благочестива майка света Елена, на днешния ден Църквата възпоменава в апостолското четиво чудото с ослепяването и проглеждането на свети апостол Павел.
          Той бил свиреп гонител на християните, ревностен защитник на юдейския закон, ученик на прославен равин и сам готвен за равин. Но Господ обръща сърцето му чрез видението свише по пътя за Дамаск, където Савел (или Шаул по еврейски) пътува, за да иде и арестува тамошните християни. Заслепен от ярка светлина, по-ярка от слънце, бъдещият апостол чува Господните слова: „Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“ От този момент гонителят на християните Савел става усърдния проповедник и неустрашим Христов апостол, призван свише от нашия Господ Иисус Христос.
         С такова призоваване свише, със силна светлина и ярки звезди посред бял ден, изписали огромен кръст в небето, е удостоен и великият император Константин, превърнал християнството в официална религия в тогавашната Римска империя. От този момент гонената и преследвана Христова Църква, дала толкова мъченици, става разрешена и равноправна. Това се случва през 313 година. А преди този указ е величественото видение на сияещия кръст в небето, точно преди битката с неговия противник Максенций, който бил застъпник за езичеството. Цар Константин накарал войниците да изобразят по знамена и щитове кръстния знак. И така, под спасителния знак на кръста, богоизбраният владетел, основателят на Константинопол, победил врага.
          А света Елена, пламенна и усърдна във вярата, не пожалила труд и средства, за да открие множество места в Светите земи, свързани със земния живот на Спасителя. По неин почин, навсякъде, където Господ е сторил Своите чудеса, там, където е роден, там, където е погребан, а и на много други места благочестивата царица издига величествени храмове. Тя намира и честния Кръст Господен, заровен заедно с гвоздеите, гъбата с оцет, дъсчицата с надписа и въжето, с което е привързан Спасителя за Кръста.
          Така целият православен свят се докосва до най-свещените реликви, които впоследствие дълго време са били в Йерусалим и в Константинопол. Но през 12 век, когато идват латините – кръстоносци, които нападат Константинопол, настава голямо ограбване и търгуване със светини и реликви в историята на Църквата. Затова днес малко светини са останали в ръцете на православните, но пък се молим Христовият дух, Божествената благодат да е с нас. Защото „с нами Бог“ – „с нас е Бог“, както пее Църквата в дните на Великите пости.
          Господ да ни укрепява и вразумява, да укротява страстите и да насочва взора ни към порутената скиния на собствената ни душа, за да можем с помощ свише отново да се въздигнем.
          Благодатта на нашия Троичен Бог, на Светата Богоматер и на всички светии да е с всички вас. Амин!

          Копирайте: Проповед на празника на свв. Константин и Елена, 2024

          На 17 май почитаме светите Баташки новомъченици, канонизирани през 2011 година, а просияли с мъченичеството си – изгорени, насечени, изтезавани по най-ужасен начин деца, жени и мъже. Ето имената на някои от тях: отците Петър Баташки и Нейчо Баташки, великомъченик Трендафил (Тошев), който е печен жив, селските първенци Ангел Кавака, Петър Горанов, Никола Поп Петров, пеленачетата Иван Георгев, Петра Вранкова, Петър Димитров, Илия Кърколячов, Ангел Илиев, Яна Митева, Искра Георгиева, Писа Димитрова, Катерина Димитрова, Катерина Станкова, Райна Стефанова и много други младенци и деца на възраст 1-15 години (Нено, Рад, Цвета, Петко, Нона, Никола, Рада, Станислав, Елена, Дина, Стойно, Парашкева, Милко, Андон, Галина, Лулчо, Цанко, Ванчо, Стоянка, Дяля, Недяля), както и мнозина новомъченици, чиито имена са скрити от нас.

Има още →

Тропар
Гл. 4
Твоят мъченик Господи, Райко-Иоан, като просия със силата и славата на древните мъченици, се показа и втори Иосиф, посрамил коварството на бесовете и тяхната развратна слугиня и нова египтянка. Заради неговите молитви Христе Боже, спаси нашите души!

