Патриаршеско и синодално послание по повод Прославление на светите мощи на св. Евтимий, патриарх Търновски

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

            В началото на миналото столетие, към края на 1905 г., едно откритие предизвиква небивало оживление в църковния ни живот, изблици на чиста радост и въодушевление и всенародна прослава на Божието име. При разкопки в притвора на съборния храм на Бачковската света обител, извършени по инициатива на тогавашния игумен – йеромонах, а по-късно архимандрит Паисий (Пастирев), са открити и удостоверени гробът и мощите на небесния покровител, молитвен застъпник за православния български род и последен български патриарх от епохата на Средновековието – дивния и всеправославно почитан св. Евтимий Търновски.
            Събитията от онези паметни за Православната ни църква и за целия ни народ дни са своевременно и подробно документирани. Документиран е и онзи порив на вярата и благочестието, който незабавно събира пред новооткрития гроб неизброимо множество поклонници, славещи и възхваляващи Бога в Неговия дивен угодник Евтимий – последен по ред, но първенствуващ според мащабите и значимостта на делото си първойерарх на славната наша Търновска патриаршия. Не закъсняват и чудесата, които Всемилостивият Бог извършва чрез Своя угодник Евтимий Търновски и които са още едно потвърждение за истинността на откритите тогава негови свети мощи.
           Всичко това е отразено в периодичния печат, а надлежният „Доклад на комисията по изследване откритието на св. мощи на последния български патриарх Евтимия“ още в началото на декември 1905 г. е публикуван в официалния печатен орган на светата ни Православна църква „Църковен вестник“. През последвалите години темата е разглеждана и осветлявана неведнъж и в специално посветени на безценното откритие изследвания. За открития гроб и намерените там свети мощи на последния Търновски патриарх Евтимий пишат както тогава, така и в по-ново време, някои от най-големите и авторитетни имена на родната хуманитаристика. 
            Ала изконният враг на човешкото спасение, който винаги е бил „лъжец и баща на лъжата“ (Ин 8:44), не могъл и този път да не опита да помрачи радостта на Христовото словесно стадо, посаждайки семената на съмнението в достоверността на намерените в Бачковския манастир свети мощи на светителя Евтимий Търновски. И като намерил оръдия на богоборческата си воля в лицето на люде амбициозни – хора, преследващи в Църквата свои лични и егоистични цели, вместо общоцърковната и общонародна полза, успял да предизвика дълговременни ожесточени спорове, включително и сред учени-изследователи, относно направеното от отец-игумена Паисий (Пастирев) откритие.
           Това съмнение битува и до днес, а поради това продължават и споровете върху автентичността на откритите през 1905 г. свети мощи на св. Евтимий Търновски. И най-вероятно тези спорове и съмнения ще продължават още дълго, възпрепятствайки Православната ни църква да стори онова, което е длъжна да направи, а именно: да оповести официално и окончателно пред Божия народ, пред посестримите православни църкви и пред целия свят истината, че в Бачковската света обител „Успение Богородично“, оказала се по Божий промисъл последен земен дом на последния ни Търновски патриарх св. Евтимий, и днес се покоят неговите свети мощи – за прослава на Божието свято име и за утеха на всички онези, които с вяра прибягват към светите му молитви пред Божия престол.  
           Ето защо, със съзнание за своя дълг и своята отговорност пред Бога и пред дивния Негов угодник св. Евтимий Търновски, а също така и пред поверения му от Бога Негов народ, Светият Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия днес призовава за прекратяване на споровете и разногласията, като постановява учредяването на нов празник – Прославление на светите мощи на св. Евтимий, патриарх Търновски.
           Нека този светъл празник да бъде за духовна радост на светата ни Църква. Светло да украсява с красотата си богослужебния ни календар и да приканва Божия народ към още по-усърдно изпълнение на Божията свята воля и изпросване на Божията милост по молитвите на Търновския светител Евтимий, покланяйки се вече не само пред неговия образ, изписан на светите му икони, а и пред чудотворните свети мощи на този наш отец, патриарх и всякога верен застъпник пред нашия Всеблаг Небесен Отец.
           По молитвите на Пресвета Богородица, на светия Търновски патриарх Евтимий и на всички Свои угодници от българския християнски род Господ Бог щедро да ни дарува Своя мир и Своята любов и да ни укрепва със Своята неоскъдяваща благодат!
          Честит и благословен празник!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ

