Военачалници Божии, служители на Божествената слава, предводители на ангелите и наставници на човеците, измолете полезното за нас и велика милост, защото сте военачалници на безплътните сили.

Братя и сестри,

            На днешния празничен ден честваме светите архангели – представители на небесното войнство, както и безчислените безплътни небесни сили – възпеватели и служители на Божието величие. Честваме ангелските чинове, създадени от Всеблагия Творец преди създаването на човека. Честваме всички онези, отразили небесната светлина, мълниеносни по бързина, в изпълнение на Божията воля – всички небожители, които останаха в небесния свят след падението на Денница, и не престават да служат Богу.
           Знаем, че ангел значи вестител и твърде често ангели служат Богу, като известяват различни, важни за човечеството събития. Всеки от нас има ангел-пазител, който се моли за нас, насърчава ни в доброто, предпазва ни от злите сили и милее за нашето спасение.
           Всички най-важни събития от старозаветната и новозаветната свещена история са съпътствани от ангелско присъствие.
           Самият Троичен Бог под образ на три ангела се явява на Авраам в дъбравата Мамре.
           Патриарх Яков сънува стълба, опряна в небето, по която слизат и възхождат ангели, и това видение е предобраз на Пресвятата Божия Майка, чрез Която Бог слезе на земята.
           Законът Мойсеев, 10-те Божии заповеди, са дадени в присъствието на ангели. Ангел предвожда богоизбрания народ в пустинята. И пак ангел – архангел Михаил, чието име значи „Кой е като Бог“, воюва със силите на злото. Архангел Гавриил се разкрива на пророк Даниил, архангел Рафаил се разкрива на Товия и пак архангел Гавриил в почуда и трепет става вестител на най-дивното събитие в човешката история – Боговъплъщението, явяването на Бог-Слово в плът, началото на нашето спасение, което честваме в деня Благовещение. Ангели стоят и край празния гроб Господен.
            Толкова величествен и многочислен ангелски хор сияе на духовното небе и се бори за спасението на всяка човешка душа. Защото чистите ангели, отразили Божията светлина като чисти огледала, твърде много скърбят и страдат за нашите грехове. И в своята близка до съвършенството същина, те умоляват Праведния Съдия за отлагане на гибелния час за света, за прощение на нашите грехове и за милост към грешния свят.
            Над тях, над серафими, херувими, престоли, сили, власти и начала, над архангели и ангели предстои Царицата Небесна, облажаваната от всички родове Майка Божия, а над Нея е престолът на Троичният Бог.
            Ето това е нашето небесно семейство, истинският наш род – родът на всички християни. Това е небесният свят, за който сме призвани. Това е сомна на небожителите, нашите истински приятели, които милеят и страдат за всяка погубена човешка душа. Колко много наскърбяват грехове ни тези наши небесни закрилници. И колко малко е нужно от нас – осъзнаване на греховете, молитва, покаяние и насочване на свободната воля към Небесното Царство.
           В момента, в който се покаем искрено, небесният свят ликува, и дано смъртта ни завари в покаяние. Защото Бог не е Бог на мъртви, а на живи, и у Господа всички са живи.
           Живи сме, доколкото оплакваме греховете си, живи сме, доколкото се вслушваме в гласа на нашия ангел, живи сме, доколкото принасяме покаяние.
           Господ да ни вразуми и настави по пътя на спасението, та да можем един ден да сме с Неговите ангели в нетварната Божия светлина, която няма заник. Амин!

