Евангелско четиво – Матей 19:16-26

          И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?
          А Той му отговори: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.
            Казва Му: Кои? А Иисус рече: Не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.
           Момъкът Му казва: Всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?
           Иисус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.
           Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
            А Иисус рече на учениците Си: Истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно, и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
          Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: Кой тогава може да се спаси?
           А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

„Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето“

Братя и сестри,

           Днешното литургийно евангелие е разказ за пътя  към богоподобието, пътя към съвършенството.
Макар и опазил всички Божии заповеди – не е блудствал, не е убил, не е крал, почитал е родителите си, богатият младеж осъзнава, че нещо не му достига. Разбира, че е далеч от бленуваното Божие царство, макар от младини да е старателен в избягването на смъртни грехове.
Ето – той дори е обичал ближния като себе си.
Изглежда сякаш нищо не го дели от спечелването на безценния бисер – добро жилище във вечната обител.
Обаче Христос, Всевиждащият Богочовек, знае тайната язва в сърцето на младежа. А тази тайна язва е сребролюбието.
Богат мъчно ще влезе в Царството Небесно. Но знаем – митарят Матей е оставил всичкия си имот и е последвал Христа, повикан от Него.
Какво пречи на богатия момък да постъпи като бившия митар Матей и както другите апостоли?
Мнозина християни могат да мечтаят да са лично повикани от Христа.
Но да внимаваме над себе си! Да не се окаже, че от младини сме се опазили от тежки грехове, а невидимият недъг на сребролюбието или на някоя друга немощ да разяжда душата ни.
И да си тръгнем нажалени от Христа, защото сме привързани към имота си или нещо друго земно.
Защото знаем от историята – не са малко тия, които са се отричали от Христа, за да спестят данъци или да добият добро социално положение, както във времената на исляма.
Да не предадем Христа, заради някоя наша непреодолима страст – колко тъжно ще е всичко това за нашия ангел и за Майката Божия и за целия небесен свят, които се радват и за една спасена душа.
Да внимаваме над себе си – кое е това, което не ни достига и с молитва и духовен труд, с напътствията на изповедника ни, да се борим с нашата немощ.
И преди всичко да призоваваме Божията помощ в тази битка, защото невъзможното за човеците е възможно за Бога.
Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Богоматер и на днес чествания прославен мъченик Фанурий. Амин!  

Копирай Проповед на Неделя дванадесета след Петдесетница

         Споменът за праведния е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

Братя и сестри,

                Днес поменаваме скръбно събитие – посичането на великия Господен Предтеча и Кръстител Йоан, изобличителя на неправдата, вървял през целия си живот с духа и силата на старозаветния Илия. Възпоменаваме неговото убийство, подробно разказано от евангелист Марк. И чухме, че цар Ирод, макар и изобличаван от пророка, се страхува от него, знае, че той е праведен и свят, обича да беседва с него и дори се вслушва в съветите му.
               Как тогава се стига до убийството на най-великия сред родените от жена, както Спасителят нарича Своя Предтеча?
               На рождения си ден, опиянен от алкохол и непристойни забавления, от танца на красивата дъщеря на незаконната си съпруга, заобиколен от сътрапезници, верни в гуляите, а може би и в мерзостите, цар Ирод дава обещание на девойката, че каквото поиска , ще й бъде дадено. Заклева се: “Ще ти дам всичко, което поискаш от мене, дори половината си царство.“ Всички знаем колко тежи дадената дума, а още повече – царската дума.
                Ужасен от кръвожадното желание  – тук, на момента да донесат главата на Кръстителя, изречено от крехката девойка, ужасен и натъжен, царят няма волята да спре, да отхвърли ужасното убийство. Заради клетвата и сътрапезниците си, опиянен от алкохол и от вероятния присмех на околните и на жена си, царят изпраща оръженосец да убие Предтечата в килията му.
                 Виждате ли как става ужасният грях? Когато решаваме да угодим на човеците, да им угодим, за да не ни се присмеят, да не прекършим думата си, макар това да е за зло, и то невероятно зло – убийството на един праведник. Фалшивите представи за чест и влиянието на алкохола, както и целият нечестив живот на царя, живеещ в кръвосмесителна връзка с братовата си жена, за което го изобличава Кръстителят, всичко това завършва с това отвратително убийство.
                 В ръцете на невръстната танцьорка, знаем, че се нарича Саломе, в ръцете й е отсечената глава на Кръстителя, и тя я дава на своята майка, истинската подбудителка на убийството.
                  Така Предтеча ще влезе в мрачното подземно царство, в адската бездна и ще благовести, че вече Спасителят – Освободителят и Възкресителят Христос е дошъл.
                  Но тежко на убийците. Защото знаем, че никой от тях – нито Иродиада, нито Саломе, нито царят доживяват честити дни.
                  Ето това знаем за последните часове на Кръстителя Христов, проповедника на покаянието. Нека призоваваме молитвената му помощ, та той да обнови душите ни с покаяние, та да можем да отворим очи за собствените си неправди. И така както е посочвал истината приживе, да се застъпи и ние да възрем истинското положение на нашите окаменели и вкоравени от грехове сърца.
                   Господ да ни помилва по застъпничеството на Своя Предтеча и Кръстител. Амин!