† Видински митрополит ДАНИИЛ

† Доростолски митрополит ЯКОВ

22.10.2023 | Автор: Българска патриаршия

620 години по-късно светите мощи на патриарх Евтимий, последен български патриарх от епохата на Средновековието, който не оставил до последно своето паство, бяха тържествено прославени в Бачковската ставропигиална света обител в присъствието на стотици православни християни, дошли да се помолят пред мощите на светия патриарх, да попросят от него застъпничество и утеха. 

Историческа справка: 

На 20 ноември 1905 г. по инициатива на отскорошния игумен архим. Паисий в Бачковския манастир, в притвора на храма, се извършват разкопки и е разкрит гроб без скелет, в който се намират останки от архиерейска мантия, голям омофор и два епитрахила. На 8 декември 1905 г. разкопките продължават и в непосредствена близост до първия бил намерен втори гроб с кости, останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плоча (лист) с надпис:

СВ[етие] МОЩИ ЕВТИМИУ ПРЕОС[в]Е[щ] ЕННОМУ АРХ[иепископу] В[еликаго] ГР[ада] ТРЪН [ова] и БЛЪГАРО[мъ] ПАТРИАР[ху].

Буквите в надписа са наредени така, че да образуват акростих СИРОТА. Отстрани са изписани букви с цифрово означение, чийто най-вероятен прочит според В. Златарски е: 1404 4 АП[рил].

Св. Синод е известен за откритията и назначава комисия в състав: синодалният протосингел Неофит (сетнешен видински митрополит), йеродякон Григорий и проф. Васил Златарски, която проверява на място фактите. Техният доклад е публикуван на цели пет вестникарски страници в бр. 50 на „Църковен вестник“ от 23 декември 1905 година. Докладът описва подробно как е станало откриването на гробовете, като при отварянето на втория гроб в присъствието на игумена, всички братя и слуги „се разнесла благоуханна миризма, такава, каквато издава св. миро… Почнали да разгледват костите, от които благоуханието се разнесло все по-силно и по-силно“. Комисията свидетелства, че при отварянето на гроба в нейно присъствие на 11 декември отново е било усетено „същото силно благоухание… и всички наоколо придошли граждани и военни се питаха: „какво е това благоухание?“ В следващия брой 51-52 на същия вестник В. Златарски публикува още един материал за намерения надпис с приложено факсимиле. Породилите се след това спорове спират прославлението на мощите до наши дни. 

Ето защо Св. Синод със съзнание за своя дълг и своята отговорност пред Бога и пред дивния Негов угодник св. Евтимий Търновски, а също така и пред поверения му от Бога Негов народ, призова за прекратяване на споровете и разногласията, като постановява учредяването на нов празник – Прославление на светите мощи на св. Евтимий, патриарх Търновски, който оттук нататък ще се чества на 22 октомври.