Кондак
Гл.2
Златар по занаят и чист по сърце като трижди претопено злато, ти си станал златен съсъд на Светия Дух, многострадални Райко-Иоане, и с това си наследил Рая, древната наслада, откъдето се молиш за спасението на нашите души!

Величание
Величаем те, страстотерпче свети Райко-Иоане, и почитаме твоите честни страдания, които си претърпял за Христа!

          На 14 май Църквата поменава свети Райко Шуменски – новомъченик от българския род, сподобил се на този ден с мъченическа кончина. Това се случва през 1802 година в родния му град Шумен. Знаем мъченическия му подвиг благодарение на йеромонах Никифор от остров Хиос, записал от очевидец изповедничеството и страданието на 18-годишния юноша. Левкийският епископ Партений – един от най-ерудираните йерарси на нашата църква, потрудил се много в преводи и събиране на жития на родни светии, е превел от гръцки мъченичеството на свети Райко.
          Младият българин бил по занаят златар. Работил е в центъра на Шумен, наречен в житието „голям град“. Красив и добродетелен, той привлича вниманието на една неомъжена туркиня, живееща точно срещу работилницата му. Един ден тя слиза на улицата, повиква Райко, сякаш е с намерение да му възложи поръчка за златен пръстен. Въпреки неговото смущение, туркинята го задърпала вкъщи. Младежът изтръгва ръката си, за да избяга и тя отблъсната, пада по гръб. Любовта ѝ се превръща в ненавист и туркинята с крясъци обвинява Райко, че искал да я насили.
          Следва съд, а на Райко е предложено да се потурчи и да вземе девойката за жена. В противен случай ще умре пребит до смърт. Младият момък, уподобил се на целомъдрения Иосиф в дома на фараона, отказва да предаде Христа. До свършека на мъченията той повтаря „Аз съм християнин“. 
          Бащата на дръзката и безсрамна девойка всякак се опитва да го уговори, че ще бъде почетен зет и наследник на голям имот.
          Но Райко отказва да се потурчи. Следват жестоки, дълги и страшни побои, окачване на куки, изтезания с огън и желязо. За два дни е прибран в затвора. А житиеписецът йеромонах Никифор добавя: „Що са му сторили тия два дни в затвора, остава неизвестно и не се чу навън“*.
          Нито увещанията, нито зверствата успяват да разколебаят добропобедния страдалец. Целият в рани, с изрязани ремъци кожа, посипан в сол и обгарян със свещи, св.Райко повтаря: „Аз съм християнин. Няма да се потурча“.
          Изпитан като злато в горнило, младият златар е обезглавен на 14 май 1802г.
          Не се знае какво е станало с многострадалното му тяло.
          В Царството Небесно той предстои ведно с мъчениците в бели одежди, които идат от голямата скръб (срв. Откр.7:14)
          Молим се да се застъпва за грешния и вече отдалечен от Бога и от вярата български род. Молим се по неговите молитви за вразумление, просветление и спасение.
          Отправяме молитва към него за застъпничество за нашите чада – за да се спасят от сквернотата, извращенията и злобата на тоя век – да ги опази Господ в тайното убежище на своето спасение.

*цитат от „Житие и акатист на свети мъченик Райко-Йоан Шуменски“, изд. Витезда, с.8

Молитви към свети Райко Шуменски

Молитва първа

             Към тебе, свети мъчениче Райко-Йоане, молитвено прибягваме ние, грешните, като се каем за прегрешенията си. Като пострадал за Христа Господа, дори до проливане на кръвта си, ние ти се молим да ни укрепиш в светата Православна вяра, да живеем според нейните наредби и изисквания и да умрем в нея. Като живял в съвършена чистота и целомъдрие, ние изпросваме от тебе закрила за нашите деца, юноши и девойки срещу множеството изкушения и съблазни, с които ги прелъстява светът. Бидейки изкушаван, но не и победен, ти и на изкушаваните можеш да помогнеш. Бидейки златен съсъд на Светия Дух и носил райски покой в сърцето си, ти направѝ и нас причастници на Божията благодат и унищожи в нас всяко греховно движение на плътта.
            О, свети мъчениче Райко-Йоане, избави нас, немощните, от връхлитащите ни беди, от човешки клевети и тежки болести, като пазиш душите ни от осъждане на ближния и от всяко зло. Вложи в сърцата ни дух на страх Божий, дух на всяко добро намерение. На твоите свети молитви връчваме себе си до края на дните си, в смъртния ни час, на митарствата и на Страшния съд. Амин.

