Марк 15:43-16:8

„дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат. След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.“

Братя и сестри,

          В третата неделя след Възкресение възпоменаваме жените-мироносици, които бързат да идат на гроба Господен, носейки аромати, за да помажат Живоносния покойник. Те бързат рано призори в първия ден на седмицата  – това е денят след събота, денят на Възкресението. Бързат към Гроба, откъдето се е въздигнал Царят на Царете – нашият славен Изкупител и Спасител, Съкрушителят на преизподнята, Победителят на ада, дявола и смъртта – Господ Иисус Христос.
          Жените -мироносици, сред които са Мария-Магдалина и Саломия, дори говорят помежду си кой ще отвали камъка от гробните врата.
          Защото Безгрешният Богочовек е погребан по юдейския обичай в гробница, закрита с привален голям камък.
          Владетелят на света, Онзи чрез Когото всичко е станало, често нямаше къде глава да прислони и сега е погребан в гроба на Йосиф Ариматейски, погребан е в гроба на един от своите следовници. Йосиф, както и Никодим, са тайни ученици Иисусови, но в часа на смъртта Му, когато апостолите бягат, тези ученици жертват богатство, престиж, обществено положение, за да осигурят достойно погребение на Богочовека.
          А жените-мироносици, които бяха и под Кръста Господен, жените които знаят, че в съвършената любов страх няма, идат на гроба Господен рано на третия ден.
          Те не ще заварят Покойника. Те ще видят празния гроб. Разпнатият е възкръснал. Пророчествата са се сбъднали. Предобразите станаха явни. Древното проклятие се отмени. Христос прикова греховете ни на кръстното дърво. Земната стража е вкаменена от уплах, иде вече небесна стража – ангела с бяло облекло.
          Най-великото Божие чудо е осъществено. Най-знаменитата победа е удържана. Божията любов изкупи човешката неправда. Жените-мироносици, смаяни съзерцават празния гроб на Спасителя и осмислят думите на ангела.
          Те ще обадят на учениците, че Христос е възкръснал. Те ще Го видят нееднократно през тия 40 дни преди Възнесението Христово. Навсякъде, по целия свят, жените-мироносици ще проповядват евангелието на Възкресението. Неслучайно ги наричат „апостоли на апостолите“. Защото мироносиците носят на учениците вестта за Христовото Възкресение.
          Днешната неделя е истински празник на жената-християнка. Всяка жена има възможността да послужи Богу с решенията на своето любящо сърце. Всяка може да поднесе на Христос не миро, а сълзи на покаяние.
          Да дерзаем в този светъл ден, ден на празник, да дерзаем ведно с праведници, пророци и апостоли, ведно с преданите мироносици и да възгласим радостно:
          Христос воскресе!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com/

Като освободител на пленените
и защитник на бедните,
като лекар на болните и победител на царете,
победоносче, великомъчениче Георгие,
моли Христа Бога да се спасят душите ни.

Братя и сестри,

             Има светии, които са почитани по целия православен свят. Има мъченици, чиято кончина е подбудила мнозина да приемат кръщение в Христа чрез собствената си кръв. Има праведници, чиито имена остават неизличими и в паметта на поколенията, при все че нашата памет е загубила дирите на немалко светии от родната земя.
             Днес честваме свети великомъченик Георги, прославен военачалник от знатен род, млад, богат и красив, който заради Христа е пожертвал всичко земно и е придобил най-ценното – нетленен венец в Божието царство.
            Млад и богат, удостоен с военен чин, Георги не се вълнува от насладите на този свят. Още когато излиза императорският указ за преследване на християните, той раздава имот и парични средства, освобождава робите и се приготвя да наследи нетленния венец.
             Мъчения за вярата свети Георги приема в дните на император Диоклетиан – най-свирепият гонител на християните, управлявал Римската империя от 284 до 305 година. По негово време реки от християнска кръв са се изливали по арените на цирковете и амфитеатрите. Имаме много свидетелства за мъченици именно от този период.
             Знаем, че и бащата на  свети Георги е удостоен с мъченическа смърт.
              Едва на двадесетгодишна възраст, неговият син – младият Георги, издигнал се до военен трибун, изпива до дъно чашата на страданията, за да засияе като слънце в невечерния ден на Божието царство.
            След обнародване на указа за безкомпромисно гонение на християните, свети Георги сам се явява пред императора, изповядва вярата си, знаейки че отива на смърт. Или по-точно – смъртта му е славен, триумфален ход към вечния живот.
            Измъчван с желязо и огън, хвърлен в негасена вар, изтезаван на колело, свети Георги е изцеляван по чуден начин от ангел в тъмницата. Мнозина езичници, виждайки тези чудеса, приемат Христовата вяра. Дори императрица Александра гласно изповядва Христа и също приема мъченическа кончина.
            След изпиване чаша с отрова, която не му е навредила, великомъченик Георги се отправя към лобното си място.
            Мечът на палача слага край на дългите седмици изтезания.
            Така Божията сила издига този двадесетгодишен юноша в знаменит чудотворец, лечител, помощник и застъпник на християните от всички времена. Защото чудесата на свети Георги, сторени след неговата кончина са безбройни. И ние – българите сме особено силно свързани с прославения великомъченик.
            Десетки, стотици са храмовете и параклисите, носещи неговото име. Българският манастир на Атон, Света гора е наречен „Свети Георги Зограф“ в спомен на чудотворната самоизписала се икона на светеца. По стародавна традиция християните тук дават името на свети Георги на своите чада и така се молим дръзновението на великомъченика да е с нас.
            Молим се за милост, здраве, мир и спасение. Защото и ние живеем в Диоклетианови времена. И макар че днес не обезглавяват християни по площадите, лукавият антихристов дух е намерил начин да погубва души.
            Днес сме свидетели на кървава братоубийствена война, в която се избиват православни за радост на богопротивния сатана.
             Днес се молим за застъпничеството на Майката Божия, на свети Георги и на всички светии за потушаване на човешката ненавист, за вразумление и омиротворение на нашия остарял в грехове свят.
            Божието благословение да е с всички вас! Бог да ни помилва, да ни вразуми и закриля!
            Честит и благословен празник!
            Честито на всички именици!
            Амин!             