Текст и снимки: Ангел Карадаков

Източник: https://bg-patriarshia.bg

Житие на свети Димитър Басарбовски

         Преподобни Димитър Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9  километра от град Русе. Преподобни Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ сочи 1685 г. навярно като година на смъртта му.
         Според свети Паисий той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до една река. Там си направил малка колиба. Прекарал целия си живот сам. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие свети Димитър просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.
           Според румънския синаксар той бил селски пастир на животни. Бил с чувствителна съвест. Имал страх Божи. Веднъж, като изкарвал животните на полето, от невнимание стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай така му подействувал, че за наказание три години ни  зиме, ни лете не обул виновния крак.
            Друго предание говори, че бил женен, но без деца. Подир смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на истински монах. Предвидил смъртта си. Излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал на  Господа душата си. Подир някое време паднал пороен дъжд. Водата свлякла тия два камъка заедно със светите мощи на преподобния в реката. Мощите лежали известно време във водата. Преподобни Димитър се явил на една бесновата девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува от болестта й, щом като извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в селската църква. Бесноватата девица била излекувана. Такова благодатно изцеление получавали и много други болни от различни болести.
           Две боголюбиви сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния. Поискали тайно да си откраднат от мощите му частица за новопостроения от тях храм. Но колата им не могла да тръгне, докато не се разкаяли и не върнали откраднатата частица.
           Търновският митрополит Никифор дошъл да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и монах Лаврентий. Той се опитал като целува мощите, да си отхапе частица. Но устата му останала отворена до момента, докогато със сълзи на очи се покаял.
           Преславският епископ Йоаникий тежко заболял. Поискал да го занесат при преподобни Димитър. Положили го при ковчега му. След като била отслужена божествена литургия, той оздравял напълно.
          Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел милостиня.
          Угро-влахийски воевода пожелал да има мощите на преподобни Димитър Басарбовски в своята домашна църква. С такава мисия изпратил в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да разберат волята на Божия угодник. Поставили мощите в кола с невпрягани дотогава юнци. Оставили животните свободни. Юнците отишли с колата направо в Басарбово и спрели пред църквата.
           В 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитър да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата „Три светители“.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Прочетете още за Басарбовския скален манастир и мощите на преподобни Димитър Басарбовски:

Икона: http://www.bg.wikipedia.org

Великомъчениче, ти който надвиваш езичниците, откри се на света като велик победител в беди. Както срина гордостта на Лий и вдъхнови Нестор за смел подвиг, така свети Димитрие, моли Христа Бога да ни дарува велика милост.

Братя и сестри,

На днешния празничен ден Църквата възпоменава великия Божи угодник, мъченик, прославил Христа с безукорен живот и славна смърт, заради вярата – днес честваме свети Димитър.
Наречен е Мироточиви, защото на Господ е угодно да го прослави чрез нетление и целебно миро.

Има още →

Братя и сестри,

          По велика Божия милост имаме на небесата велик Христов угодник от нашия, българския род – отшелник, чудотворец и изцелител, богомъдър наставник и истински духовен водач на християнския народ – имаме свети Йоан Рилски. Наричаме го Иван, което е славянизираното название. Тачим го като закрилник на българския народ и то с право. Множество преписи от неговите жития са разпространени в Молдова, Сърбия и Русия. Той е небесен покровител на великия чудотворец на новото време – свети Йоан Кронщадски.
          За наша радост, мощите на свети Йоан Рилски са тук, в България, в Рилския манастир, пред иконостаса на съборната църква. Толкова други мощи на българи, достигнали святост, са далече от нас, но за наше утешение и духовна подкрепа, Бог е отредил мощите на свети Йоан Рилски да се покоят в основаната от него обител.
         Дано всеки вярващ да може да иде в Рилския манастир и като се поклони пред раката, да измоли неговото застъпничество за прощение на греховете си и избавяне от всяко зло.
         След блажената си кончина през 946 година, свети Йоан е погребан първоначално в малката църквица край пещерата, където се е подвизавал. Не след дълго мощите му, нетленни и благоухаещи дивно, са извадени и положени в главната манастирска църква. По Божий промисъл, те пътуват до Средец (София), където преседяват немалко време, дори е имало манастир на негово име там. Пренесени са и в Унгария, където славата на българския подвижник се разнася надалеч. След това престояват и в Търново, когато там е средището на Второто българско царство. По това време благочестивите Асеневци, и най-вече цар Иван Асен II, превръщат града в истински духовен център, събрал мощи и светини, не по-малко от Константинопол, който след латинския погром в 1204 г. никога не ще е вече същия.
         Свети Патриарх Евтимий, имайки под ръка по-старите жития на светията, съставя великолепно житие с риторична възхвала на преподобния. Това е най-обширното и изящно в своето литературно оформление житие, достигнало до нас.
         Впоследствие, в годините на османското нашествие, раката с мощите е върната от Търново в Рилския манастир, където се покои и до днес.
         На днешната дата, 19 октомври, Църквата почита тържественото пренасяне на мощите на свети Йоан Рилски в Средец, днешна София. Някои изследователи смятат, че това е още в дните на свети цар Петър – благочестивия внук на царя – Покръстител, желаещ да беседва приживе със свети Йоан Рилски. Този ден става най-известен празник на преподобния и навсякъде се служи литургия, и се молим за духовното застъпничество на свети Йоан.
         Прочитаме с умиление и неговия „Завет“, предсмъртните наставления, които той оставя не само на братството на Рилската обител, но и на всички нас – неговите духовни наследници. Молим неговото застъпничество пред Божия престол за вразумление на погиващите, за мир в света, за опазване на православната вяра от кривоверие и заблуди, повсеместни в наши дни, за прощение на греховете ни.
         Бог да ни помилва и облагодати, по молитвите на великия Христов угодник, чудотвореца, смирения създател на Рилската обител. Честит празник на всички! Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Икона:https://www.blessedmart.com/shop/hand-painted-icons/st-john-of-rila-icon/

