Лк.15:11-32
И още каза: един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече; колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.
Братя и сестри,
Днешният неделен ден е подготовка за наближаващите Велики пости. Още миналата неделя чухте на утренята, че се молим на Майката Божия, да ни отвори дверите на покаянието. Всички четива и песнопения църковни ни насочват към това най-важно дело на нашия духовен живот.
И неслучайно след Неделята, в която възпоменахме Господнята притча за Митаря и Фарисея, Църквата ни припомня притчата за Блудния син.
Знаем, че съвършеният в добродетелност и прошка баща от днешната притча е самият Бог, милеещ Своето творение. По-големият брат от притчата показва еврейския народ, който е бил богоизбран, дарен със Закон и посещаван от пророци, провождани от Господ. По-големият брат е образ и на всички мними праведници, увлечени в собствената си представа за благочестие, но всъщност завистливи и ревниви към духовния успех на другия.
Блудният син пък символизира езическия народ, който се връща към своя небесен Отец. Връща се към единствената спасителна вяра – Христовото благовестие. Но блудният син показва и всички нас. Защото всички, за съжаление, сме осквернили кръщелната си одежда с грехове и непослушание и затова сме в дрипи, оголяли откъм добродетели.
Всички сме изпаднали в отчуждаване, отдалечаване от тялото Христово – ще рече от Църквата, ако и да пребиваваме всеки ден в храма. Всички сме погубили имота си – тоест нашето време за спасение, нашите дарби и сили.
Но ето – предстои спасителният път на Великия пост. Можем да тръгнем по него, за да се върнем при нашия Отец. Дори и да не постим физически поради болест, пак можем да постим духовно, като лицезрем своите грехове и се потопим в животворните струи на покаянието.
Бог, също като добрия баща от притчата, ще ни посрещне с радост, ще се затича, ще ни прегърне и целуне. Той ще нареди да ни дадат отново бляскавата одежда на придобитото богообщение, ще ни сложи пръстен, в знак на възстановеното ни синовно достойнство и ще заколи угоения телец – безкръвната жертва на Изкуплението, та с вкусването на Светото Причастие да имаме възможност да наследим живот вечен.
Но как да стане всичко това?
Това ще стане единствено, когато разберем, че сме като блудния син, който, идвайки на себе си, осъзнава, че е съгрешил пред небето и пред своя предобър родител. Не се ли осъзнаем като блудния син, не ще можем да седнем отново на празничния пир в дома Господен.
Поддържаме ли в себе си фалшиво самомнение, мнима представа за собствената непогрешимост, ние се уподобяваме на големия брат от притчата. А той, видяхте, въпреки всичките си трудове, въпреки постоянното пребиваване в дома на Отца, се показа завистлив и злопаметен. И тази му злост не позволи да влезе отново на празничната трапеза и той остана отвън – извън спасителното лоно на Църквата.
Да бъдем бдителни, да внимаваме да не се окажем като големия брат. Защото може да се молим, да постим, да правим милостиня, дори да се изповядваме и причастяваме, но пак да нямаме съкрушение и смирение, а в сърцата си да отхранваме самодоволство и гордост.
Колко страшно е това! Защото само Бог знае нашите сърца. Дори и ние не познаваме себе си в пълнота – така, както ни познава Бог.
Но ние знаем, че сме грешни. И дори когато пристъпваме към Свето Причастие изповядваме, че сме първи от грешниците. И това не са само думи. Защото, ако не сме извършили смъртен грях, то това е по Божия милост. А дори да не сме извършили греха, то в нас се таи греховното предразположение, за което сме длъжни да се покаем. И да се молим, да се молим горещо, Светият Дух да ни докосне, поне за малко, с дара на благодатните покайни сълзи. Тогава ще видим в истинска светлина своята иначе невидима за нас греховност.
Господ да се смили над нас – да ни вразуми и да ни облагодати, да ни смири и помилва.
Използвам случая да честитя на всички днешния 3ти март – деня, когато част от изстрадалото ни отечество възкръсна на политическата карта – деня на появата отново, след няколко столетия, на държавата България. Честит национален празник на всички!
Божието благословение да е с всички вас! Амин!
Икона: http://www.doxologia.ro
Светлината на Храма 