Молитва втора

             О, велики угодниче Христов, свети мъчениче Райко-Йоане! Облажаваме те заради твоята равноангелска чистота, с която си благоугодил на Христа Бога и ти се молим да бъдеш крепък щит и ограда на нашите деца срещу коварствата на блудния бяс, за да получат и те като тебе наградата на Седмото блаженство, което гласи: “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Помоли се и на пречистата Дева и Богородица да ги вземе под своя покров и ги защити от зли човеци и развратители, от насилници и лукави прелъстители. Застъпи се за тях пред Всеподателя Бога да живеят съгласно Неговата свята воля, да ходят в Неговите заповеди и да благоукрасят душите си с целомъдрие, трудолюбие, дълготърпение, честност и всяка друга добродетел. А когато, било поради незнание, било поради лекомислие, породени от младата им възраст, съгрешат срещу Божия закон, възбуди в сърцата им покаяние и ходатайствай за тях пред небесния наш Отец да прости съгрешенията им.
              О, свети мъчениче Райко-Йоане, простри ръце към преблагия Господ и спомени с твоите пречисти уста имената на нашите скъпи деца, за които ти се молим, та по твоите молитви те да се опазят от всяка сквернота на света, да растат в познание на доброто и да им бъдат дарувани сили и здраве за полза на Църквата и отечеството ни.

             Господи Иисусе Христе, по молитвите на свети мъченик Райко-Йоан, смили се над нашите деца (имената), очисти ума им от суетни помисли и ги насочи към изпълнение на Твоите заповеди, за да се избавят от вечните мъки и да наследят Твоето Небесно царство. Амин!

Молитви от „Житие и акатист на свети мъченик Райко-Йоан Шуменски“, изд. Витезда, с.36-40       

Копирайте: 14.05.Свети мъченик Райко Шуменски                                                                            

Иконата е копирана от https://sveticarboris.net/

          Макар да беше запечатан гробът, Ти Животе,  Христе Боже, Възкресение на всички, от гроба възсия, и при заключени врати застана пред учениците, като чрез тях ни даде истинския Дух, по Твоята велика милост.

    Братя и сестри,

           Днешната първа неделя след Възкресение възпоменаваме блаженото Томино неверие. Спомняме си за явяването на Възкръсналия Спасител пред учениците в отсъствието на апостол Тома в деня на Христовото Възкресение. Христос влиза в горницата, най-вероятно същата горница, където е била Тайната вечеря, влиза при заключени врата. Единствен Тома отсъства тогава. Когато апостолите му казват, че Господ е дошъл, той заявява: „Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!“
         Тези думи на апостол Тома са израз на безкрайната му скръб, на болезнената му печал от последните мъчителни и страшни за всички събития. Но Господ снизхожда към тъгата на апостол Тома. След 8 дни, пак при заключени врати, Христос иде при учениците. Сега и свети Тома е с тях. Веднага след благословения поздрав, чрез който Христос преподава мира на Небесното Царство, Той вика апостол Тома, за да сложи ръка в раните Му и да се увери сетивно, така както беше казал, във факта на Възкресението.
         Обожената и претърпяла Разпятие плът вече е надмогнала човешката ограниченост. Богочовекът не е подчинен на пространствените граници – Той влиза при заключени врати. Но Христос носи върху Си петте рани, с които извърши делото на Изкуплението. И в тези страшни и спасителни за нас рани Тома слага своята десница. Затова и Църквата възпява блаженото Томино неверие. Затова и ние всички сме облагодетелствани от уверението на Тома. Защото Господ казва: „Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени са тези, които не са видели и са повярвали“.
          Да, по Божия милост, по благодат Божия са отключени сърцата ни, та и ние се нареждаме сред блажените, които вярват в Христа, без да са Го видели и без да са сложили ръка в раните Му. Дано тая вяра ни се вмени за оправдание, защото съвсем нямаме дела на благочестие, нито трудове, нито подвизи, каквито имаха древните християни. Но тая наша вяра да ни оправдава, да ни просвещава, да ни вразумява, да ни въздига, та и ние, макар и последните, ако е рекъл Господ, да наследим добрия дял с овците, застанали отдясно.
         Но за това е нужно и нашето покаяние. Защото, макар да не сме като древните християни, нищо не пречи да принесем Богу това, което имаме – съкрушението на препълнени с грехове сърца.
         Благодатта на Възкръсналия Спасител и любовта на Бога и Отца, и причастието на Светия Дух да е с всички вас!
         Честит и благословен празник на всички!
         Христос воскресе!