Проповед на19.10.2022       Изтегляне

          Възлюбила своя Небесен Жених, не си се изплашила от мъченията на злочестивия агарянин и си проляла кръв и си пострадала до смърт, Злато всехвална, Мъгленска похвало. Затова сега приемаш твоята достойна награда – вечно веселие в чертозите на Христа, Нашия Бог. Него моли да се спасят нашите души.

Житие и страдание на св. великомъченица Злата Мъгленска

           Тази дева-мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог – Злата (1) – бе родом от едно село на име Слатина от Мъгленската епархия (2) в България. Бедна по произход, защото беше дъщеря на един неизвестен сиромах християнин, който освен нея имаше още три дъщери, Злата беше богата със своето предизбрание и с природната си красота. Предизбрана бе от Бога заради горещата си вяра в Него и заради своето девство и целомъдрие, надарена бе и с природна красота, която стана повод блажената да завърши живота си със славна и доблестна мъченическа кончина.

Има още →

         Неделното училище при храм „Свети Димитър“, Хасково, отвори врати за началото на новата учебна година. Децата се събраха в храма за празничен водосвет, а после присъстваха на първия урок по православно вероучение в енорийския дом.

Лука 8:5-15

         А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
         Излезе сеяч да сее семе и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха, а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага, други пък паднаха между тръни и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха, а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!
         А учениците Му Го попитаха и рекоха: Какво значи тая притча?
         Той отговори: Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
         Тая притча значи: семето е словото Божие, а това, що падна край пътя, са ония, които слушат, но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят, а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват, а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод, а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!

Братя и сестри,

         Днес, в четвърта Неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата ни припомня евангелската притча – безсмъртната и незабравима Христова притча за сеяча.
         Излезлият да сее е Самият Бог.
         Зърната, които сеячът хвърля, обаче имат свой, различен път. Тяхната участ не е еднаква.
         Едни падат край пътя и са изкълвани от птиците.
         Други падат на камък и след като поникнат, изсъхват, защото са лишени от влага.
         Трети падат между тръните, ала ние знаем, че тръните заглушават всичко.
         Едва четвъртата част от семената пада на добра почва и дава плод стократен.
         Нашият Господ Иисус Христос разяснява скрития смисъл на притчата. Сеячът е Бог, семето е словото Божие. Подобно на сеяча, Бог разпръсква щедро семената на словото навсякъде.
         Ала не всяко семе ще даде плод.
         Падналото край пътя показва всички хора, които слушат, но после дяволът открадва от тях словото, похищава го от сърцата им и те не могат да повярват и да се спасят.
         Поникналото на камък семе е образ на всички хора, които с радост слушат словото, ала нямат корен. Те вярват временно, идват до храма, може да се случи да се изповядат и причастят, но във време на изкушение отстъпват. А изкушението е ясно – то е отъпканото русло на ежедневието, в което няма място за Бога и Църквата.
         Падналото между тръните и пораснало временно семе, показва всички, които се задавят от грижи, богатство и светски наслади.
         Тук може да обърнем внимание, че съвсем противоположни неща – грижите и насладите, съвсем противоположни неща еднакво ни отдалечават от Бога.         Едва четвъртината от семето пада на добра земя и принася плод с търпение. Търпението, знаем, за християните е основна добродетел. Търпението и липсата на ропот са белег на истинския християнски живот.
         Защото Господ казва, че през много скърби се влиза в Царството Божие.
         Но, за да влезем там, трябва да облагодатим и очистим сърцата си. А това става с горещите сълзи на покаянието.
         Без покаяние няма как да се приобщим към благословените на Отца, които дават стократен плод. Покаянието и търпението, също като поста и молитвата, са две крила, които ни въздигат към Царството Небесно. Но докато постът е достъпен единствено за здравите, то покаянието, молитвата и търпението са достъпни за всички.
        Всеки, дори и най-невежият във вярата, може да възкликне: „Господи, помилуй!“ И по силата на сърдечния ни устрем към Бога, Бог всемилостиво ще ни даде Своята благодат – благодат за вразумление, просветление и спасение.
        Дано тази живителна благодат да е с всички нас, по молитвите на света Богородица и на всички светии. Амин!

