На 7 декември почитаме света Филотея Търновска, прославена с нетленни и чудотворни мощи, родена в Поливот, (Южна Тракия), целомъдрена и преподобна отшелница. Нейното житие е съставил св. патриарх Евтимий, а цели два века, от времето на цар Калоян, мощите ѝ украсяват старопрестолния град Търново. След 1393г., когато османците завладяват Търново, мощите ѝ са пренесени в сръбските земи, а сетне – и във Влашко. Днес те се намират в град Арджеш, Румъния. Тук публикуваме житието ѝ, а пренасянето на чудотворните ѝ мощи от Търново във Видин е описано от съвременника на патриарх Евтимий – Видинския митрополит Йосиф.
          Въпреки че не знаем нищо конкретно за годините на нейния живот, дори само двувековното ѝ пребиваване в нашите земи я прави наша молитвена застъпница.
          Бог да се смили над българския народ по молитвите на света Филотея!

Пространно житие на Филотея Темнишка от Патриарх Евтимий 

          Пътят, който води към добродетелта, е предназначен да наставлява добре душата на боголюбезните и да я отвежда в небесните селения. Защото словото облажава ония, които са се устремили към добродетел и са очистили душевните си сетива. И какво друго ще бъде по-блажено или по-достойно за похвала от ония души, които вседушно са се отдали на Бога и следват Неговите заповеди? Поради това похвала спечелват ония мъдри девици, които всичко презряха и душевните си светилници подготвиха за посрещането на Жениха; така те и с Жениха празнуват, и на неизразима слава се наслаждават(1). Като им подражаваше усърдно, блажената Филотея бе удостоена да проникне в онова блаженство. Тя е, която и днес ни е събрала и ни е приготвила обилна трапеза от многото си чудеса. Нейните молитви призовавам, та да ни подкрепи и помогне да завършим и докрай добре да съградим това слово, посветено на нея, [словото], за което вие ни помолихте. Защото то ще принесе немалка полза и ще подтикне към ревност желаещите да вникнат в него с прилежно усърдие!
          Понеже в началото на сътворението злобният враг бе подмамен от завистта, той не изтърпя човек да живее в Рая.  И като нямаше как да излее своята злоба, намери жената, най-неразумната част, най-крехкото вместилище, неопитна за неговите лукавства и я прелъсти с равнобожие(2). А тя – неопитна за лукавствата му – повярва, подчинявайки се на смъртоносния съвет, поради което получи подобаващо възмездие за престъплението и се лиши от райската храна; и бе, прочее, отлъчена от Бога и от Рая. Затова бе наказан целият човешки род, затова има различни пороци и изкушения, затова жената бе подчинена на мъжа, затова той, [жено], те владее, затова жената бе осъдена да ражда в мъки; и така целият женски род получи възмездие. Има още →

 Тропар на свети Николай

         Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието те показа на Твоето стадо Този, Който е истината на нещата, поради това със смирението придоби величие, а с нищетата богатство, отче свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.    

 Братя и сестри,

           Христос невидимо пребъдва сред нас, когато сме събрани в Негово име да честваме Негов Божий угодник. А днес поменаваме свети Николай – епископ на град Мир в Мала Азия и велик чудотворец.
         Едва ли има християнин, който да не е чувал името на свети Николай. Едва ли съществува някой от работещите по море и плаващи с кораби, който да не знае за божествената помощ свише, дадена на свети Николай за всички, които са свързани с морето. И не само те, но и онези, които несправедливо са съдени, и притиснатите от финансови затруднения, и търсещите семеен мир и благополучие – всички се обръщат към свети Николай, като знаят, че Бог му дава не с мяра Светия Дух, за да чудотвори, както приживе, тъй и след смъртта си.
          Днес повече от всякога се нуждаем от молитвеното застъпничество на свети Николай. Живеем в страшно и оскъдно на вяра време. Живеем в свят на абсолютния срив, не само на християнските, но и на общочовешките ценности. Под егидата на добруване, толерантност и благополучие се налагат недопустими за всяка християнска съвест изисквания. Свидетели сме и на война, в която се избиват взаимно православните ни братя. Икуменическите движения и разколите набират все по-голяма сила.
          В тия дни особено усърдно трябва да прибягваме до Тайнствата на Църквата, до молитвите на Майката Божия и светиите, сред които сияе като слънце силният на слово и пример, благият и всеопрощаващ, подобно на Христа, епископ, а именно – свети Николай.
          Да се молим усърдно, братя и сестри, да се молим усърдно, Бог, по молитвите на Своя прославен угодник, който проси милост за целия свят, да се молим да бъдем укрити в тайното убежище на Христовото спасение. И да благодарим за всеки ден, даден ни тук и сега, ден, в който можем да се покаем, можем да се причастим.
          Да благодарим Богу, че сме в обятията на Църквата, събрани да почетем просиялия в святост светител Николай.
          Това е велика Божия милост, а ако е рекъл Бог – да се сподобим и с тържеството на преславното Христово рождение.
          Божието благословение да е с всички вас. Честит празник!

