„Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят на едно! То е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;“
Пс. 132:1-2

     Без да се впускаме в динамичното злободневие на политическия живот, предлагаме на вниманието на тревожната християнска съвест, която винаги копнее за истината, изложение по въпроса за миналото и бъдещето на нашите единонравни и единоверни братя от Северна Македония.
     Приложеният текст на доц. Георги Станков е в областта на социалната психология и е изключително стойностен с конкретните препоръки и предложени решения за изглаждане на продължилите деситилетия противоречия между България и Македония по най-фундаментални въпроси.
     Публикуваме статията със съкращения.

Към помирение: можем ли да изграждаме бъдеще, без да изцелим травмите от миналото?

Георги СТАНКОВ
Лаборатория по проблемите на Черноморския и Каспийския регион

     Резюме: Докладът разглежда историческото помирение в Република Северна Македония като необходимо условие за прекратяване на етническото противопоставяне, преследванията и нарушенията на правата на гражданите с българска етническа идентичност, и за създаване на нов модел на отношения в страната. Предложени са конкретни мерки, насочени към постигането на помирение.

     Ключови думи: помирение, възстановително правосъдие, Комисия за истина и помирение

“…остави дара си там пред жертвеника

и иди първом се помири с брата си,

и тогава дойди и принеси дара си.”

Евангелие от Матея, 5:24[1]

      В прехода от тоталитаризъм към демокрация, Република Северна Македония е изправена пред предизвикателството да разреши неуредените проблеми от своето близко минало, като например нарушенията на правата на човека, основани на етническа принадлежност. Резолюцията на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно докладите на Комисията за Северна Македония за 2019 – 2020 г., посочва необходимостта държавата и обществото да стигнат до историческо помирение между етническите и националните групи в РСМ^[2], при това изрично подчертавайки гражданите с българска идентичност.^[3] Постигането на помирение в северномакедонското общество ще спомогне да се преодолеят неразрешените и болезнени травми от комунистическото югославско минало, да се изградят искрени и устойчиви добросъседски отношения между РСМ и РБ и да се повиши регионалната стабилност в Западните Балкани.

Помирението – дефиниция и същност

     Помирението е процес на “възстановяване на приятелството и хармонията между враждуващите страни след разрешаване на конфликта или трансформиране на отношенията на враждебност и негодувание към приятелски и хармонични.”^[4] То е резултат от възстановителни и преходни практики, прилагани най-често след края на конфликт или тоталитарен режим, и се състои от “взаимно признаване и приемане, инвестирани интереси и цели в развитието на мирни отношения, взаимно доверие, положителни нагласи, както и чувствителност и съобразяване с нуждите и интересите на другата страна.”^[5] То не е еднократен акт, а “дълъг и дълбок процес, който цели радикални промени в сърцата и умовете на общностите, участващи в конфликт на идентичността.”^[6]
Мерките, водещи до помирение, търсят отговор на въпросите “как ще продължим да живеем след това; как ще споделяме едно пространство; можем ли да възстановим разрушеното доверие и да гарантираме, че миналото няма да се повтори; какво да направим, за да не останем завинаги в миналото.”^[7]
В този смисъл процесът на помирение има пет направления:

1. Разработване на споделена визия за взаимозависимо и справедливо общество;

2. Признаване и справяне с миналото;

3. Изграждане на положителни взаимоотношения;

4. Значителни промени в културата и нагласите;

5. Значителни социални, икономически и политически промени.^[8]