propoved-nedelya-4-ta-sled-nedelya-podir-vazdvijenie-2023

Икона: https://dobrotoliubie.com

Презентация за света Петка

          За много години и на вас! Благословени да са годините ви!
          Но странното е, скъпи отци и братя, че днес особено във времето, в което живеем, много от нас не живеят много години. По различни поводи и причини си заминават на по-ранна възраст, във всеки случай, не навършили много години. Има дори едно пророчество на голямата руска светица, сляпата света Матрона, която умира през 50-те години. Тя казала, че преди голямата световна война Господ ще допусне да си заминат много и изключително добри хора, които са някак слаби във вярата, за да не страдат по време на тази война, а и при последиците от нея. Някои ще си заминат от болести, а други при нещастни случаи – катастрофи. И ви питам: това сега не го ли виждаме?
          И една друга Божия светица, старицата Ламбрина Вечу, която умира през 2002 г. в едно планинско селце на Арта в Гърция, казала на един свой ученик (сега вече възрастен човек, живеещ в Арта), който ми се обади по телефона: „Когато умра, бройте 20 години. И след 20 години от моята смърт целият този свят ще се разбърка. Няма да се разбирате дори с децата си.“
          Защо ги казвам тия неща по повод на днешния празник на свети Йоан Кръстител? Защото, скъпи мои, до другата година не знам колко от нас ще са живи. Не знам кои ще сме на земята и кои на небето, но независимо от всичко ще съществуваме – било на небето, било на земята. Човек от момента, в който се ражда, не умира. И това, което наричаме смърт, е две и половина секунди и след това отново живот – вечен живот в друго измерение.
          И така, мисля си: след като сме обречени да сме безсмъртни, това, което ние можем само да направим, е да победим своята смърт. Как? Първо и основно, като се покаем за грешките и греховете си, които всички имаме. Учител по покаяние е днес празнуваният светец – свети Йоан Кръстител. „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно“ (Мат. 3:2). Познавам един грешен човек, който в жилището си има една чудотворна икона на св. Йоан Кръстител. Всяка нощ, преди да отиде да си легне, отивал и се покланял на тази стара икона, като казвал: „Кръстителю, какво искаш от мене?“. И чул глас, който излязъл от иконата и влязъл в сърцето му. Йоан Кръстител му казал една молитва, която сега е твърде, твърде много нужна на всички нас. Чул следното: „Кръстителю Христов, научи ме на покаяние чрез Светия Дух!“ Това означава истински учител! На покаяние сами не можем да се научим. Трябва да поискаме от св. Йоан Кръстител да ни научи на него.
          Повтарям: когато се молите с броеницата 50 пъти, 100 пъти, 33 пъти, според силите си, да казвате често: „Кръстителю Христов, научи ме на покаяние чрез Светия Дух!“ Ето от какво основно се нуждае нашето време, та всички тези лоши неща, които подготвят хората от Новия световен ред (или по-скоро от новото безредие), да стигнат до нас в умален вид. За да не се предадем на вечна смърт – това е най-важното.
           И второ, когато се каем и изповядваме, да попитаме духовния отец, колко често да се причастяваме. Да вземем благословение да се причастяваме колко може по-често. Но да получим благословение, а не да правим каквото си искаме.
           И искам да прибавите още една молитва във всекидневното си молитвено правило, защото събитията, които настъпват, няма да са от добре познатите ни. Ще са необичайни, неповторими и трудни за всички и ще имаме нужда от допълнителна вяра и допълнително търпение: Христе, Боже мой, дай ми вярата и търпението на светците! На светците – само така ще се спасим. В противен случай ще изпаднем в маловерие. Подир маловерието следва отчаянието. И виждате ли какво става в другите страни? Дори не искам да кажа какво се случва там, за да не започнат кипърците да подражават на това, което става на други места. Затова ви моля: въоръжете душата си и душите на вашите деца с това, което е необходимо за вечността.