Икона: http://www.criando.ro

Проповед на Никулден, 2022

Житие на свети преподобни Нектарий Битолски

              Преподобни Нектарий се родил в гр. Битоля, Македония, от благочестиви родители българи и бил наречен в св. Кръщение Николай. Две чудеса в ранното му детство поразили детето и дали насока на по-нататъшния му живот:
              На хармана майка му насън видяла Божията Майка, която я предупредила да се скрият с мъжа и децата от предстоящото турско нашествие. Като се събудила, майката веднага изпълнила поръчението, и по този начин семейството било запазено от унищожение.
               Подир известно време родителите на Николай по взаимно съгласие се разделили „поради благочестие”. Бащата с двете момчета постъпил в близкия манастир „Св. Безсребреници”, където приел монашеско пострижение с името Пахомий. Веднъж, на празника на св. Безсребреници, се свършило виното, и Пахомий се отправил към извора да измие празния съд. Но последният се оказал препълнен до горе. Всички видели станалото чудо и прославили Бога.

Има още →

           С проливане на твоите сълзи безплодната пустиня си разработил, а с въздишките из глъбини делата си стократно оплодоносил, и стана светилник на вселената, сияейки с чудеса, преподобни Саво, отче наш. Моли Христа Бога, да се спасят нашите души.

Братя и сестри,

            Като духовни слънца на невеществения небосклон на Царството Небесно сияят светите отци и наставници на четвъртото столетие. Това е време на небивал и ярък духовен разцвет, време на духовен труд, неуморна проповед в разяснение на Христовите истини, време на велики аскетически подвизи. Многоброен е сомна на отците от този „златен век“ на християнското богомислие. Сред тях като ярка звезда сияе великият кападокиец Сава, духовният наставник на отшелниците в Палестина, наречен „Освещени“, защото приема йерейски сан. Ученик на свети Евтимий Велики, прочутият аскет и близък на прославения Теоктист, свети Сава от ранна възраст проявява такава ревност за духовен живот, такова отдаване на подвизи в Христа, че Бог му дава дар на чудотворство. Така той влиза в пещта, където един брат е оставил да съхне наметалото си, влиза при запален огън, след като се прекръства. И Бог сторва чудо, както при тримата момци в огнената пещ.
            Заради строгия си равноангелен живот, Сава е наречен от свети Евтимий „млад старец“. На 35 годишна възраст Сава се уединява в Йорданската пустиня, в манастира на прочулия се с добродетели свети Герасим Йордански. Там свети Сава се усъвършенства в пост и молитва. Укрепен от Божията благодат и съзрял в духовни подвизи, свети Сава е доведен от ангел в пещера при изсъхналия Силоамски поток. Там той се подвизавал в усамотение, докато постепенно, привлечени от духовния му живот, мнозина пустиножители населяват долината.
            Получил наследство след кончината на майка си, свети Сава строи манастри и болници, а величествената обител, известна с неговото име, е край пещерата, където се е подвизавал Йерусалимският патриарх, поставил официално свети Сава за наставник на всички отшелници в Палестина. Съвършен аскет и постник, свети Сава поучавал със слово и дело как да се достигне до духовното небе.
            Той предава Богу Дух, на Когото усърдно е служил от младини, предава Богу дух през 533 г. на 94 годишна възраст в пещерата, безмълвна свидетелка на многобройните му подвизи.
             Чак до завладяването от арабите, Саваитската света обител е блестящ духовен център и средище на монаси, осветили се Богу по стъпките и уставите на свети Сава.
             Когато четем за неговите подвизи, за неговия съвършен живот, се питаме какво общ има между него и нас – разглезените и съвършено неспособни за подвизи съвременни християни? Колкото е отдалечено небето от земята, толкова е възвишен и непостижим за нас съвършеният в добродетел живот на свети Сава и древните отци.
             Общото между нас и тях, онова, което ни свързва, онова, което ни прави една Църква, условно разделена на тържествуваща, небесна, и войнстваща, земна, – общото е Христос – Главата  на Църквата и Неин Крайъгълен камък. Обща е нашата вяра в Христа, такава , каквато е изповядвал свети Сава и каквато изповядваме ние. И тази вяра ни учи, да прибягваме до молитвеното застъпничество на светиите, да не забравяме техния живот и да се молим горещо на Бога, да възпълни недостигащото, Бог да покрие нашата немощ. Защото в страшно и лукаво време живеем, време, за което древните светии са се молели да не видят с очите си.
            И знаем, че по присъщата си благост и дръзновение, те не спират да се молят за грешния свят, за избавление от ширещата се поквара, зловерие и извращение, за спасението на децата, които са най-уязвими от тоталния срив на морални ценности.
            Господ да ни укрие в тайното убежище на Своето спасение, по моливите на Майката Божия, на свети Сава Освещени и всички Свои светии. Амин!
            Честит празник! Божието благословение да е с всички вас.

Проповед на 5.12 Св.Сава, 2022 Изтегляне

Икона:www.pronewsdobrich.bg

Евангелско четиво – Лука 13:10-17

         В една от синагогите Той поучаваше в събота, и ето – една жена с немощен дух от осемнайсет години, тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
         Като я видя Иисус, повика я и рече и: Жено, освобождаваш се от недъга си!
         И сложи ръцете Си върху нея и тя веднага се изправи и славеше Бога.
         При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота я изцери, заговори и рече на народа: Шест дена има, през които трябва да се работи, в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
          Господ му отговори и рече: Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
          А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
         И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Братя и сестри,

               Чухме литургийното евангелско четиво от свети евангелист Лука за изцелението, сторено от нашия Господ Иисус Христос  – изцеление на прегърбена и немощна жена, сведена до земята, прекарала цели 18 години с този ужасен недъг. В болки и страдания, без възможност да вижда лицата на хората, съсипана и страдаща, жената е дошла до синагогата в съботен ден.

Има още →