Копирайте Проповед на Усекновение, 2020                                                                               

29 август – Отсичане честната глава на свети Йоан Кръстител

         Сам Господ Иисус Христос казва, че сред родените от жена, няма по-велик от свети Йоан Кръстител. Почитайки свети Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено празнува рождението на тоя предвестник на Спасителя, прославя го и на другия ден след Богоявление – на 7 януари, Ивановден. На 29 август възпоменаваме неговата смърт и в знак на съучастие в страданията му в този ден се пази строг пост.
         Когато бил на 30 години, свети Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа чрез покайно кръщение.
          Като проповядвал покаяние, той изобличавал беззаконията. Свети Йоан изобличил цар Ирод – син на оня, който убил витлеемските младенци, изобличил го заради това, че се развел и се оженил за братовата си жена Иродиада, което Мойсеевият закон забранявал. Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница.
          Скоро след затварянето на Йоан, Ирод празнувал рождения си ден и на тоя празник Иродиадината дъщеря играла, и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител, защото силно го мразела.
         Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк.
         Главата на свети Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод. За да спаси от поругание светата глава на Кръстителя, тя я сложила в съд и я скрила на Елеонската планина, след което светата глава била още на два пъти откривана и скривана.
         На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.

Стенописът е копиран от http://www.pdobro.ru

Матей 18:23-35

          Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта, а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати.
Тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.
Слугата пък, като излезе, намери едното от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: Изплати ми, което ми дължиш.
Тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
Но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.
Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.
Тогава господарят му го повика и казва: Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли, не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?
И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.
Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.

Братя и сестри,

               Чухме днешното литургийно евангелско четиво според евангелист Матей. Това е Господнята притча, в която Спасителят описва бъдещия Съд над човеците, онагледявайки го с отношенията между длъжник и господар. Царят в притчата е Господ Бог, разчистването на сметки със слугите е Божият Съд над всички нас. Длъжникът с големия дълг изобразява целия човешки род от Адам до Христос. Изобразява също и всеки човек, всеки грешник. Такива длъжници сме и всички ние.
            Онзи, който няма с какво да разплати е продаден заедно с жена, деца и имот, както са правили в древност – ще рече предаден е на вечни мъки.
             И човечеството преди Христа не е имало с какво да заплати дълга си, а това е прародителският грях, който се предава на всички човеци.
            Слугата, който пада на колене и се кае, изобразява всички каещи се грешници, на които Христос прощава греховете.
            И както Господ е милостив към нас и ни прощава, така и ние трябва да сме милостиви към онези, които са съгрешили против нас. Защото, ако не простим, и Господ не ще ни прости. Да прощаваме докле е време, за да не се уподобим на немилостивия длъжник от притчата. Защото чухме колко зле свърши той. Така и всички ние, които не простим искрено на ближния, без да таим злост, омраза, завист, без да се наскърбим от успехите на враговете си, без да храним дори и сянка от неприязън към тях, ако не простим тъй, няма да влезем в Царството Небесно.
            Братя и сестри, да не вкоравяваме сърцата си, настоявайки на своето, Да въстанем срещу себелюбието и гордостта си, които винаги ни изкарват онеправдани, праведни и почтени. Защото при всички случаи сме оскърбили със своите грехове Господ много повече, отколкото оскърбленията, които сме понесли.
            Господ да ни вразумява и наставлява, да ни облагодати и умъдри по молитвите на Пресветата Владичица наша Богородица, закрилница на християнския род.
Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Копирайте Проповед на Неделя 11-та след Петдесетница, 2020

   Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.

             „И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения.“

Из „Завет на свети Йоан Рилски Чудотворец“

Прочетете Завет на свети Йоан Рилски

Стенописът е копиран от https://rilskimanastir.org

  При раждане си съхранила девството,
при смъртта не си изоставила света, Богородице,
представила си се пред Живота,
ти, която си майка на Живота,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

Възлюбени християни,

             Днес е най-големият Богородичен празник. Честваме Успението на Майката Божия. Успение значи блажена, спокойна кончина, прилича на тихо заспиване, с която Бог удостоява праведниците.
            Света Богородица мирно предава Богу дух в Йерусалим. Погребана е в Гетсиманската градина. Всички апостоли, без апостол Тома, са пренесени от Светия Дух от далечните земи, където са мисионери, пренесени пред погребалното й ложе. След 3 дни, по молба на апостол Тома, отсъствал на погребението, отварят гроба, за да може Той да й се поклони.
           Гробът е празен. Иисус Христос взема Своята Пречиста Майка с тяло на небето. Това събитие честваме днес.
           Там, пред Божия престол, Тя с още по-голямо дръзновение се застъпва за грешния човешки род. Обичаме Я, покланяме Й се, молим се за Нейното застъпничество, възхваляваме Я като Майка по плът на нашия Въплътил се Спасител, честваме Я като по-светла от херувимите и по-почетена от серафимите.
И казваме „Пресвета Богородица, спаси ни!“
            Божието благословение, по Нейните молитви, да е с всички вас.
Амин!