Повтарям:

• Първото и най-важното е покаянието: „Кръстителю Христов, научи ме на покаяние чрез Светия Дух!“

• Второто е изповед и разрешение от духовния отец да се причастяваме колкото може по-често;

• И третото е тази молитва, толкова необходима за събитията, които вече започнаха и ще се увеличават с голяма скорост през следващите месеци: Христе, Боже мой, дай ми вярата и търпението на светците!

           И пожелавам да се срещнем другата година, било тук, било горе, където и да се срещнем, но да сме заедно със свети Йоан Кръстител! Пожелавам Ви го на вас! Пожелайте го и вие на мене! Но тези три неща: покаяние, често приемане на Свето Причастие, вяра и търпение (трите станаха четири) са необходими. Това не са просто думи, ще си спомните за мене – необходими са!!!

          Това е една от проповедите на Морфоския митрополит Неофит от Кипърската православна църква, поместени в сборника проповеди, озаглавен „Пламенни слова за вярата“ (София, 2022 г.). Идеята и осъществяването ѝ е на енориаши на столичния храм „Св. Георги“, кв. „Дървеница“. Преводач от аудио-записите е Мария Христова, а редактор Иван Ж. Димитров.
           Митрополитът на Морфу Неофит е известен проповедник в Кипър. Като студент в Атина е имал щастието да общува с големи подвижници от втората половина на миналия век – преподобните Яков Цаликис, Порфирий Кавсокаливийски, Паисий Светогорец, Евмений Саридакис.Той се подчинява и изпълнява прилежно това, което са му казали тези съвременни гръцки светци: „След 50-те трябва да започнеш да говориш. Няма да е твое това, което ще казваш. Ти ще си нашият вестител“. 
          Като митрополит Неофит Морфоски е известен с активната си позиция по редица актуални и болезнени проблеми на съвременния живот, винаги движен от пастирската си съвест и гореща любов към Бога.
         

https://vseh-svjatih.blogspot.com               Има възпоменания в дни на мъченици, които са по-показателни, по-знакови за една или друга епоха. Честваните на 10 октомври 26 Зографски преподобномъченици са знакови за нашето време на съглашателства, компромиси и политическа дипломация, прехвърлена в църковното поле. Отстояването на православието срещу западните нововъведения и заблуди показва високия духовен ръст на зографските монаси, които отхвърлят приетата, по политически причини, от императорския двор уния и защитават чистотата на вярата с живота си. Тяхната кончина е най-яркият пример за принципната невъзможност на заличаване на най-същностни различия, противни на Христовото учение – нещо, което в днешно време хора на модерните „вярващи“ е съгласен да пренебрегне. Ето и тяхното житие, както е изложено в „Жития на светиите“ изд. “Св.вмчк Георги Зограф“, 2001, с.287-290.
            Добавяме и историческия текст „Мъчение на Зографските монаси“, Стара българска литература т.4, с.283-285 със съответните текстово-критически бележки. Този текст е в основата на днешното житие, поместен е в сборник с други жития от 16 век, произхождащ от Света Гора, но е писан в края на 13 век. Ръкописът му сега е в Москва, ГБЛ, сбирка на Григорович, №1706.

