Заради страданията на Твоите светии, смили се, Господи, и изцели нашите болести, Човеколюбче, молим те.

Свети 40 мъченици Севастийски – 9 март

          При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните. В арменския град Севастия началникът на войската – ревностен поборник на идолослужението, научил, че в неговия полк има дружина от 40 християни и решил да ги принуди към идолопоклонство, но те били твърди във вярата си.  
         Мъчителите завързали четиридесетте свети воини в леденостуденото езеро, близо до град Севастия за цяла нощ, а наблизо затоплили баня, та войниците, привлечени от топлината й, да не устоят на подвига. Само един от тях побягнал към банята, но едва стъпил на прага й, паднал мъртъв. В третия час на нощта светлина се разляла над всички, а те пеели възхвала на Бога. Като видял чудото стражът, който ги пазел, се хвърлил при мъчениците в езерото, изповядвайки вярата си в Христос, и така попълнил числото на четиридесетте. На сутринта всички били поразени от чудото, че мъчениците са още живи и славят Бога. Извлекли ги от езерото и ги подложили на нови мъчения, а накрая ги изгорили на клада. Това станало на 9 март.      

На 9 март, 1230 г. цар Иван Асен удържал победа над епирския деспот в Клокотница и построил храм в чест на 40-те мъченици в столицата Търново. Светите 40 мъченици са много почитани в България до днес.

Иконата е копирана от https://slovo.bg

към Начало

Матей 25: 31-46

         А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози, и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира, защото гладен бях, и Ми дадохте да ям, жаден бях, и Ме напоихте, странник бях, и Ме прибрахте, гол бях, и Ме облякохте, болен бях, и Ме посетихте, в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: Истина ви казвам, доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
         Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели, защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям, жаден бях, и не Ме напоихте странник бях, и не Ме прибрахте, гол бях, и не Ме облякохте, болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: Истина ви казвам, доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.

към Начало

Братя и сестри,

            Днес възпоменаваме молитвено нашите починали сродници в съгласие с апостол Павловите думи “възнасяй молитви, просби, моления за всички човеци“. В това число са и отходилите във вечния живот наши сродници, за които Църквата не спира да се моли. Моли се, защото знаем, че те са живи, така както Господ Иисус Христос ни наставлява: „Бог не е Бог на мъртви, а на живи“. Да, при нас ги няма, предали сме сътвореното от земна пръст тяло на сродната му пръст, но един ден, в часа на Съда, гробовете ще се отворят, починалите ще възкръстнат, душите ще се единят със своите тела, вече преобразени и блестящи, както казва апостолът “всинца ще се изменим“. Затова и гробът не е просто място на тление, а чертог, от който един ден ще бъдем призовани за неописуемия изгрев на вечния живот.

           Дано тогава да имаме вяра и дела на христолюбци, та да бъдем с последните отдясно на Съдията.           А днес се молим, четем Псалтир, който има голямо значение за душата на покойния, правим милостиня заупокой, записваме имена за поменаване, защото се надяваме на неизследимата бездна на Божието милосърдие. На всяка Божествена литургия свещенослужителят отделя частици от просфората, тоест специалния богослужебен хляб, отделя частици и за живи, и за починали. Но в дните на Задушница имаме и още молитви за покойните. Те имат нужда от нашата грижа. Нашата връзка не е прекъсната. И както сме се грижили приживе, така е редно да се грижим и след тяхното отхождане във вечния живот. Да правим панихиди, особено за онези, които са починали кръстени, но няма кой да им отслужи панихиди, да четем Псалтир, да даваме имената им за поменаване на литургиите – ето нашата грижа. Защото не е достатъчно да поддържаме гроба и да поръчваме некролози – молитвата и милостинята са по-важни. Затова и търсим застъпничеството на Църквата, защото свещеникът като отделя частица за покойника, лъч светлина отива при него, където и да е той. И да не скърбим прекомерно, а да отдадем сили за молитва и добротворство за упокой на нашия близък. А всеблагият Бог ще се погрижи , защото Той обича всички ни, обича Своите чеда. Да имаме упование в Неговата милост и да не се леним да търсим застъпничеството на Църквата – Христовата Невеста. Защото молитвата на свещенослужителите, приемниците на Христовите апостоли, е незаменима.
         Бог да упокои нашите починали отци, братя и сестри в място злачно и прохладно, където няма скръб, болка, но живот безкраен. Вечна им памет! Амин!

Копирайте Проповед на Задушница