Когато Ти се кръщаваше в Йордан, Господи, се разкри поклонението на Светата Троица, защото гласът на Отец свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син, а Духът във вид на гълъб потвърди верността на думите. Слава на Тебе, Христе Боже, Който се яви и просвети света.

Братя и сестри,

         На днешния велик Господски празник честваме Кръщението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос във водите на река Йордан. Този празник е наречен Богоявление, защото се разкрива Троичната тайна, само предсказана в Стария Завет. Чува се гласа на Бог Отец, Който казва за Сина: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето блговоление“. Спасителят се кръщава във водите на Йордан, а Светият Дух във вид на гълъб слиза над главата Му.
           Тази величествена тайна е непостижима, но Светата Троица разкрива Себе Си, за да ни направи Христови, ще рече – изповедници на Троичната тайна.
           Свръхнепостижимата и загадъчна за ума Троичната тайна е достъпна за сърцето на вярващите, което като Светая Светих тупти с думите: „Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже!“
            И на всяка света Литургия пеем на Троичния Бог:
             „Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас!“
             Помилуй, Господи, Своето малко стадо, което си сподобил да вкуси Твоята тайна – тайната на Божествената любов. Защото знаем какво казва свети Йоан Богослов: „Бог е Любов“. И на тази съвършена Божествена Любов, Която заради нас пожертва и Единородния Си Син, отдаваме сърце и дух. И колкото повече съзнаваме нашата тленност и нищожество, нашата немощ и слабост,  защото въпреки украсата ни с Божия образ сме немощни, слаби и окаяни, толкова повече се стремим към нашия Създател, Твореца на небето и земята. Възпяваме Троицата единосъщна и неразделна и благодарим Богу, че в днешния ден е промислил да освети със Своето Кръщение дори естеството на водната стихия.
            Прекланяме се пред Троичната тайна, която изповядваме с най-обичайния за нас, православните,  жест – с нашето прекръстване. Знаем, че трите свити пръста изобразяват точно Света Троица и така молим, прекръствайки се, силата на Разпнатия Спасител и благодатта на Света Троица да е с нас, Христовите.
            Затова и вечер преди да заспим се молим с думите на свети Йоаникий: „Упованието ни е Отец, прибежището ни е Син, покров ни е Дух Светий. Света Троице, слава Тебе!“
            И да побързаме да се покаем за греховете си, та да дадем място на Троичната светлина да възсияе в душите ни.
            Защото Бог ни призовава да бъдем царствено свещенство, народ свят, люде придобити. Честито на всички да е славното Богоявление!
            Честито на всички именици!
            Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Икона: http://www.saintjohnchurch.org

към Начало

Братя и сестри,

         Днешният ден, известен като Водици, въвежда към великия Господски празник Богоявление или Йордановден. За тези знаменателни събития от живота на нашия Спасител – Господ Иисус Христос пишат и четиримата евангелисти. В древност празникът Богоявление е наричан и Празник на Просвещението, защото голямо множество оглашени са пристъпвали към Свето Кръщение в осветените води и са обличали белите одежди на духовната чистота.
          За да очисти приобщената Му човешка природа и за да даде пример за нас, Господ Иисус Христос пристъпва към Кръщение във водите на река Йордан. Кръщението е от ръцете на Предтечата, то е покайно, а Спасителят няма грях. Но Съвършеният в Своето смирение Богочовек желае да изпълни закона – да изпълни и изплати всяка правда и пристъпва към Кръщение.
         В мига, когато се кръщава Безгрешният, се открива и Троичната тайна – гласът на Отца, Който изявява думите на Богосиновството, Синът, Който се кръщава, и слезлият над Него Дух Свети във вид на гълъб.
         Тази Троична тайна, много пъти и по много начини загатвана в Стария Завет, се разкрива в този миг. Тя е поверена нам – на Христовите и е най-скъпоценно съкровище на веровите истини. Тази тайна – Единството по същност и Троичността по Лица на Бога е първа, първостепенна и абсолютна благодатна истина, която ние изповядваме всеки ден и всеки час, дори с нашето прекръстване. Защото трите събрани пръста, с които се осеняваме кръстообразно, изобразяват тази велика, свръхнепостижима за ума, но ясно познаваема за сърцето Троична тайна.
          Затова не е достатъчно да кажем, че Бог е Един, не е достатъчно, защото знаем, че Той е Троичен.
          Покланяме се на Светата Троица – на Отца, Сина и Светия Дух – съпрестолна, равночестна и неразделна Троица, като съзнаваме, че сме християни, доколкото изповядваме на слово и дело Троичния Бог.
          Затова и казваме в днешния ден – навечерие на Богоявление:
          Благодарим Ти, безначални Боже!
          Благодарим Ти, Единородни Сине, Слово на Отца!
          Благодарим Ти, Душе Светий, Проникващ целия свят и животворящ вовеки!
          Благодарим Ти, Господи, че създаде света като наш общ дом и, че ни дарува Светата Църква за наша Майка и Закрилница, спасителен кораб, стълб и крепило на Твоята истина.
           Благодарим Ти, Троични Боже, че ни доведе до тоя час, та още един път на земята да почетем великия ден на Твоето Богоявление.
           Слава Тебе, Боже!
           Слава Тебе, Боже!
           Слава Тебе, Боже!
           Днешният Велик водосвет, както и утрешният, се извършват с напълно еднакви молитви. Така че днешната и утрешната светена вода е една и съща. Тя е силно лековита и се използва при болести и скърби.
           Нека с благоговение да я отнесем вкъщи при домашните икони.
           Благословението на Сръхестествената Троица да е с всички вас. Амин!