Иконата е копирана от images.icon-art.info

Проповед на Архангеловден,2022 Изтегляне

          Всички източници за светия мъченик Ангел Лерински, до които достигнахме, цитират историята на свети Паисий Хилендарски като основен извор за житието на новомъченика, наричан Ангел или Агатангел. Ето какво пише за него свети Паисий в История славянобългарска“:
           „В 1750 г. в Битол, гдето седи турският и македонски паша, турците мъчили и посекли за християнската вяра един юноша, хубав на лице и ръст. Много го принуждавали и мъчили да се откаже от Христа, но той премъдро и смело изобличавал тяхната безбожна вяра. Битолският владика записал много негови отговори, описал на гръцки език страданията му. И показал Бог велико знамение над неговите мощи. Името му било Ангел от село Лерин. Тоя свети мъченик Ангел просиял в наше време в българската земя.“
          Българската православна църква почита светия новомъченик на 8 ноември, на празника на светите Архангели. Вероятно почитането на светеца в нашата църква датира от времето, когато мъченически е пострадал, защото неговото мъченичество е описано от свети Паисий Хилендарски непосредствено след като се е случило, тъй като свети Паисий е негов съвременник.
          Едва в последните години се появиха гръцки сведения за новомъченика Ангел Лерински. В електронночетимия вариант на‘’Οι Νεομάρτυρες της Βουλγαρίας‘’ (Новомъченици български) Αρχιμανδρίτου του Οικουμενικού Θρόνου Θωμά Ανδρέου Ιεροκήρυκος Ιεράς Μητροπόλεως Ελευθερουπόλεως (Архимандрит на Вселенския престол Томас Андреу, Проповедник на Елефтеруполската света митрополия), Кавала, 2011, с.88, четем:
         „Друг случай на новомъченик от гръцки* произход е този на Ангел (или Агатангел) от днешна Флорина (на български Лерин). Календарът за 2009 г. на Флоринската, Преспанска и Еордейска света митрополия почита този новомъченик, загинал мъченически в манастира Пелагония (дн. Битола, Македония) на 17 февруари 1727** г. В книгата „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски се говори за мъченическата смърт на новомъченика („името му беше Ангел или Агатангел и беше от село Флорина“)……
          За новомъченика има малко известна информация. Знаем, че е роден през 1732 г. в Флорина, в санджака (префектура) Битоля (Манастира). Когато пораснал, той станал висок и красив младеж. На 18-годишна възраст турците се опитали да го привлекат към исляма, но Ангел – макар и много млад – не се повлиял от изкушенията и тогава смело приел мъченическата смърт. В книгата си Паисий Хилендарски споменава, че: „През 1750 г. в манастира… турците изтезаваха и заклаха красив юноша заради християнската му вяра… Името му беше Ангел и беше от село Флорина” На показанията му в манастира присъства и местният гръцки митрополит, който описа смелостта му и интелигентните и логични отговори, които е давал пред съда. Заради това, че с особена мъдрост и храброст осъжда мюсюлманската вяра, той е посечен едва 18-годишен през 1750 г. Българската православна църква почита паметта му на 8 ноември, по време на Архангелския празник….“

          Допълнителни сведения за светия новомъченик Ангел Лерински откриваме в един от сайтовете на Флорина (http://agiospanteleimonas-florina.blogspot.com/2010/06/blog-post_8186.html.)
          Митрополитът на Флорини, Преспа и Еордая, Теоклит, се обръща към гражданите по повод решението да се започне почитането на свети мъченик Агатангел от Флорина (юни, 2010 г.):                                                                                       
          „С особени чувства на радост, емоция, свято задоволство и благоговение се обръщам към вас, благословените чеда на гръцката македонска земя, за да станете съучастници на голямата духовна радост, преживяна от нашата поместна Църква за първото официално честване на паметта на свети новомъченик Агатангел в седалището на нашата митрополия Флорина. Вече е известно на всички вас. че свети новомъченик Агатангел, загинал мъченически в Пелагонийския манастир, произхожда от Флорина, е наш съгражданин. В ранна възраст той напуска Флорина и отива във Вутелион на Византия, в манастира, търсейки по-добри условия за живот. Там, упражнявайки професията на обущар, той скоро се отличил с честността си, с трудолюбието си. …. Но това, което го отличава от младите хора на неговото време, била чистата и твърда вяра, която имал в Христос и в Неговата „православна църква“. Той обичал Христос повече от всичко друго в живота си. Никоя друга любов не можела да „открадне“ любовта, която Агатангел имал в сърцето си за Христос, обичал Го просто, чисто, с цялото си сърце, с цялата си сила, обичал Го, както Го обичали бедните му родители и блажените му предци.
          Наред с любовта към Христа, светецът имал любов към родината си, покорената Македония. Почти четиристотин години робство отчитат многострадалните „гръцки македонци“. Турските завоеватели се отнасят към тях с жестокост. Ту с ласкателства, ту със заплахи, ту с насилие се опитват да ги накарат да променят вярата си. Да се ​​отрекат от Христос. Да се ​​отрекат от православната вяра и да станат мюсюлмани. А който се отрече от вярата си се отрече и от родината си.
          Сърцето на Агатангел се смутило от това, че няколко от събратята му римски християни не издържали на изкушенията или насилието, отричайки се от Христос и страната. Смелото му сърце се разбунтувало. Той не можел да понесе православната вяра да бъде опозорена. За това, когато по време на тридневния Байрам, който се празнува след Рамазана, насилственото покръстване на православните се засилило, това младо момче, ненавършило и двадесет години, отишло в Цариград, където получило султански ферман, който забранява насилственото покръстване в района на Пелагония. При завръщането си в Манастира светецът бил арестуван от възмутени от решението на турския султан и след жестоки мъчения е обезглавен на 17 февруари 1727 г.
           В среща, която проведохме в Светата митрополия, в която освен митрополита участваха уважаемият префект на Флорини г-н Йоанис Воскопулас, кметът на Флорини г-н Стефанос Папанастасиу, президентът на TEDC на Н. Флоринис, г-н Димитриос Илиадис, и президентът на манастирите на Н. Флоринис, г-н Теодорос Восду, се реши съвместно да се проведат събития в чест на светия новомъченик Агатангел…“

