Давид е най-големият от братята Комитопули, синовете на комит Никола, оглавили борбата срещу византийското завоевание след падането на столицата Велики Преслав и източните български земи под византийска власт (971 г.). Българското болярство, вярно на изконната древна българска традиция държавата да се управлява от „царския род“ ( в случая т.нар. Крумова династия), избрало четиримата Комитопули (Давид, Мойсей, Арон и Самуил) за наместничество. Както изглежда, синовете на комит Никола били най-близките роднини на династията, може би по линия на Гаврил, брат на цар Симеон Велики. През 976 г., използвайки неочакваната смърт на император Йоан I Цимисхи и избухналата във Византия гражданска война, Комитопулите преминали в решително настъпление. Давид ръководел направлението към Солун – в конкретната ситуация най-важният византийски център за агресия срещу свободните български земи. За нещастие, Давид загинал още в началото на настъплението и това станало в местността Красивите дъбрави по пътя между Костур (дн. Кастория, Гърция) и Преспа. На връщане от една военна кампания в Солунско той бил коварно нападнат и убит от скитници власи, които явно сътрудничели с византийските власти. Няма достоверни данни Давид и братята му да са носели царски титли – те признавали легитимния владетел цар Борис II (намиращ се от 971 г. във византийски плен).
          Св. Давид е един от типичните примери за т.нар. народна канонизация, усвоена и от църквата. Негови образи се срещат в десетки църкви от XIX в. 

          Източник текст и икона: Павлов Пламен, Темелски Христо, „Българи светци“, София, Тангра ТанНакРа ИК, 2010, с.83 – 84