Копирайте Проповед на Успение Богородично, 2019

Прочетете За Успението на нашата Владичица, 2016

Иконата е копирана от http://www.pravtuva.ru

Прочети житията на свети Максим Изповедник и свети Тихон Задонски

            „Ние сме се освободили от първородния грях чрез Свето Кръщение, а от тези грехове, които сме дръзнали да извършим след кръщението, не можем да се освободим по друг начин освен чрез покаянието.“       свети Максим Изповедник
Из „Подвижническо слово във въпроси и отговори“

Христос вика грешната душа при Себе Си

Защо, човече, ти Ме остави?
Защо си се отвърнал от Мене, Който толкова те обикнах?
Защо пак си отишъл при Моя враг?
Спомни си, че заради тебе Аз слязох от небето.

Има още →

Матей 14:22-34

          И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме, и вечерта остана там самичък.
           А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: Това е привидение, и от страх извикаха.
          Но Иисус веднага заговори с тях и рече: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
          Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
          А Той рече: Дойди.
          И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса, но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
          Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?
          И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: Наистина си Божий Син!
           И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

Изображението е копирано от http://www.omiliya.org

       Преобразил си се на планината, Христе Боже, като си показал на Твоите ученици славата Си, според силите им да я възприемат. По молитвите на Богородица да възсияе и над нас, грешните, Твоята вечна светлина, Светодавче, слава на Тебе!

Проповед на Преображение

Възлюбени чеда на Светата Църква,

            Днес е велик Господски празник. Неслучайно и тримата евангелисти – Матей, Марк и Лука съобщават подробно за тази чудна случка.
            Съвсем скоро след като Господ заявява, че около Него има хора, ученици Негови, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Божие, дошло в сила, съвсем скоро след това Христос взема със Себе Си Петър, Иаков и Йоан и се възкачва  заедно с тях на Таворската планина. Знаем, че често Спасителят се е уединявал за молитва.
             Там, на планината Тавор, Господ Иисус Христос се преобразява пред смаяните погледи на тримата апостоли. Лицето Му светва като слънце, дрехите Му засияват бели като светлина, а от двете Му страни се явяват старозаветните пророци Мойсей и Илия и разговарят с Него.
             Това велико събитие честваме днес. Честваме извечно сияещата Божественост, извираща от Троичния Бог, лъчезрима и просияла чрез човешката природа на Сина Божий. Прекланяме се пред великата тайна, станала зрима за телесните очи на апостолите – сияещата нетварна светлина на Божия Син, на Второто Лице на Света Троица е видима за учениците. Всъщност това е извечно лъчащата се Божествена сила, извираща отвъд същност на Божествената Троица. Но по воля Божия люспите от очите на апостолите са паднали и те са удостоени да видят Божествената светлина, Божествената природа на Учителя, при Когото пребивават три години, чиито думи слушат и Когото следват в Неговото обществено служение.
             Така те не ще вкусят смърт, не ще вкусят смърт Петър, Иаков и Йоан преди да видят Божествената слава на Онзи, чрез Когото всичко е станало.
             И ние също вкусваме тази светлина, тази слава. Тя ни се дава в Светото Причастие.Заставайки пред Светата Чаша ние вече сме пред Таворската планина. Заставаме пред Божественото озарение. Защото християнството не е просто ходене на църква и палене на свещ. Християнството е начин на живот, единение с Христа в Светите тайни, озарение свише, което по невидим начин става част от нас.
             Да видят Преображението Христово се дава на апостолите, за да не се усъмнят и поколебаят в предстоящите дни на Христовите страдания при Голгота.
              На нас се дава да вкусим озарението според Господните слова: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв ще има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден.“
              Нека настояваме да знаем повече за Светото Причастие и да пожелаем да пристъпим към него, за да имаме дял във възкресението! Амин!
              Честит празник на всички!

Копирайте Проповед на Преображение,2020

Мозайката е копирана от https://www.britannica.com

Чудното насищане на 5 хиляди души с пет хляба и две риби

Матей 14:14-22

           И като излезе Иисус, видя много свят и смили се над тях и изцели болните им. А на мръкваме приближиха се до Него учениците Му и рекоха: Тук мястото е пусто, и времето вече напредна, разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
            Но Иисус им рече: Няма нужда да отиват, дайте им вие да ядат.
            А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
            Той рече: Донесете Ми ги тука.
            И след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.
            И ядоха всички и се наситиха, и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша, а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
            И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.

Братя и сестри,

           Чудото, сторено от Господа – насищането на 5000 души с 5 хляба и 2 риби, това чудо е тъй поразително, че и четиримата евангелисти го отразяват. Изумително е разкриването на Божията милост. Творецът на небето и земята, Онзи чрез Когото всичко е станало, милее за всеки от нас. Мнозина, донесли своите болни, голямо множество народ – жени, деца старци ожидат Божието снизхождение, търсят Христовата проповед и Христовите изцеления.
             Господ знае, че ние сме плът. Сам приел плът за нашето спасение, Синът Божи не ще остави дошлите за помощ и просещите озарение.

Има още →