*Свети Ангел Лерински е с несъмнено български произход и неслучайно свети Паисий Хилендарски го включва в „История славянобългарска“ сред другите български светци и споменава, че той е просиял на българската земя. А родното място на светеца е било населено по негово време с население изконно българско и с българско самосъзнание. 

**1727 г. се споменава като година на мъченичеството на свети Ангел Лерински в някои източници, като понякога тя се споменава наред с 1750 г, в един и същ източник. Това разминаване в годините на мъченичеството оставя съмнението, че се говори за различни мъченици. По тази причина не можем точно да твърдим дали реликварият с мощите – светата глава на новомъченика Агатангел в манастира Киккос в Кипър, който съдържа същото описание на житието му, но е посочена датата 17 февруари, 1727 г., се отнася до същия мъченик, за който говори свети Паисий Хилендарски.

Икона: bg.wikipedia.org

08.11.Свети мъченик Ангел Лерински, 2022 Изтегляне

Лука 8:41-56

          И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде у дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране.
          А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му и веднага кръвотечението й престана.
         И рече Иисус: Кой се допря до Мене?
И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: Кой се допря до Мене?
          Но Иисус рече: Допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
          А Той и рече: Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси, иди си смиром!
          Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: Дъщеря ти умря, не прави труд на Учителя.
          Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
          А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Йоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: Не плачете, тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
          А Той, като отпрати всички навън, я хвана за ръка и извика: Момиче, стани!
          И възвърна се духът й, тя веднага стана, и Той заповяда да й дадат да яде.
          И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

Икона:www.christianiconography.info

.

           Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

            Имаме великото утешение да знаем, че раздялата с нашите обични не е вечна. Да знаем, че те са престъпили прага на вечния живот, както и ние един ден ще го престъпим. Няма човек, който да отбегне участта на Адамовите потомци, а тя е смъртта като следствие от първородния грях. Но нашият Изкупител и Спасител Иисус Христос влезе в схватка с този извечен враг и с онзи, у когото е властта на смъртта – сиреч дявола. Влезе в схватка, победи го чрез Своето Възкресение и днес вече знаем, че преминаваме през смъртта, за да се събудим за пролетта на вечния живот.
           Това блаженство молим и просим за нашите покойници, знаейки, че няма човек без грях. Защото и Сираховият син в Старият Завет казва: „Милост да имаш за всички човеци, но и починалият не лишавай от милост.“ Тази милост за починалия са заупокойните литурии, панихидите, молитвите и милостинята в негово име. Защото както сме се грижили приживе, така и сега трябва да продължим да се грижим за онези, които не са вече сред нас.
           И да не спиране да се молим Бог да упокои починалите в място злачно и спокойно, където няма скръб и въздишка. А Сърцеведецът Господ, който чете в нашите сърца, вижда нашата любов към близките и по мярата на тази обич ще изпрати лъч от Своята благост, където и да се намират те. Защото Бог е Любов, както казва свети Йоан Богослов.
           И по застъпничеството на Майката Божия, Честния Предтеча и всички светии, да се уповаваме на безкрайното добросърдечие на Всеблагия наш Творец, у Когото всички са живи. Амин!

