На 26 ноември почитаме свети Стилиан Детепазител и свети Алипий Стълпник

Евангелско четиво – Лука 18:18-27      

          И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
          А Иисус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
          А той рече: Всичко това съм опазил от младини.
          Като чу това, Иисус му каза: Още едно ти не достига. Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
          А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
          Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: Колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
          Които чуха това, рекоха: А кой може да се спаси?
          Но Той рече: Невъзможното за човеците е възможно за Бога.

Братя и сестри,

           Днешното литургийно евангелско четиво представя разговора на нашия Господ Иисус Христос с един млад и богат юдейски началник. Знаем, че е момък, който рано се е издигнал, защото като момък ни го описва евангелист Марк, а свети Лука изтъква само общественото му положение „началник“.
          Та този млад и успял по всички критерии човек, спазил Мойсеевия закон, пита Христа какво да стори, за да наследи вечен живот.
          Това е въпрос, който вълнува и всички нас. Това е най-същественият въпрос, въпросът за смисъла на целия ни живот – как да постигнем спасението в Христа? Как да наследим Царството Божие?
           Спасителят изброява на младежа заповеди от закона – не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си.
            Не е малко, никак не е малко, че този началник е опазил всичко това от младини. Мнозина ли са тези, които могат да споделят на Господа, че са опазили заповедите, заповеди валидни за всеки християнин до окончанието на света.
            А на въпроса на младежа – „Какво не ми достига?“, Христос отговаря, знаейки по силата на божествената си природа, целия му живот.
Евангелист Марк добавя, че Господ го е възлюбил, което значи, че Христос е обикнал този търсещ спасение човек. Обикнал е порива му към блажената вечност. Затова и добавя единственото, което не му достига по пътя към Царството Божие. Господ казва: „Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.“
             Ние знаем, че този призив на Господа последваха и евангелист Матей, и апостолите Петър и Андрей, и Зеведеевите братя – всички оставиха целия си досегашен живот и последваха Христа. Така Го последваха и учениците в числото на 70-те апостоли, сред които е и самият евангелист Лука, чийто евангелски откъс днес четем.
Ако богатият момък бе сторил това, че да се раздели с целия си имот и последва Господа, щеше да има дара и участта на апостол. Щеше, подобно на другите Христови ученици, да проповядва евангелието до край земя, да претърпи скърби и гонения и най-вероятно да завърши земния си път с мъченическа смърт, увенчан с нетленния венец на славата в Божието Царство.
             Но богатият момък не можа да стори това. Той е натъжен, защото има твърде много имот. Тази негова привързаност се оказа по-силна от порива към вечността. Той не смогва да се пребори с тази своя скрита язва – сребролюбието, не смогва да направи единственото, което е нужно за неговото спасение.
            Затова и Господ казва: „Мъчно ще влязат в Царството Божие ония, които имат богатство.“
Защо? Защо е така? Нали и патриарсите Авраам, Исаак и Иаков имаха богатство? Нали и Ной беше богат? Нали и многострадалният Йов беше богат и щедър?
             Да, всички тези праведници, а и мнозина други, имаха богатство, но не бяха привързани към него. Имаха имот, но бяха лишени от сребролюбие. Имаха пари, но щедро даваха за милостиня.
             Защото не богатството е зло само по себе си, а привързаността към него.
             А ние, които не само не сме спазили Божиите заповеди от младини, не само сме грешили, ние може да помислим, че след като сме бедни и нямаме много имот, ще се спасим.
              Но това не е така. Дори и да нямаме имот, имаме куп други привързаности към земното, които ни пречат да последваме Христа. Старецът Паисий Светогорец казва: „Човек може да се привърже дори към очилата си.“
Братя и сестри, Господ да ни просветли, та да видим своите гибелни привързаности, своите скрити недъзи, своите вътрешни слабости, които ни пречат да бъдем съвършени в любовта към Христа. Защото Господ е силен, единствен Той е силен да ни помогне да осветим и очистим скришната стаичка на нашите сърца. И ако там се гнезди сребролюбие, да го излекуваме с милостиня, да се борим с алчността, маскирана като предвидливост и житейска мъдрост, та да не се окаже, че заради нещо тленно сме пожертвали безсмъртния живот. Амин!
             Божието благословение да е с всички нас, по молитвите и моленията на нашата Пресвята Владичица Богородица и Приснодева Мария!

Копирайте Проповед на Неделя 13-та след Неделя подир Въздвижение, 2023