Братя и сестри,

     В обширните жития за деветия ден на октомври срещаме жизнеописанието на библейския патриарх Авраам, баща на Исаак и дядо на Иаков, наречен още Израил. Няма да срещнем името му в календарчето, нито в изданието на кратките жития.
     А всъщност много дължим на патриарх Авраам – бащата на много народи, родоначалника на всички вярващи в Христа, родоначалника и на родения по плът Месия – Господ Иисус Христос, Който е Авраамов потомък.
     Завинаги поколенията вярващи ще обвързват блажената вечност с лоно Авраамово, в съгласие с Господните думи за богаташа и бедния Лазар.
     Завинаги ще знаем, че в Небесния Чертог – при патриарсите на най-почетно място е Авраам, който се оправда чрез вяра, Авраам, готовият за жертвопринос на своята собствена плът и кръв, Авраам – гостоприемеца, посрещнал ангели, Авраам, намерен достоен от Бога за вечен завет.  И този вечен завет – обрезанието, беше предобраз на нашето кръщение. Затова е вечен, защото Бог не изменя обещанията Си. Обетованото се сбъдва – обетованата земя – Царството Божие след Възкресението и Възнесението на Спасителя е отворено за устремените в доброто. Патриарх Авраам от вечността ликува за изкупеното човечество, по-многобройно от звездния лик и от морския пясък.
     Да не се гордеем, като юдеите, че сме чада Авраамови, макар че в Христа сме точно такива. Бог може и от камъните да направи чада Авраамови – от камъните ще рече от езичниците, както казват древните свети отци. Да не паднем под укорите на Спасителя към Неговите злонравни сънародници – „Ако бяхте чада Авраамови, щяхте да вършите делата на Авраам“.              
     Да, делата Авраамови, родени от вярата Авраамова, ни правят негови потомци. И по тия дела ще ни оправдаят или осъдят. Защото нито богатство, нито житейски суети и грижи можаха да отлъчат Авраам от Божията воля, от Божия призив. И никога той не възропта срещу изпитанието, а дълготърпението му беше украсено с добродетел и правда, и се представи в Господа в честна старост и седина, сит на живот.
     Праведни отче Аврааме, моли Бога за нас – твоите истинни потомци, чеда на обещанието, моли се да се покаем, да се потрудим, за да наследим блажената вечност с теб и всички праведници, които не спират да се молят за грешния свят!            

Икона: http://www.pravoslavieto.com/

Лука 6:31-36

       И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

Братя и сестри,

     Бъдете милосърдни, както вашият Отец е милосърден. Тези думи Спасителят Христос произнася непосредствено след Своята заповед да обичаме враговете си и да им правим добро. В Стария Завет, който беше само сянка на бъдещите блага, е положена заповедта за любов към ближния. За старозаветните хора ближните са винаги и само единоверците, онези, които са от нашия народ и вяра.
      А ето – Христос, Който дойде за да изпълни закона, повелява да обичаме всички, всички хора по света, да обичаме дори и враговете си, и не просто да не им пакостим, но и дори да им отвръщаме с добро.
     Това е същината на този божествен морал, на който ние, според вярата си и мярата на нашата благодат, трябва да бъдем изповедници и носители.
     Носители на този морал, но не на думи, а на дела. Как да обичаме този, който ни обижда? Как да благославяме този, който ни се подиграва и хули? Как да претърпим злите дела на онези, които не спират да враждуват срещу нас? Как да обърнем злото в добро? И можем ли да го обърнем?
     Ние сме слаби и немощни, далеч от смирение и кротост. Едва помисляме, че можем да се сдържим, и веднага се случва нещо, което предизвиква гнева ни.
     Как да изпълним на дело закона на любовта към враговете?
     За нас това е невъзможно, но за Божията благодат в нас всичко е възможно. И на първо време – да ги благославяме, колкото пъти се сетим за тях – да ги благославяме, да ги поменаваме в молитвите си и ако можем – да търсим да им сторим добро.
     Ако това не беше възможно, Бог не би ни дал тази заповед, ведно с наредбата да обърнем и другата страна, ако ни удрят.
     Самата благословия, когато я произнесем, ще потуши яростта ни и ще преломи огнения пламък на гнева и укора.
     Редно е и да си спомним, че дори сега да сме прави, то е имало хиляди пъти, когато не сме били прави или сме служили за съблазън на ближните.
     Милостта да се възцари в нашите сърца и да ги смекчи и облагодати, и тази милост да не дава да говорим дори и една скверна дума за грешника събрат, паднал като нас.
     Да оставим съденето на чуждите грехове на Бога, а наш дял да бъде милостта, като се надяваме Бог да прости безчислените ни съгрешения.
     Бог на любовта и молосърдието да е с всички нас!
     Амин!