           На 3  ноември почитаме един от най-великите синове на българския народ – прославен с чудеса, постник, иконописец, просветител и храмостроител на 16-тото столетие – равноапостолния монах св. Пимен Зографски. Неговото колосално духовно дело бе в голяма степен забравено, за наш срам, но в последните години се направиха стъпки в посока на припомняне живота и значението на Пименовото дело за отстояване на единния ценностен свод у нашия народ във време на османско подтисничество и прозападна (католическа) пропаганда.
           Дълго време на житиеписния текст за свети Пимен, научната общност не е гледала с подобаващо внимание, поради споменатия в „Достопаметната бележка“ след житието Паисий Хилендарски, счетен за анахронизъм, навяващ съмнения за автентичността на житието. През 2021г излезе от печат изследването на богослова Георги Тодоров „Равноапостолът св. Пимен Зографски. Дълбокото Възраждане на България“, където, съпоставяйки обемен изворов материал, по убедителен начин авторът доказва, че посоченият Паисий Хилендарски не е, разбира се, широко известният будител Паисий, съставителя на „История славянобългарская“, живял доста по-късно, а схимонах Паисий Хилендарски Българин (1820 – 1910г), съвременник и връстник на Гаврил Кръстевич, родом от Свищов, вуйчо на Алеко Константинов, хилендарски монах, държащ в края на живота си келия в Карея, където в началото на 20в. развива книжарска и книгоиздателска дейност. Прозвището „Българин“, което поставя редом с името си върху издадените от него книги, показва родолюбивата му нагласа.
           Така „камъкът за препъване“ – мнимият анахронизъм в достопаметната бележка след житието, в чието осмисляне се провалят и крупни изследователи, най-сетне е отстранен, за да може този блестящ житиеписен текст да заеме своето истинско място като най-съществената българска книжовна творба от 17в. и дори най-важна за цели два века – след житието на свети Николай Софийски (1555г) до „История славянобългарская“ (1762г).
           Да почетем с преклонение и обич достигналия святост праведник св. Пимен, който отдаде целия си живот на изпълнение Божията воля и опазване на словесното стадо.

Житие
на преподобния наш отец Пимен, просиял в Зографския монастир на Света Гора Атонска в лето от Христа 1510

          Този свети Пимен (в света Павел) бе от град Средец (сега наричан София в България). Родителите му нямали чеда и често правели прилежна молитва към Пресвета Богородица да им дари чедо, което обещали да дадат в служение на Бога. На стари години, майка му една нощ стояла в молитва пред иконата на пресвета Богородица и плачела за това. Поради дългата отруденост тя седнала и задрямала с лек сън и ето, идва към нея една жена, облечена в бели царски одежди, а зад нея следвали множество монаси, които, паднали на колене, Я молели да изпълни желанието на тая жена, защото тя бе дала обет да дари роденото от нея да служи Богу и да бъде монах като тях. След това прилежно моление монасите станали и изпели чудна песен на Пресвета Богородица, а Тя пристъпила към седящата му майка и възложила ръка върху нея, казвайки: „Не плачи, о жено, ето, по благодатта на Моя Син, Господ Иисус Христос, ще родиш на тези си години син.“ Като ѝ казала това, Тя тутакси станала невидима с целия оня сонм монаси, а онази, като се пробудила, станала и въздала благодарение Богу и на Пресвета Богородица, и на утринта разказала на мъжа си това видение. Той като добър раб Христов притичал в църквата на светия великомъченик Георгий и разказал на своя духовен отец Тома Иконописец видението на жена си.

Има още →