Иконата е копирана от http://www.shigri.ru

         Евтимий († ок. 989-996), светител, епископ Мадитски. Значителна част от житието на свети Евтимий, поместено в ръкописи Paris. gr. 1617, 1071 г., е изгубена. Запазено е похвално слово, написано от Константинополския патриарх Григорий II Кипърски (1283-1289), очевидно още преди той да заеме патриаршеския престол.

         Евтимий, син на земеделеца Никита, произхождал от селото Епиват в Тракия (днес Селимпаша в Турция, близо до Истанбул). Когато в детството си се лишил от баща, майка му го дала на обучение в един от манастирите на Константинопол. Удивлявайки своите наставници със способностите си, Евтимий преуспявал в науките, но още повече в добродетелите.
         Той приел монашески постриг в този манастир и след 30 години строго подвижничество взел от игумена благословение да се отдалечи в подвига на затворничеството в едно от извънградските владения на манастира. Там пребивавал в четиригодишно мълчание.
         За него узнал Ираклийския митрополит и по негово настояване Евтимий бил ръкоположен за свещеник, а после хиротонисан за епископ Мадитски (град Мадит, днешен Еджеабат в Турция, разположен на европейския бряг на пролива Дарданели).
         Светителят Евтимий заемал митрополитската катедра в течение на 40 години. Той се отличавал с особената си грижа за бедните и с милосърдието си: простил на разбойника, който му отнел коня, и на крадците, похитили зърното от неговата житница, пуснал на свобода грабителите на храма, които местните жители искали да предадат на екзекуция.
         Още приживе свети Евтимий се прославил с чудотворство: излекувал жена, която била в родилна треска, изцелил глухоням и обладана от бяс монахиня. Император Василий II навестил знаменития подвижник и свети Евтимий му предсказал победата над Варда Фока.
           Когато светителят навършил 80 години, била му открита предстоящата му смърт след година. Той починал около 989-996 г.
          Един прокажен, пристигнал отдалеч с надеждата да получи изцеление от свети Евтимий, не го намерил жив. В отчаянието си, той прегърнал гроба и започнал да вика към светителя като към жив. Когато го помазали с масло от лампадата над гроба на светеца, той оздравял. От мощите на светителя обилно изтичало миро, от което мнозина получавали изцеление. Освен това, според описаните посмъртни чудеса на свети Евтимий, има разкази за спасяването на попаднали в буря и освобождаването на гръцки воин от български плен.
         Според Михаил Псел, Евтимий, след като се явил насън на низвергнатия Константинополски патриарх Михаил I Керуларий (+ 1058 г.), предсказал предстоящата му смърт, която щяла да го избави от съд.
          В пространното житие на света Параскева (Петка) Търновска (Епиватска), написано ок. 1385 г. от българския патриарх свети Евтимий Търновски, се казва, че свети Евтимий е нейният по-малък брат, когато е бил епископ, „прогонвал разни ереси от паството“, а след смъртта му от неговите мощи „река от миро преславно потекла, изтичаща се в морето на едно поприще, за което отишлите там, добре знаят“.
         Въз основа на този труд е съставено т. нар. второ проложно житие на преподобна Параскева, което придружава някои списъци на славянската ѝ служба, приписвана също на Търновския патриарх Евтимий. Свети Евтимий Мадитски се споменава сред светците – лечители в гръцката молитва за изцеление на болни от сборника Vindob. Phil. 178, 1429-1430 гг., намиращ се в Австрийската национална библиотека във Виена. Руският поклонник игумен Даниил (началото на 12 век), споменавайки град Абидос, казва, че „срещу този град се намира светият Евтимий Нови“. Антоний Новгородски (около 1200 г.) пише: „В Калипол лежи светият отец Евтимий”.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Използан материал: О. В. Л. „Евфимий, еп. Мадитский“ / Православная энциклопедия, т. 17, с. 376-377, публикувано 10.04.2013 г. http://www.pravenc.ru/text/187645.html .04.05.2022