Изображение: http://www.orthodoxianewsagency.gr

  Марк 1:1-8  

          Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, както е писано у пророците: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе.“
          „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.“
          Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове. И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си.
          А Йоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
         И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.

Братя и сестри,

              Чухме началото на евангелието според свети евангелист Марк, близкия съратник на свети апостол Петър, предал точно неговия разказ за всички събития, свързани с живота в плът на Богочовека Христос.
               Свети Йоан Кръстител – Предтечата, Предвъзвестителят на Месия, на Избраника Божий, е предсказан от пророците. Неговият глас е глас на викащ в пустинята, както пише пророк Исая, като под пустиня в мистически смисъл се подразбира еврейската синагога, опустяла за доброто и нечула и неразбрала величавото събитие, за което се готви със столетия, а именно – идването на Месия.
               Както знаем, еврейското название „Месия“ се превежда с „Христос“. Месията – Христос дойде, ангелът, който приготви Неговия път огласи, че Идещият е Агнецът Божий, Спасителят на света, Който ще ни кръсти с Дух Светий.
               Ето това Кръщение, не само с вода, не само покайно, както беше Йоановото, това Кръщение го имаме всички ние. И с Миропомазанието, получили печата на дара на Светия Дух, с Миропомазанието ние вече ставаме членове на Христовата Църква, готови да възпламеним пламъка на благодатта в нашите духовни съсъди.
               Велика е силата на Кръщението в името на Отца и Сина и Светия Дух. Тази кръщенска благодат покрива от бесовски нападения, покрива и запазва в деня на Страшния Христов Съд, покълва в нас, за да възрастнем в доброто до пълната възраст на Христовото съвършенство, тя е нашата брачна одежда, която за съжаление е опетнена с множество грехове, неочистени в покаяние. Точно кръщелната благодат е истинският извор на вечната райска радост и блаженство, както пише свети Серафим Софийски чудотворец.
                А колко тъжно, колко жалко, че не разбираме и не оценяваме безценното съкровище – нашето кръщение, и колко грехове сторваме, макар и по незнание, след кръщението си. И твърде често опетняваме бялата кръщелна одежда. Защото в бяло са обличали новопокръстените на Пасха и те са носили бялата кръщелна одежда цели осем дни.
               Братя и сестри, да залягаме повече за разбиране и проумяване на висините и дълбинните смисли на нашата вяра. Защото тази вяра, разкрита в Свещеното Писание и Свещеното Предание, не е човешко творение, а е небесен дар. Тайнствата на Църквата са небесни дарове, спуснати на земята чрез животрептящата сила на Светия Дух. А първото сред Тайнствата, което ни отваря дверите на Църквата, е Светото Кръщение. Дали ще пожелаем да навлезем обаче в същината на своята вяра, зависи най-вече от нас. Защото навлизането не е само посещение в храма да запалим свещ, боядисване на яйца и готвене на определен вид ястия за някой празник. Отвъд това, отвъд обреда има символичен, мистически смисъл, както и във всяка богослужебна молитва. И ако проявим интерес, ни чака обещания път, изречен с Господските слова: „Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен“. Ние не сме сами, на този път ни водят светите отци и църковни учители, просияли отдавна в Небесното Царство, нека по-често да четем техните писания.
               А Бог ще ни умъдри и вразуми, ще ни облагодати по тесния път на спасението. Защото Сам Христос каза: „Без Мене не можете да вършите нищо“.
               Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Икона: toeilhtarion.blogspot.com

        Ти, Който заедно с безначалния Отец и Божествения Дух седиш във висините на престол огневиден, Си благоволил да се родиш на земята от Девицата – Твоята Майка, незнаеща мъж , Иисусе, затова и прие обрезание като човек на осмия ден. Слава на Твоята всеблага воля, слава на Твоя промисъл, слава на Твоето снизхождение, едничък Човеколюбче!