Има още →

Братя и сестри,

             Днешното литургийно свето евангелие предава разговора между Господ Иисус Христос и една жена хананейка – езичница, която измолва от Спасителя изцеление за болната си бесновата дъщеря.
            Христос изпитва вярата на тази жена. Дори изглежда, сякаш иска да я отпрати с думите: „Аз съм пратен само при изгубените овци от дома Израилев“. Всъщност Спасителят, познавайки нейното сърце, иска да покаже на учениците си дълбоката вяра и смирение на жената хананейка.
             Въпреки че е езичница, тя разпознава Христос и Го нарича Син Давидов. Единственото й упование е в Чудотвореца, в Божия Син, Който е всемилостив.
             Господ казва, че трябва първо да благовести на сънародниците си, защото тям е отредено да чуят първи евангелието и те да го проповядват на езичниците.
             Но твърде често точно другородците имат сърца, прилични на онази благодатна почва, която ще даде плод стократен.
             С непоколебима вяра майката хананейка пристъпва към Спасителя. Тя знае, че Богочовекът няма да отхвърли майчината й молба. И след изпитване на нейното смирение, Господ възкликва пред всички: „Жено, голяма е твоята вяра, нека бъде по желанието ти“.
             И в същия час бесноватата дъщеря на хананейката оздравява.
             Да се поучим от вярата и смирението на хананейката, която въпреки привидния отказ, не спира да моли, да проси, да се приближава с молитва към Спасителя. Тя продължава да настоява за чудото.
             Ние може би нямаме бесновати дъщери, но имаме плът, беснееща от страсти. Поразени сме от духа на тщеславието, духа на завистта, духа на чревоугодието и самолюбието. Нападнати сме от беса на самочинието и от столикия бяс на гордостта. Всеки от нас е с явни или скрити недъзи. Затова с право трябва да викаме към Съвършения Лечител: „Господи помилуй!“ А ако не виждаме собствените си страсти, подклаждани от бесовете, значи сме обсебени и от беса на заблудата и нерадението.
             Да се молим, братя и сестри, горещо да се молим Господ да повдигне покривалото, скрило болезнените ни душевни язви. И Светлината на Светия Дух да прокуди, да изцели и оздрави тайните ни немощи, за да можем да принесем покаяние и отново да засияе очистената ни от греховете и страстите кръщелна одежда. Амин!
              Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Владичицата Богоматер и на днес честваните светии.

Иконата е копирана от pravlife.org

Братя и сестри,

            На днешния ден Църквата възпоменава двамата свидетели и вдъхновени глашатаи на радостния, най-радостния за човечеството факт – раждането на Месия. Месия от еврейски значи „Помазан“ и се превежда с названието „Христос“.
           Четиридесетдневният Богомладенец, донесен от Светата Дева и Обручника Йосиф, е посрещнат в храма от двама праведници – престарял благоговеен мъж и благочестива вдовица. Това са свети Симеон, поел на ръце Спасителя, и света Ана пророчица, Фануилова дъщеря.
            И двамата праведници разпознават в невръстния Младенец Стария по дни, разпознават в Него Божия Син, приел плът за спасението на света.
            Свети Симеон, наречен Богоприимец, отдавна чака да зърне Изкупителя, защото знае чрез Светия Дух, че не ще вкуси смърт, докле не види с телесните си очи Христа Господен.
             И ето – престарял отдавна, стигнал старческа седина, останал жив само, за да възвести дивното чудо, свети Симеон свидетелства с думите, станали неизменна част от вечерното богослужение:
             „Сега отпускаш Своя раб , Владико, според думата си, смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“.
             Да, сега след като се е изпълнило обещанието на Духа, че ще види с очите си Спасителя, благоговейният Богоприимец може да се отправи към лоното Авраамово.
             Неговият глас се слива с гласа на пророчица Ана, праведната вдовица от Асирово коляно, служеща Богу с пост и молитва, а сега и с възвестяването за великата милост на Боговъплъщението.
              Защото Христос казва: „Не да наруша съм дошъл, а за да изпълня“. И Неговата мисия, целият Му земен път, е точно изпълнение на Божествения закон. А според Мойсеевия закон трябва за свидетелство да пристъпят двама души. За свидетелство пред човеците, защото на Рождеството присъстваха ангелски хорове.
              Но смиреният Богомладенец съблюдава дадения от Самия Него Мойсеев закон. Двамата свидетели – благочестивите праведници Симеон и Ана пророчица възвестяват, говорят, увещават, че вече е дошъл Христос.
               Възвестено е на юдеите в Йерусалим, че Месия е дошъл. И през целия земен път на Спасителя чудесата на Божествената Му власт и дори гласът на Отца отново и отново говорят: „Бог дойде в плът. Дойде часа за спасение на изтерзания свят.“
               Дали всички са чули?
               Дали всички са разбрали?
               Не, разбира се. Единокръвният на Спасителя народ Го отхвърли. Затова малкото Христово стадо сме длъжни да изповядваме Спасителя не само на думи, а с дела на светлина и правда.
                Божието благословение да е с всички вас по молитвите на Майката Божия, свети Симеон Богоприимец и света  Ана пророчица.
                Честито на всички именици!

