Прокопий се родил в последната четвърт на XVIII в. във Варна в семейството на благочестиви родители. Когато станал на 20 години, решил да се замонаши. За целта отишъл в Света гора и там обиколил и разгледал разните манастири, скитове и килии и се запознал с различните видове монашески обети. В края на краищата избрал аскетизма (отшелничеството) и станал послушник в Иверския скит „Св. Йоан Предтеча“. След известно време бил постриган в монашество.
          След време, по неизвестни причини, младият монах получил психическо разстройство и напуснал своеволно Света гора, като започнал да се скита из пределите на Османската империя. Така се озовал в далечна Смирна (дн. Измир). Явил се в мирски дрехи, но с брада при тамошния кадия и заявил, че желае да приеме исляма. Кадията го огласил за приемник на новата вяра и след 15 дни го обрязали. И тогава станало чудото – вероотстъпникът дошъл в нормално психическо съзнание и осъзнал греха си. В продължение на две седмици тайно посещавал един изповедник, който духовно го укрепил. Прокопий се явил пред кадията, свалил чалмата си и я захвърлил на пода. Смело започнал да критикува вярата на своите съдници и да хули нейния основател. Турците го били и затворили, а след това започнали да му предлагат всевъзможни блага, високи длъжности и почести. Той категорично отказал да промени решението си  и бил обезглавен на 25 юни 1810г. Наскоро след това било съставено житието му  в Смирна от свещеноучителя Хрисант. Паметта му църквата отбелязва на 25 юни.

Източник: Пламен Павлов, Христо Темелски „Българи светци“, издателство Тангра ТанНакРа ИК, 2010 с.176
Иконата е копирана от http://www.desant.net