Копирайтe Проповед на Томина неделя, 2024

Иконата е копирана от http://www.iconandlight-WordPress.com

          Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, Владиката на всички молете,  славянските народи да утвърди в православие и единомислие, да умири света и спаси нашите души.

Братя и сестри,

            Днес честваме нашите прославени просветители – светите братя Кирил и Методий –  създателите на славянобългарската азбука.
           Редно е да не забравяме защо се случва това епохално дело. Защо Константин Философ, патриаршески секретар към Великата Църква „Света София“, изнамира, написва начертанията на първата азбука.
           Защо патриарх Фотий, който е и светец, провижда с векове напред – новопокръстените народи трябва да имат Словото Божие на свой роден език. Ето за това се създава азбуката – за да се преведе Библията и богослужебните книги на езика на солунските славяни, на езика на моравските славяни, за да имат познание за Бога онези, които доскоро са били в мрак и заблуди.
           Светите братя Кирил и Методий и техните ученици не правят това, за да възтържествува българската култура или за да създадат литературен разцвет. Тяхната цел е религиозна, верова – да дадат Библията и литургичните текстове на понятен език, в съгласие с думите на апостол Павел: „Макар да говоря повече от всинца ви езици, предпочитам да кажа в Църква пет думи разбрани“.
             Разцветът на книжовността е преди всичко разцвет на религиозната книжнина. Неслучайно свети Климент превежда Постния Триод – най-важната богослужебна книга за Великия пост, а свети Наум – Цветния Триод – богослужебна книга, с която Църквата служи от Великден до Петдесетница. И неслучайно още свети Методий превежда книга Псалтир, като една от най-важните богослужебни и душеспасителни книги, нужни на българите.
            Добре е да не забравяме, че това духовно явление – създаване на азбука и преводи е преди всичко религиозно дело на мисионери, на вярващи, на покръстители, дело на Христовия дух, който е изпълвал тези богомъдри учители.
            Когато те създават азбуката по поръка на византийския патриарх, те не мислят за духовност, култура, образование, самосъзнание, писменост, просвета, те не мислят в абстрактни понятия – те мислят за Бога, за това, че трябва да дадат Словото Божие и на други, множество свои братя, които са напуснали езическата тъма.
            Ето това е техният стремеж, тяхното дело. Да преклоним коленете на сърцата си пред това богоприятно грандиозно събитие – написването на азбука, чиято първа буква е имала очертанията на кръст – ще рече свещена, християнска азбука.
           По молитвите на светите братя Методий и Кирил и на техните ученици, Господ да ни просвети и вразуми. Амин!

Иконата е копирана от http://www.migrantheritage.com

           От твоя неизчерпаем извор, богоблагодатна, ти ме даряваш, вечно бликайки потоците на твоята неизказана благодат, а понеже свръх нашето разбиране си родила Словото, умолявам те, ороси ме с твоята благодат, за да ти пея: радвай се, спасителна вода!

             Поучение на Светли петък

          Христос воскресе!