          В древните писания се известява, прочее, такава повест: Юда Макавей, воювайки в града на великия цар – в Сион – с иноплеменните, понеже видя много от своите хора умъртвени, претърсвайки прилежно пазвите им, намери кумири; и като показа братолюбието си направи за тях очистителни жертвоприношения и молитви към щедрия и готов за милосърдие Господ(1). Ако, прочее, той така състрадаваше за неверниците, понеже му бяха сънародници, и това бе записано, та да се помни, колко повече подобаваше, щото благочестивите и благолепни монаси сега да се постараят за единоверните и единомислещи, и общожителни, и в една обител пребиваващи, а заедно с това – и добродетелни свои братя и да запишат края на живота им. В добродетел, и ревност на правоверието, и в отречение от света, и от всички светски неща те завършиха живота си, умирайки от огъня! И като ония трима отроци, които не поискаха да послушат вавилонския цар(2), така и тези, които не искаха да послушат прежестоките и свирепи латини, бидоха изгорени от тях, макар и да не получиха избавление като ония, древните, но за да получат, според апостола, по-доброто(3).
          Някога, когато нечестивият и суетнословният оня Матеолог(4) царува над гърците, а разсъждаваше и славеше по латинските вярвания, вдигнаха се латините от Италия и Рим, за да дойдат в Цариград при единомишленика си – споменатия Палеолог. При преминаването те воюваха с намиращите се в Атонската планина, наречена още и Света поради техния свят и добродетелен, и богопредан живот, а освен това – понеже измежду всички други места тя е избрана в жребий на Пресветата и Пречиста Богородица.
          Латините воюваха, както се рече, и срещу други обители. Така сетне дойдоха и срещу манастира на светия и славен великомъченик добропобедник Георги, наречен Зографски. И понеже не бяха пуснати в този манастир от монасите, които тогава се намираха там, те влязоха насила и го завладяха на 10-ия ден на месец октомври; тогава беше 6784 година от сътворението на света (1275). И запалиха кулата на цар Асен, и тя изгоря напълно с църквата.; и и заедно с тях изгоряха 193 книги и църковни съдове, и златни епитрахили(5), и многоценни завеси. И всички други църковни утвари, що бяха от благочестиви и приснопаметни царе – сиреч от светия цар Петър, от великия Иван-Асен и от Симеон, – едни бяха взети от нечестивците, други – изгорени. Заедно с тях изгоряха и двадесет и един иноци и четирима миряни. Имената на изгорелите иноци са следните: Тома, Варсунуфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Мартимиан, Козма, Йов, Киприан, Сава, втори Яков, Сергей, Мина, Йосиф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан. А еклисиархът(6) Партений като виждаше пренасилствената и горчива смърт на братята, както и своята, която приближаваше, хвърли се от кулата долу, но не умря веднага, а изкара тридесет дена и на 8 ноември се пресели и той при Господа във вечния и безкраен живот.
          Общият ни враг, доброненавистник и завиждащ на нашето спасение, открай време не престава да подбужда царе и князе, и народи срещу живеещите благочестиво. Както подбуди той преди варварите срещу преподобните отци на Лаврата на свети Сава, та ги избиха, а паметта им се чества в църквата на 20 март(7); и после срещу отците в Синай и Раита, избити от „глазатите“(8), така и срещу тези тук доведе безсрамния и жесток народ франки и той извърши зло срещу тях; и за нещата що извърши, за тях е добре ние да говорим, понеже така понесоха смърт, не по-малка от смъртта на мъчениците. Макар и за някои да изглежда дързостно, но както прочее ония умряха за изповеданието, така и тези – за добродетелния и богоугоден живот и още – за вярата си, та да не се приобщят към служещите с безквасие(9) латини.
          И нека им кажем достойноподобаващо:
          „Жертви одушевени, всесъжения(10) словесни, страстопобедители и венценосци Господни. Вас земята не ще ви скрие, сиреч ние, живеещите върху нея, вярваме, че небето ще ви приеме(11), че ще се отворят за вас райските врати в бъдещия живот и след като сте вътре, ще се наслаждавате на Христос – дървото на живота, а не на това, заради което изпадна Адам(12). Помолете се , прочее, преподобни наши отци, та и ние, когато си отидем от този многоболезнен свят, да бъдем приютени заедно с вас при водата на покоя, в недрата Авраамови(13), в незалязващата светлина, в зеленината на райската храна, защото вашата ограда е вече недостъпна за вълците(14), а нашата е временна и изисква много пазители поради неведението на бъдещето. Молете се, прочее, да бъде запазено това малко стадо от вълците, що го погубват, сиреч надигащите се ереси и нападащите народи.“
          Поминаха се в Господа споменатите наши отци през текущата, както по-горе казахме, 6784 година от сътворението на света на 10-ия ден на месец октомври (1275). Това се написа за спомен та да не бъдат помрачени такива неща в дълбината на забравата, но да се споменават винаги в бъдните поколения. С техните молитви Господ Бог да съхрани нашите благочестиви и православни царе и да покори под нозете им варварските народи и всеки враг и противник и да умири този свят, а нас да укрепи в любовта си, амин!

