Архив по месеци: октомври 2018
Византия след Византия – пътуване към светините на румънската земя
Алена Шекерджийска – Кильова
Повечето вярващи българи обвързваме Румъния с мощите на свети Димитър Басарбовски в Букурещ и на света Петка в Яш. Това е напълно естествено – ние сме емоционално, мистически, духовно единени с тези прославени светии, преживели в целомъдрие и святост целия си земен път, свързани с нашия род и земя. Свети Димитър е българин, селянин от с. Басарбово край Дунав, а света Петка е от Епиват и мощите й цели два века пребивават в Търново. Нашият майстор на „плетение словес“ свети патриарх Евтимий пише прекрасно житие на преподобната. След завземането на Търново от турците, мощите заминават във Видинското царство, сетне в Крушевец, в Белград и за половин век са в Истанбул, докато влашкият владетел Василий Лупу (1641г.) ги откупува и ги отнася в манастира „Голия“ в Яш.
Със своето пътуване мощите на светиите освещават многострадалните земи на балканските народи, разорени от чумата и османското нашествие. Прави впечатление, че след своята кончина светиите сякаш пътуват повече, отколкото през всички дни на земното си странстване……
Прочетете пътеписа Византия след Византия – пътуване към светините на румънската земя
Храм „Свети Димитър“, Хасково, празнува своя храмов празник



Великомъчениче, ти който надвиваш езичниците, откри се на света като велик победител в беди. Както срина гордостта на Лий и вдъхнови Нестор за смел подвиг, така свети Димитрие, моли Христа Бога да ни дарува велика милост.
На 25 октомври, в навечерието на празника на свети великомъченик Димитър Мироточиви, храм „Свети Димитър“ посрещна вярващите с тържествения звън на празнична вечерня.
На празника – 26 октомври, утринната служба започва в 8 часа, като следва света литургия, молебен канон, празничен водосвет и братска трапеза.
Да помолим свети Димитър да се застъпи пред Бога за душевното ни здраве и спасение!
Евангелско четиво на Неделя шеста след Неделя подир Въздвижение
Лука 8:26-39
И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: Какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек, понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха, но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
Иисус го попита и рече: Как ти е името? Той рече: Легион, защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото, и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум, и се изплашиха.
А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях, понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него, но Иисус го отпрати и рече: Върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог.
Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
Свети преподобни Йоан Рилски Чудотворец