       Братя и сестри,

           На петъчния ден на Светлата седмица, която е всъщност един-единствен пасхален, възкресен ден и символизираща блажената вечност – в днешния петъчен ден Православната църква чества велико чудо, сторено от нашата Владичица, пречистата Дева Богородица през 10 век. Тогава вън от чертите на Константинопол, по молитвите на света Богородица, явила се на бъдещия император Лъв, избликва извор със свещена лековита вода. Войникът Лъв, който впоследствие наистина става император, съгражда величествен храм на това място. Записани са и многобройни чудеса, станали от водите на този извор, наречен Живоносен източник.
          Неслучайно на иконата на днешния празник виждаме Майката Божия, изобразена допоясно в извор с течаща вода, а пред Нея е Божественият Младенец, нашият Господ Иисус Христос, Който винаги изпълнява майчината молба и твори чудеса по Нейно застъпничество още от времето на първото си чудо в Кана Галилейска.
          Този празник е особено радостен, защото е в чертите на най-празничната седмица – Светлата седмица, наречена така заради белите одежди и запалените свещи на новопокръстените, приели Свето Кръщение в пасхалната нощ.
          Затова през всичките тези седем дни Църквата пее “Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся. Алилуя“, което значи „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. Слава на Бога!“.
         А днес ние, кръстените отдавна, от детството си, може да припомняме кръщелните си обети – отречението от делата на мрака и служението на нашия Господ като на Цар и Бог.
         Олтарните двери на църквите са отворени, в знак на близостта на рая след Възкресението на нашия Спасител. И цялата Църква ликува с нестихващи пасхални песнопения.
         Дано да успеем да запазим колкото може по-дълго пасхалната си радост. Защото подарената ни благодат не си отива поради хода на времето, тя не отминава, а е прогонена от нашите грехове.
         Затова, с пълна радост да се поздравяваме с Христовото Възкресение, като бдим над мисли, чувства и дела, за да се уподобим на разумните девици от евангелската притча.
         Благодатта на Възкръсналия Спасител, нашия Господ Иисус Христос, и любовта на Бога и Отца, и Причастието на Светия Дух да е с всички нас! Амин!
         Честит и благословен празник!

         Христос воскресе!

Стенописът е копирана от http://www.troiza.org

Копирайте: Поучение на Светли петък, 2024

9 май – Пренасяне мощите на свети Николай Чудотворец

         Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието яви се за твоето „стадо“, показвайки им истината; със смирението си получил величие, с бедността – богатство. Отче, свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

        Паметта на свети Николай честваме два пъти през годината – на 6 декември, когато светителят се представил на Господа и на 9 май – денят на пренасяне на светите му мощи от град Мир, където бил епископ, в град Бари (Италия). Всеки четвъртък през годината е също посветен на неговата памет.

Братя и сестри,

             На днешния ден Църквата поменава велики светии. Свети пророк Исая е един от четиримата „големи“ пророци от Стар Завет, наред с пророците Иеремия, Иезекил и Даниил. Наричат го с право „пети евангелист“, защото твърде ясно описва последните дни на Спасителя Христос и Неговите страдания.
             Честваме днес и пренасяне мощите на свети Николай, Мирликийски чудотворец, от Азия в град Бари, Италия, където тогава пребивава огромна православна общност. Това се случва, защото през 11 век градчето Мира, област Ликия, вече попада под ислямска власт. Днешният ден затова е и наречен „летен Никулден“.
           В същата година, когато са пренесени мощите, а това е 1087 г., свети Николай се прославя с още едно чудо – чудотворно спасение на удавено в морето дете.
           Днес поменаваме и светите новоселски мъченици. Това са двама свещеници, неколцина монахини и една мирянка, които приемат мъченическа смърт по време на трагичните Баташки кланета. Това се случва в манастир „Света Троица“ край село Априлци. Тяхната канонизация е обявена заедно с канонизацията на светите Баташки мъченици.
            На днешния ден се чества и победата над хитлерофашизма, едно сатанинско, човеконенавистно учение, чиято убийствена злост погубва стотици и хиляди човеци в дните на Втората Световна война. Да се помолим и за безчисленото множество православни, отдали живота си за тази победа.
            Бог да помене всички праведници в Своя Небесен Чертог. Амин!

            Христос воскресе!

Прочетете и копирайте Житие на свети Николай

Иконата е копирана от http://mojepravoslavlje.blogspot.bg