        По цялата земя се разнесе твоето учение, защото прие словото ти, с което боголепно си поучавал: естеството на съществуващото си изяснил и човешките обичаи си украсил, царствено свещенство, преподобни отче, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Житие на свети Василий Велики

или „Защо свети Василий е наречен Велики?“

             Свети Василий е роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнски добродетели. Той завършил с отличие кесарийското училище. Тук се запознал с бъдещия бележит църковен отец свети Григорий Богослов. Образованието му продължило в Константинопол, а по-късно и в Атина – център на културата и просвещението. Младият Василий получил богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.
             През 356 г. той се завърнал в родината си и приел Свето Кръщение. Светската кариера не го привличала. Стремейски се към подвижнически живот, той предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, за да се запознае по-добре с монашеския живот и да намери пример за подражание сред тамошните отшелници. След двегодишно странстване свети Василий основал монашеско общежитие в близост до Неокесария, на брега на р. Ирис. При него дошъл и свети Григорий. Двамата се отдали на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, както и на физически труд и молитва.
            Този период е белязан от засиленото влияние на арианската ерес, която въпреки осъждането й на Първия вселенски събор (365 г.), била подкрепена от светската власт и продължила да смущава живота на Църквата. Свети Василий взел дейно участие в борбата срещу арианството.
             През 364 г. той се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на шест години свети Василий бил за кесарийските християни незаменим пастир. След смъртта на епископ Евсевий те го избрали за свой епископ през 370 година.
             „Василиада“ – така всички наричали цялото селище от благотворителни заведения, като безплатни трапезарии, болници и приюти, които Василий бил създал още когато бил презвитер и помощник на своя предшественик Евсевий. Това бил същински град на милосърдието с разкошен храм в неговия център. Светителят бил противник на частната благотворителност и на неразумното състрадание, готово да помага на всеки просяк безразборно. Какво ли нямало в тази Василиада, която се проявила в първите десетилетия след премахването на гоненията и останала в историческия спомен като най-внушителната проява на църковна социална дейност след примера и постиженията на Йерусалимската църква от времето на св. първомъченик и архидякон Стефан (Деян. 4:32-37). Не липсвали странноприемници и дори лепрозории, за приютяване на прокажени, и работилници за недъгави. Нямало нужди и грижи, които да не влизали в бдителната закрила на този велик мъж на делото.
              Свети Василий само десет години възглавявал Кесаро-Кападокийската катедра, но те били напълно достатъчни да го изявят като велик поборник на Православието, като светозарен лъч на нравствената чистота и на верската ревност, като велик богословски ум, като велик строител и стълб на Божията Църква.
             Светителят отделял най-голямо внимание на богословските спорове със савелиани, ариани и македониани и ревностно защитавал Православието. Роден малко след Първия вселенски събор, свети Василий отдава целия си живот на теоретическото обосноваване на истината в православното богословие и успява богословски да подготви догматичното изповядване на вярата от Втория вселенски събор (381 г.), проведен само две години след смъртта му. Израз на своята православна вяра и богати духовни дарования светият отец дал в творенията си, като при това постигнал изумително хармонично съчетаване на теорията с практиката. Така свети Василий се проявил като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като „стълб и крепило на истината“ (ср. 1Тим. 3:15).
              Свети Василий вдъхновено разкрил същността на основополагащия християнски догмат за Свeтата Троица (в Adversus Eunomium, De Spiritu Sancto), като разяснил как всяко от Трите Лица на Света Троица е със Свой личен Ипостас, с лични отличителни свойства, но при обща за Трите Лица природа. Свети Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името „Василиева литургия“.
              Свети Василий починал на 1 януари 379 г. едва навършил 49 години. Паметта му се чества от Църквата на 1 януари. На 30 януари почитаме тримата светители – свети Василий Велики, свети Йоан Златоуст и свети Григорий Богослов.

по материали от http://www.pravoslavieto.com

Иконата на Обрезание Господне е копирана от http://www.ortodoxshop.ru
Иконата на свети Василий Велики е копирана от http://www.doxologia.ro