1. 2 Мак.12:39-45
2. Става дума за тримата отрока, които отказват да се подчинят на вавилонския владетел Навуходоносор, поради което биват хвърлени в пещ, но остават живи по чудо. Дан.1-3
3. Евр. 11:40; 10:34
4. Матеолог – пустослов, суетнослов. Прозвище на император Михаил Палеолог, съставено по аналогия с Палеолог, използвано за подигравка от противниците на унията.
5. Епитрахилът е златотъкана одежда във форма на тясна престилка, която се надява на шията на свещеника по време на служба.
6. Еклисиарх – иконом на църквата и манастира.
7. Става дума за монасите от Йерусалимския манастир „Свети Сава Освещени“, един от най-големите общежителни манастири в околностите на Йерусалим. Те са били нападнати и избити от арабите в 796г.
8. Отците от Синай (на Арабския полуостров) и Раита са отшелници мъченици, пострадали за вярата. Според гръцките месецослови монасите от Синай са били нападнати и избивани неколкократно. Тук авторът има предвид едно нападение над Синай през V век. Нападателите са принадлежали към аравийското племе „blemii“, чието наименование гръцките извори асоциират с думата „βλέμμα“ (очи, поглед). При превода на славянски (вероятно на староруски) на Простия пролог името на племето се преосмисля и преводачът употребява формата „глазати“. С това значение тя се възприема и от старобългарските книжовници, когато става дума за събитията на Синай. Раита е място на източния бряг на Червено море на два дни път от Синай. Тамошните монаси са подложени на гонение около 373г. при император Валент. Авторът на житието поставя събитията в обратен ред и споменава първо мъченичеството на йерусалимските монаси, а после – избиването на отците от Раита и Синай.
9. Безквасие, т.е. да се употребява при причастие хляб без квас. Така е прието в обряда на Западната църква, докато в обряда на Източната хлябът за причастие се смесва с квас.
10. Всесъжения са старозаветните жертвоприношения, при които се е предписвало принасянето на жертвени животни, които са се изгаряли. По-късно в християнската литература „жертва за всесъжение“ се употребява символично.
11. Пасажът е заемка от похвала за Четиридесет мъченици от Василий Велики.
12. Противопоставяне на Дървото на познанието, заради което Адам и Ева са изгонени от рая, т.е. старозаветното дърво и Дървото на живота Христос, т.е. новозаветната благодат.
13. Пазвите Авраамови или лоното Авраамово – мястото на праведниците в рая.
14. Т.е. за изкушенията и греховете.

Родни светии – 10.10. Свети преподобномъченици Зографски, 2022

26 преподобномъченици Зографски

Изображения: vseh-svjatih.blogspot.com и sveta-gora-zograf.com