Иконата е копирана от evenimentulistoric.ro

          Радвай се благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.

Братя и сестри,

             Бог ни събра отново под купола на храма да тържествуваме велик Господски празник – Сретение Господне. Сретение значи среща – срещата между свети Симеон Богоприимец и Богомладенеца Христос. Свети Симеон е този свят старец, комуто Бог е открил, че не ще види смърт, докле не види Спасителя, дошъл в плът, а именно невръстния 40-дневен Богомладенец, донесен в Йерусалимския храм. Това е среща между Стария Завет, в лицето на благоговейния Симеон, и Новия Завет, в лицето на Въплътилия се Бог.
             Мнозина духоносни мъже от старозаветната свещена история предузнаха и предсказаха идването в света на обещания Съкрушител на главата на змията. Но само свети Симеон, наречен Богоприимец, се удостои да вземе на ръце Спасителя.
             Единствен той, ведно с Анна пророчица, доживя този тържествен миг – съзирането с телесните си очи на Богомладенеца – бъдещия Победител на ада и смъртта.
             Празник Сретение започва да се чества особено тържествено по целия християнски свят през 6-ти век, когато в дните на император Юстиниан няколкомесечен мор и земетръс е опустошавал Византийската империя. От момента на издаването на указа през 542 г. за всеобщо почитане на днешния ден, бедствията спират.
             И днес живеем в бедствено време. И днес върлува мор и има войни, и известия за гибелни конфликти. И днес повече отвсякъде сме застрашени и несигурни за бъдещето на света. Но днес ние страдаме и от още едно опустошение, а именно абсолютната безнравственост, пълното отпадане от всички ценности, поголовния морален разпад.
             И колкото по-значими думи за единение, мир, добруване и добра перспектива чуваме, толкова на дело триумфа на разтлението превзема всички сфери на обществения и личния живот.
             Дано да не доживеем времето, когато Църквата може да бъде санкционирана, задето проповядва извечните универсални библейски истини.
             Засега Църквата може да проповядва, но нейният глас е все по-самотен, все по-нечут, заглушен от хилядите призиви на един все по-отчужден, все по-оскъден на реалност дигитализиран свят, който е днешното обиталище на човека. И за съжаление липсата на ценности, различни от материалните стремежи, все повече превзема и възпитава съзнанието на хората.
             Най-яркият „идеал“ е пазаруването, най-важното дело е покупката на хубава кола или хубав телефон. Ние живеем тук и сега, без бъдеще, без минало, и Божият образ напълно е затъмнен.
             Затова – да не спираме да се молим на Майката Божия, на Честния Предтеча и на всички светии за спасение на нашия грехопаднал свят, изтлял в прелъстителни похоти и предаден на извратен ум.
             Божието благословение да е с всички нас, по молитвите на Богоматер, Царицата Небесна, по-чиста от слънчевия блясък, която не спира да се застъпва за света. Амин!

Иконата е копирана от nixpixmix.blogspot.com

към Начало