Из Пространно житие на света Петка Търновска от свети Евтимий Търновски

… Тази преподобна света Петка беше родена в Епиват, издънка от преблагочестиви и пребогоугодни родители, които спазваха неотклонно всички Божии заповеди, украсяваха живота си с милостиня и добри дела. Понеже бяха такива и добротворци на такива благотворения, сподобиха се да станат баща и майка на две деца: едното момче, а другото момиче. След като ги сътвориха на света, родиха ги повторно чрез светото Кръщение. И момчето дадоха да се учи на Свещеното Писание, а преподобната държаха вкъщи заради крехката ѝ възраст и заради естествената привързаност…
        А споменатият отрок, братът на преподобната Петка, след като усвои добре свещените книги и достойно изпрати при Бога родителите си, облече се в иночески образ и бе наречен кир Евтимий. Той измина добродетелния път и възлезе върху добродетелната лествица, така че името му се прочу навсякъде. За премногото му добродетели бе възведен в архиерейския престол и бе ръкоположен за Мадитски първопрестолник и пастир; много и преславни чудеса извърши той там! Различни ереси от стадото изгони, паството към живоносни пасбища напъти, всички църковни дела добре уреди, дълги години живя и в дълбока старост при Господа отиде. Много и преславни чудеса извършиха мощите му, положени в същата църква. И чрез чудесата му цялата околност се прослави; не само това! – те изливаха преславно миро, изтичащо на едно поприще*  в морето. Отиващите там, добре знаят това. …

*поприще – разстояние около 200 м

Литература: Свети Евтимий Търновски, Пространно житие на света Петка Търновска, Стара българска литература, том 4, Житиеписни творби, изд. Български писател, София, 1986Икона: http://www.kimintenia.com

Копирайте: 05.05. Св. Евтимий, епископ Мадитски, 2022

       Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух: утвърдил Христовата вяра, оставил си царския престол и жезъл, заселил си се в пустинята, разцъфтял си в подвизи и си намерил благодат пред Господа. А сега, застанал пред престола на Всевишния, моли Христа Бога да дарува на народа ни мъдрост и сила, а на нас, молещите тебе, спасение на душите ни.

Прочетете Житие на свети цар Борис – Михаил

         На 2 май честваме свети княз Борис, приел в кръщение името Михаил, честваме равноапостолния покръстител на българския народ, великия държавник, способствал за приемане на България сред християнските народи, просиялия в святост владетел, сторил чудеса с молитва, прославения монах, родственик на монаси и светци.
         Сякаш няма друга личност сред българите, която до такава степен да е допринесла за духовното израстване на нашия народ, няма друг владетел, положил основите на „държавата на духа“, оцеляла през вековете, няма друг по-просветен монарх (доколкото именно със свети цар Борис обвързваме постиженията на „Златния век“ на българската култура).
         И да не забравяме, че твърде малко знаем всъщност за великия Борис-Михаил. И пропускаме чудото с болярския бунт и излезлия извън крепостните стени Борис с кръст и хоругви, когато ръцете на войниците се вкаменяват и не могат да извадят мечове. Това са същите войници, които по заповед на княза са пуснати да се върнат по домовете си, същите войници, които навсякъде ще разкажат за чудото на кръстното знамение, носено от княза. И вестта за това чудо обикаля целия християнски свят, дори папа Николай иска кръста и облеклото на княз Борис като духовен дар – светиня и знак на Божията милост.
          Благодарение на княз Борис, съградителя на църкви, манастири и скрипториуми, е съхранено и препредадено книжовното дело на светите братя Кирил и Методий, което злобата на немското духовенство унищожи сред западните славяни.
          С дарителството на свети княз Борис е изграден и великолепния манастир край град Охрид, където в притвора е ктиторския му портрет в цял ръст, с надпис „василевс“, като спомен за близката му дружба със свети Наум, чрез устата на когото свети Борис е обичал да чете Писанията. Колко много църкви в Албания, Гърция и Македония носят белезите на архитектурния тип от негово време – трите прозореца в апсидната стена – символ на Троичния Бог.
          Богоозарен и мъдър, свети княз Борис в монашеско облекло и положил монашеските обети, не спира да моли Бога за бъднини на християнска България. Защото по негово време вече се сбъдва предреченото от княза-мъченик Боян Енравота, че на тая земя „кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог“.
          И днес той се моли за нас, наследниците на същия този български народ, който бе покръстен в 865 г., за този народ, който тъй скоро прослави и прославя Бога на роден език.

Иконата е копирана от http://www.blessedmart.com

към Начало