Преобразил си се на планината, Христе Боже, като си показал на Твоите ученици славата Си, според силите им да я възприемат. По молитвите на Богородица да възсияе и над нас, грешните, Твоята вечна светлина, Светодавче, слава на Тебе.

Братя и сестри,

          Днес честваме великия празник на Светото Господне Преображение. Честваме онзи спасителен за нас евангелски разказ, оставен ни от евангелистите Матей, Марк и Лука. Те описват чудото на бъдещия век – свръхярката божествена светлина на Божието Царство, която съзерцават чистите по сърце.
          Няколко дни след като Господ Иисус Христос казва, че сред учениците има хора, които не ще вкусят смърт, докле не видят Царството Божие дошло в сила – няколко дни след тези думи Иисус повиква със себе си апостолите Петър, Иаков и Иоан. Всички те се възкачват на висока планина – пише в евангелието. Знаем от Преданието, че това е Таворската планина в Палестина, наречена в памет на това знаменателно събитие Планина на Преображението.
          Неочаквано за Господните ученици техният Божествен Учител се преобразява. Лицето и дрехите му заблестяват като слънце, бели като сняг. А от двете страни на Спасителя се явяват пророците Моисей и Илия и беседват с него.
          Това неописуемо видение ги поразява със своя божествен покой. Неочаквано тримата апостоли са превърнати в богосъзерцатели. Ограниченията на телесните им сетива са изчезнали. По Божия воля те виждат Христос и пророците в блясъка на нетварната, нетленна, божествена светлина, която прелива отвъд същината на Отца и озарява Небесното Царство и цялата вселена. Това е толкова величествено и блажено състояние, че апостол Петър казва „Господи, добре е да бъдем тук“. И добавя „Да направим три сенника – за тебе един, за Моисея един и един за Илия“.
          Божествената светлина, излъчвана от природата на Богочовека е тъй ярка, че е чак непоносима за очите.
          Затова и на иконата на Преображение Христос и беседващите с Него пророци са нарисувани сякаш в облак от мрак – тъй ярка е тази светлина, че заслепява телесните очи, сякаш гледат слънцето.
          Тогава светъл облак засенява и се чува от облака гласа на Отца така както беше в мига на Кръщението Господне: „Този е Моят Възлюбен Син в Когото е Моето благоволение; Него слушайте!“
          И тримата апостоли, поразени, падат на земята.
          Този празник е особено важен за всеки християнин, за всеки който се стреми към духовен труд. Защото таворската светлина, която апостолите съзерцават тогава, ние – Христовите следовници, получаваме в себе си чрез Светото Причастие. Ето каква велика милост и озарение е това най-велико тайнство на Църквата, което ние носим в глинени съдове – в нашите тела. Колко е голяма Божията милост към нас – призваните за богообщение. А колко често говорим, обсъждаме, шумим в храма, сякаш забравили, че влизайки тук, вече сме в подножието на Тавор.
          Господ Иисус Христос за нас, за нас открива Своята Божествена природа. Така Той укрепява вярата на апостолите, които скоро ще го зърнат на кръста. Но тази случка, която богосъзерцателите Петър и Зеведеевите братя разказват – тази случка е знак за християните от всички времена. Знак, че сме призвани за богообщение. Знак, че богообщението е реално и че вкусваме още тук светлина на Божието Царство. Знак, че трябва, длъжни сме да очистваме сърцата си, за да ги направим Престол на Всевишния. И това не са метафори, а истина, истина, която ни е поверена от Онзи, Които споделя за себе си: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“.
          Да не униваме, братя и сестри, от духа на всеобщото богоотстъпление, който завладява света. Да помним, че божествената светлина извечно се излива от Светата Троица и мерзостта на антихристовото време, в което живеем, не може да я помрачи.
          Защото Светлината Божия пронизва всички същества, цялото Божие творение, което е създадено добро, но човек по зла воля разврати. Но там, където дадената същност, даденият човек отпада от своето високо назначение, там светлината Божия, лъчът Божий не може да го ползва.
          Да се молим да не отпаднем от своето назначение на богоносни съсъди, да не се поддадем на лукавия дух на времето, който предава на извратен ум хората и най-вече децата. Да се молим Божествената светлина да озари сърцата на всички, живеещи в гибелното наше богоотстъпническо време, да озари сърцата и да ги запази по чуден начин. Защото не е по нашите сили да спрем всеобщото отстъпление от Христовите истини. Но е по нашите сили да се молим Богу да помилва целия свят и нас грешните. И да предпази децата от извратения ум, който днес се превръща в норма.
          Божието благословение да е с всички вас! Честит и благословен празник! Амин!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavie.ru